Акт от 18.09.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1188

Варна, 18.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА

При секретар ОЛЯ ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ

ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА административно дело №

203 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.156 и следващите от

Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба от М.С.М. с ЕГН ********** ***, против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000321000605-091-001/09.09.2021г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 268/03.12.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който в тежест на жалбоподателя са установени допълнителни задължения за данък по чл.48, ал. 1 от ЗДДФЛ за данъчен период 2015г. в размер на 16 769,90лева – главница и 9 122лева – лихви, и за д.п.2016г. в размер на 15 461,10лева – главница и 6 842,08лева – лихви.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на РА поради издаването му при съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Оспорват се изводите на органите по приходите, че жалбоподателят е местно лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 и 4 от ЗДДФЛ, с аргументи, че макар да е български гражданин с постоянен адрес в Република България, центърът на жизнените му интереси се намира извън страната.

Сочи се, че през процесния период М. е разведен, т.е. няма семейство по смисъла на § 1, т. 4 от ДОПК, притежаваните от него недвижими имоти, по-голямата част от които са придобити преди ревизирания период, не са предназначени за задоволяване на жилищни нужди, а представляват дългосрочна инвестиция, като фактическото им управление се осъществява от майката на жалбоподателя по силата на договор за заем за послужване от 20.11.2015 година. Твърди се, че получаването на възнаграждението му от Smit Lamnalco

Crew Management Pte Ltd.

– Сингапур, по банкови сметки, открити в „УниКредит Булбанк“ АД, както и ежемесечното погасяване на кредита му, не могат да обосноват управление на паричните средства от България, тъй като това същото може да бъде извършено от всяка точка на света при наличието на интернет. Идентични твърдения се навеждат и относно изразходването и погасяването на лимита от кредитните карти на жалбоподателя, тъй като определящото при тях е не как са извършвани погасителните вноски, а къде са правени плащания с кредитната карта. Тъй като от анализа на движението на средствата по кредитните карти се установява, че средствата са плащани от чужбина, според жалбоподателя това е доказателство за неговото местонахождение. Счита се, че след като М.М. не е местно лице, той не е данъчно задължен в Република България. В условията на евентуалност се твърди, че жалбоподателят е морско лице по смисъла на § 1а, т. 9 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Кодекса на търговското корабоплаване /КТК/, явяваща се специална спрямо нормата на § 1, т. 54 от ДР на ЗДДФЛ, поради което по отношение на него следва да се прилага специалният режим, установен от разпоредбата на чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ и ако се установи и докаже, че той дължи данък, данъчната ставка следва да е 1 на 100 върху дохода. Счита се, че доколкото М. не е местно лице на Република България, спрямо него е неприложима разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Спогодбата за избягване на двойно данъчно облагане /СИДДО/, сключена между правителството на Република България и правителството на Република Сингапур. Като необоснован на доказателствата по делото се оспорва изводът на приходните органи, че жалбоподателят работи по трудово правоотношение със Smit Lamnalco Crew Management Pte Ltd. – Сингапур. Изтъква се, че отношенията между М. и чуждестранното юридическо лице са гражданскоправни, защото не е установено и доказано съществуването на писмен трудов договор.

Отправя се искане за отмяна на РА. В условията на евентуалност се моли за определяне на данък върху дохода в размер 1 на сто на основание разпоредбата на чл.42, ал.4 от ЗДДФЛ. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание се явява процесуален представител, който поддържа жалбата изцяло и моли да бъде уважена.

Ответникът – Директорът на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Счита, че жалбоподателят е местно лице, тъй като неговият център на жизнени интереси през ревизирания период се намира в Република България, поради това, че същият притежава собственост в страната – движима и недвижима, възнаграждението му е изплащано по българска банкова сметка, ***я, заплащал е здравни осигуровки в България, не притежава постоянно жилище в чужбина. Относно твърдението в жалбата, че М. е морско лице, ответният административен орган сочи, че приложение следва да намери нормата на §1, т.54 от ДР на ЗДДФЛ, която дава легално определение на това понятие именно за целите на този закон. Изтъква, че правоотношението между жалбоподателя и Smit Lamnalco Crew Management Pte Ltd. – Сингапур, е трудово, тъй като М. е нает за постоянно, на пълно работно време, с месечна заплата, като от основанията за плащане в банковото извлечение е видно, че са налице ежемесечни плащания на основание съответната ведомост. Посочва, че следва да се има предвид липсата на доказателства за заплащането на данък за процесните години в държавата на работодателя, платец на дохода, или в държавата на полагане на труд. Моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения за правилността и законосъобразността на РА са развити в депозирано писмено становище по делото.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на оспорване акт, от легитимирано лице – адресат на акта, и пред надлежния съд, поради което се явява допустима.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът достигна до следните фактически установявания и правни изводи:

Началото на ревизионното производство е поставено със

Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-03000321000605-020-001/03.02.2021 г.

/л. 6/, изменена относно срока за завършване на ревизията със Заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-03000321000605-020-002/25.06.2021 г. /л. 9/, издадени от С. С. А., на длъжност началник сектор, оправомощена да издава ЗВР съгласно чл. 112 от ДОПК със Заповед № Д-3/04.01.2021 г. на Директора на ТД на НАП Варна /л. 1-2/. Определеният предметен обхват на ревизията съгласно ЗВР и ЗИЗВР е установяване на задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2016 година. Възложено е ревизията да бъде извършена от Р. М. С.. – главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/, и С.Я. В.– главен инспектор по приходите.

