Решение № 420 от 07.10.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. Плевен, 07.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря МАРИ СЛ. ТОМОВА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20264400500582 по описа за 2026 година Производство по чл.294 ГПК.

С решение на ВКС №147/ 09.06.2026г.постановено по касационно т.д.

№1861/2025г.по описа на ВКС е обезсилено решение № 229/28.05.2025 г. по в. гр. д. № 240/2025 г. на Окръжен съд Плевен В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение от 93/07.08.2024 г. по гр. д. № 228/2024 г. на Районен съд – Никопол в частта, с която В. Т. К. е осъдена да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 3 942,46 евро /равностойни на 7 710,78 лв./, представляваща неплатена, предсрочно изискуема главница по Договор за потребителски кредит № PLUS – 17681866, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 19.01.2023г.до окончателното й изплащане.В горепосочената част е прекратено производството по исковата молба.

Със същото решение на ВКС е отменено решение № 229/28.05.2025 г. по в. гр. д.№240/2025 г. на Окръжен съд Плевен в частта, с която е потвърдено решение № 93/07.08.2024 г. по гр. д. № 228/2024 г. на Районен съд – Никопол В ЧАСТТА, с която е признато за установено по реда на чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК,че В. Т. К. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по Договор за потребителски кредит № PLUS – 17681866, сумата от 1 402,89 евро /равностойни на 2 743,81 лв./ – редовно падежирали главници за периода от 16.03.2021 г. до 19.01.2023 г., дължими по Договор за потребителски кредит № PLUS – 17681866, сумата в размер на 1070,06 евро /равностойни на 2 092,85 лв./ - договорна лихва за периода от 15.11.2020 г. до 22.02.2023 г. и сумата в размер на 326,37 евро /равностойни на 638,33 лв./ изискуема мораторна лихва 1 върху вноски с настъпил падеж, за периода от 15.11.2020г. до 22.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 27.10.2023 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 468/2022 г. на НРС.

В горепосочената отменителна част делото е върнато на ОС-Плевен за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

На това основание пред ПОС е образувано настоящото въззивно гр.д.

№582/2026г. В отменителното решение на ВКС не са давани указания при новото разглеждане на делото от друг състав на ПОС да се събират нови доказателства,поради което с определение по чл.267 ГПК №823/15. 06.

2026г.делото бе насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.09.2026г. в графика на втори въззивен гр.състав.

В съдебното заседание на 09.09.2026г.въззивницата В. Т. К. и нейният пълномощник адвокат Е. К. от САК не се явиха.Депозирана е молба за разглеждане на делото в отсъствие на страната и нейният пълномощник.В молбата са изложени подробни съображения по съществото на спора.Претендира се присъждане на адв.възнаграждение в полза на адвокат Е.К. от САК по чл.38,ал.2 ЗА,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.Моли съда да се произнесе и относно разноските, направени в заповедното,исковото,въззивното и касационното производство в частта,в която делото е върнато за ново разглеждане пред настоящия съд, съобразно задължителните указания на ВКС.

За въззиваемата страна“Агенция за събиране на вземания“ЕАД гр.София не се е явил представител в съдебното заседание на 09.09.2026г.

Окръжният съд като съобрази задължителните указания на ВКС по тълкуване и прилагане на материалния закон,като прецени оплакванията , визирани във въззивната жалба,становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ПОС в частта в която предявения иск по чл.422 ГПК е уважен от Никополски РС,респ. предмет на въззивна проверка в настоящото производство е постановеното от НРС решение №93/07.08.2024г. по гр.д.№228/2024г.по описа на същия съд в частта,в която е признато за установено по реда на чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК,че В. Т. К. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по Договор за потребителски кредит № PLUS – 17681866 следните суми:

- 1 402,89 евро /равностойни на 2 743,81 лв./ – редовно падежирали главници за периода от 16.03.2021 г. до 19.01.2023 г., дължими по Договор за потребителски кредит № PLUS – 17681866;

-1070,06 евро /равностойни на 2 092,85 лв./ - договорна лихва за периода от 15.11.2020 г. до 22.02.2023 г.;

- 326,37 евро /равностойни на 638,33 лв./ изискуема мораторна лихва върху вноски с настъпил падеж, за периода от 15.11.2020г. до 22.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 27.10.2023 г. до окончателното й 2 изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 468/2022 г. на НРС.

Решението на НРС по гр.д.№228/2024г.не е обжалвано и е влязло в сила В ЧАСТТА в която искът по чл.422 ГПК е отхвърлен като неоснователен за следните суми:

-за разликата над 1 402,89 евро / равностойни на 2743,81 лв./до претендирания размер на главницата от 5582,79 евро / равностойни на 10 918,99лв./ за периода 15.11.2020г.до 15.02.2026г.;

-за разликата над 1070,06 евро/ равностойни на 2092,85лв./ до претендирания размер на договорната лихва от 2209,22 евро / равностойни на 4 320,85лв./за периода 15.11.2020г. до 26.04.2022г.;

-за разликата над 326,37 евро / равностойни на 638,33лв./до претендирания размер на обезщетението за забава от 544,63 евро / равностойни на 1065,20лв./, считано от 16.11.2020г.до подаване на заявлението в съда.