За резултатите от ревизията, в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, e съставен Ревизионен доклад /РД/ №

Р-03000321000605-092-001/05.08.2021 г. /л. 200-212/, връчен на жалбоподателя по електронен път на 13.08.2021 година. /л. 200-гръб/.

Ревизионното производство е финализирано с РА №

Р-03000321000605-091-001/09.09.2021 г /л. 224-232/, издаден от възложителя на ревизията и ръководителя на същата, с който в тежест на М.С.М. са установени допълнителни задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за д.п.2015 г. в размер на 16 769,90 лева – главница, и 9 122,00 лева – лихви, и за д.п.2016 г. в размер на 15 461,10 лева – главница, и 6 842,08 лева – лихви.

РА е оспорен по административен ред пред Директора на

Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП, който с Решение № 268/03.12.2021 г. го е потвърдил изцяло.

В хода на ревизионното производство са направени следните, относими към предмета на делото, фактически констатации:

За обективното установяване на обстоятелствата, имащи значение за ревизията, органите по приходи са извършили процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД, неразделна част от ревизионния акт по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК.

Въз основа на събраните доказателства в хода на ревизията е извършена съпоставка за съответствие между стойността на придобитото имущество от М.С.М. и направените от него разходи и декларираните и/или получените доходи за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. /л. 209/ и за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. /л. 208-гръб/, като не е установено превишение в годишен аспект на извършените разходи над получените доходи за ревизираните 2015 г. и 2016 година.

Установено е, че през периода 2014-2016 г. М.С.М. е нает от Smit Lamnalco Crew Management Pte Ltd. – Сингапур, от 01.10.2014 г., на длъжност технически ръководител, с месечно възнаграждение към 08.10.2020 г. в размер на 7788 USD, съгласно писмо от директора на дружеството работодател /л. 138/.

Органите по приходите са констатирали, че М.С.М. е моряк по смисъла на чл. II, б „f“ на Морска трудова конвенция, 2006 г., на международната организация на труда /корабен технически ръководител – суперинтендант танкери SMIT Rima (преименуван на SL Rima през 2014), IMO; 9179012, SMIT Laisa, IMO: 9380180, плаващи под чужд флаг – съответно на Бахами и на Сингапур/. Прието е, че същият е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 и 4 от ЗДДФЛ, както и че не е „морско лице“ по смисъла на § 1, т. 54 от ДР на ЗДДФЛ. Направен е извод, че М.М. е носител на задължението за данъци за придобитите доходи от източници в Република България и в чужбина.

В табличен вид на стр. 10-11 от РД /л. 208-гръб – л.

207/ са посочени получените суми от положен труд през 2015 г. и 2016 г., преведени от работодателя Smit Lamnalco Crew Management Pte Ltd. – Сингапур, по дати, суми в щатски долари /щ.д./ и преизчислени в български лева по курса на БНБ към датата на придобиването им. Сумарно за 2015 г. лицето е получило доходи в общ годишен размер от 94 867,50 щ.д. или 167 900,69 лева, а за 2016 г. – в общ годишен размер от 86 955,00 щ.д. или 154 812,72 лева.

В хода на ревизията безспорно е установено, че жалбоподателят не е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 г. и 2016 година.

Съгласно дадени писмени обяснения от ревизираното лице

/л. 188-189/ през 2015 г. М.М. изпълнява задълженията си към работодателя Smit Lamnalco Crew Management Pte Ltd.

– Сингапур, на пристанище Йордания по дати, посочени в таблица на стр. 6 от РА /л. 230-гръб/. В писмените си обяснения М.С.М. заявява, че договорните му отношения с посоченото дружество са гражданскоправни, тъй като извършва консултантски услуги за подготовка и изпълнение на проекти за поддръжка и ремонт на определени кораби според одобрен проектен план на корабособственика и по възлагането от Smit Lamnalco Crew Management Pte Ltd. – Сингапур. Посочва, че няма определено работно време и работно място, като осъществява задълженията си там, където се намира някой от корабите на възложителя/корабособстевника/мениджъра.

Твърди, че през 2015 и 2016 година се е установил да живее трайно в Ротердам, Нидерландия, където се е настанил в жилище под наем. Посочва, че през 2015 г. е отсъствал от България 191 дни, а през 2016 г. – 230 дни.

Представено е потвърждение за настаняване от Hospitality apartments /л. 180/, видно от което Hospitality apartments потвърждава настаняването на едно лице – М.М. в 1 спалня в Ротердам през следните периоди: от 22.09.2015 г. до 22.12.2015 г. /92 дни/; от 04.01.2016 г. до 16.06.2016 г.

/164 дни/; от 28.09.2016 г. до 09.10.2016 г. /12 дни/; от 10.11.2016 г. до 19.11.2016 г. /10 дни/, или общо за 2016 г. – 186 дни; общо за 2015 г. и 2016 г. – 278 дни.

С писмо от Smit Lamnalco Crew Management

Pte Ltd. – Сингапур /л.

179/, е декларирано, че дружеството е покрило всички разходи на М.М., свързани с пътуване, настаняване, разходи и медицински грижи през неговото пребиваване в Нидерландия.

Представено е удостоверение №

УРИ-365000-40560/07.10.2020 г. /л. 185/ от ОД на МВР Варна, сектор „Български документи за самоличност“ за периода от 01.01.2010 г. до 06.10.2020 г. с данни за задгранични пътувания /дата и час на излизане от РБ и влизане в РБ/, от което се установява, че задълженото лице е пребивавало в България по-малко от 183 дни за всяка от ревизираните 2015 г. и 2016 година.

Разпечатката съдържа 50 от 133 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cabd788f-ac90-45cf-9f2c-f380e2a8bc60