Безспорно между страните е,че на 11.02.2020г.между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.клон България“гр.София като кредитор и въззивницата В. Т. К. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № PLUS – 17681866,по силата на който банката й е предоставила кредит в размер на 12 000лв.В. К. като кредитополучател се е задължила да погаси кредита на 72 равни месечни, вноски,всяка в размер на 293,06лв.,с падеж на първата вноска 15.03.2020г.и дата на падеж на последната вноска 15.12.2025г. Съгласно договора ,ГПР е в размер на 16,32 %,лихвеният процент е 13,84 %,като общата стойност на плащанията е в размер на 21 100,32лв.

Не се спори,че с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.02.2022г./цесия/ кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.клон България“гр.София е прехвърлил свои вземания,вкл.и това по процесния договор за потребителски кредит на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД гр.София.

Няма спор с оглед приложеното ч.гр.д.№468/2022г. по описа на НРС ,че цесионерът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД гр.София е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за дължимите суми по процесния договор за потребителски кредит.Същото е уважено като НРС е издал заповед №238/28.10.2022г.по ч.гр.д.№468/2022г.,с която е разпоредено длъжникът В. Т. К. да заплати на кредитора„Агенция за събиране на вземания“ЕАД гр.София посочените суми главница,договорна и мораторна лихва на основание процесния договор за потребителски кредит № PLUS – 17681866.От длъжника е подадено възражение по чл.414 ГПК срещу издадената заповед,на дружеството заявител са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си ,въз основа на което от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД гр.София е предявен иск по чл.422 ГПК,предмет на разглеждане в настоящото производство.

В отменителното решение на ВКС ,съставът на касационната инстанция позовавайки се на практиката на СЕС и дадените тълкувания на СЕС по преюдициални запитвания във връзка с приложението на Директива 2008/48 ,задължителни за съдилищата,съгласно чл.633 ГПК е приел,че 3 процесният договор за потребителски кредит на основание чл.22 ЗПК се явява недействителен изцяло ,поради нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.Съставът на ВКС е счел,че посочения в договора годишен процент на разходите от 16,32 % не е бил изрично отразен и със съставните си компоненти.Не са посочени какви разходи се включват в него, така както същите са примерно изброени в чл.3, б. „ж“ от Директивата, респ. в § 1, т.1 от ДР на ЗПК : „общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, поспециално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. В случая освен общото посочване на ГПР в процентно изражение- 16, 32 %, в договора отделно са предвидени разходи, платими от длъжника, за такса ангажимент и за застрахователна премия, като поради липсата на разбивка на ГПР на отделни компоненти, за потребителя е останало неясно дали в така цитирания процент са включени и тези разходи и с колко точно в този смисъл се оскъпяват плащанията по договора. Становището на ВКС е,че в случая потребителят е бил лишен от възможност да получи максимална предвидимост на плащанията, които се очаква да извърши във връзка с процесния кредит, както и да сравни различни предложения за сключване на договор за кредит, като направи информиран избор за подписване на конкретен договор. По тези съображения съставът на ВКС е достигнал до извода за липса на задължителен елемент от съдържанието на договора за потребителски кредит на осн. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, чието отсъствие законът свързва със санкцията по чл.22 ЗПК – договорът за кредит е недействителен.

Съгласно чл.294,ал.1 изр.второ от ГПК указанията на ВКС по прилагането и тълкуването на закона са задължителни за настоящата инстанция,на която делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ПОС. В мотивите на отменителното решение на ВКС е прието също така,че обявяването на договора за недействителен изцяло не би причинило на кредитополучателя потребител значителни неблагоприятни последици, като съдът е съобразил влязлата в сила отхвърлителна част от една страна и обезсилената и прекратена с решението друга част от предявените от кредитора искове,останалата висяща част от установителния иск по чл.422 ГПК и извършените от длъжника плащания по процесното правоотношение.

Именно с оглед констатацията,че предходният въззивен състав не е обсъдил последиците на установената недействителност на договора за потребителски кредит,делото е върнато за ново произнасяне на ПОС,друг състав в частта,в която искът по чл.422 ГПК е уважен от НРС и е признато за установено по реда на чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК, че В. К. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 1 402,89 евро /равностойни на 2 743,81 лв./ – редовно падежирали главници за периода от 16.03.2021 г. до 19.01.2023 г., дължими по Договор за потребителски кредит № PLUS – 17681866, сумата в размер на 1070,06 евро /равностойни на 2 092,85 лв./ - договорна лихва за периода от 15.11.2020 г. до 22.02.2023 г., и сумата в размер на 326,37 евро 4

/равностойни на 638,33 лв./ изискуема мораторна лихва върху вноски с настъпил падеж, за периода от 15.11.2020 г. до 22.02.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 27.10.2023 г. до окончателното й изплащане.

Съгласно чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

От заключението на ВЛ Т.И.,депозирано при първото разглеждане на делото от РС Никопол-по гр.д.№27/2023г.,което като обективно и компетентно съдът възприема изцяло, се установява,че по отпуснатия кредит в размер на 12 000лв.,сумата е усвоена на 12.02.2020г.,като на посочената дата с платежно нареждане БНП Париба е превел по сметката на В. К. сумата 11 580лв.,след приспадане на такса ангажимент от 420лв.Установено е от ВЛ.,че в периода 12.03.2020г.до 08.12.2021г.от въззивницата като кредитополучател са извършвани плащания за погасяване на задължението,описани подробно по дати и размер в таблица,като общо същата е заплатила сумата 4 176,13лв.Съгласно експертизата с тази сума от