Решение № 5790 от 24.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5790 гр. София, 24.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20241100113457 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Б. Й. В., с която е предявен срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 03.08.2023 г., ведно със законната лихва от 15.02.2024 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ищцата твърди, че е пострадала при пътнотранспортно произшествие, осъществено на 03.08.2023 г. около 12:20 ч., в гр. София на ул. „******** при управление на велосипед, причинено от водач на автобус „МАН СГ262“, с peг.

№ ******** застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника. Твърди, че поради неизвестни причини и занижено внимание към пътната обстановка водачът на автобуса реализирал ПТП с движещия се отдясно попътно на него велосипед, управляван от ищцата. Поддържа, че вследствие на удара паднала на земята, получила различни телесни увреждания, като била откарана по спешност в УМБАЛ „Света Анна“ АД - гр.

София в увредено общо състояние. Сочи, че е получила следните травматични увреждания: Мозъчно сътресение; Травматично увреждане на нервни коренчета в шиен отдел, плексуси и междупрешлени дискове с радикулопатия;

Травма на гръден кош с двустранна белодробна контузия; Контузия на таз с наличие на свободно подвижна течност; Контузия на долни крайници, придружени с множество кръвонасядания в областта на глезените. Имала силни болки във врата, главата, гадене, болки в гръдния кош, таза и глезените.

Била изписана на 06.08.2023 г. за лечение в домашни условия - с прием на медикаменти, наблюдение от специалист и препоръки за носене на шийна яка за срок от 4 седмици. Твърди, че заради продължаващи болки посетила 1 специалисти за консултация на 14.08.2023 г., на 30.08.2023 г., на 14.09.2023 г. и на 15.09.2023 г. Била лекувана „Специализирана болница за рехабилитация Национален комплекс" ЕАД - гр. Банкя в периода от 23.10.2023 г. до 30.10.2023 г. Твърди, че продължава да търпи силни по интензитет физически болки и страдания - силно главоболие, което с течение на времето станало хронично, дезориентация, позиви за повръщане, дразнене от нормална дневна и изкуствена светлина. Изпитва затруднение да се концентрира и задържи вниманието си при извършване на ежедневните си дейности. Изпитва болка и задух в областта на гръдния кош, както и силна болка при вдишване и издишване, скованост и затруднение на движенията във врата си, както и силна болка в раменете. Чувства тръпнене на ръцете и на долния си крайник, както и болка при повдигане на ръцете, опасваща към гръдния кош. Също така, изпитва болка и дискомфорт в двата долни крайника, таза и кръста, като движенията й са затруднени и ограничени. Чувства се отпаднала и физическа нестабилна и се нуждае се от подкрепата и съдействието на своите близки за осъществяването на обичайните си и ежедневни дейности. Претендира обезщетение за понесените неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., законната лихва от 15.02.2024 г. - датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция, както и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Признава, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между Столичен автотранспорт ЕАД и ЗАД „ОЗК Застраховане” АД по отношение на МПС, марка: „МАН СГ262” с рег.№ ******** към момента на процесното ПТП. Оспорва наличието на основание за ангажиране отговорността на застрахования, оттам и на застрахователя поради липса на противоправно деяние от страна на водача на автобуса, като поддържа, че водача на застрахованото превозно средство е спазил правилата за движение установени в ЗДвП. Оспорва описания механизъм на ПТП както и причинно следствената връзка между ПТП и настъпилите увреждания.

Прави евентуално възражение за съпричинчване поради това, че ищцата не е управлявала велосипеда на предвидените за това места както и че не е спазила изискванията на ЗДвП във връзка с поведението на водачите на велосипеди.

Поддържа, че ищцата не спазила лекарските предписания - няма данни за последващи прегледи, а освен това е била насочена към оперативно лечение, но такова не е осъществено, с което ищцата е допринесла за вредите си.

Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.

Претендира разноски в производството.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл.432, ал.1 КЗ:

2

Установява се от ангажираните писмени доказателства (констативен протокол за ПТП от 03.08.2023 г. – л.9, АУАН и НП, заедно със скицата на местопроизшествието), гласните доказателства (разпитания свидетел С.Б. Г.а – л.108, очевидец на ПТП) и заключението на авто-техническата експертиза по делото, че на 03.08.2023 г. около 12:20 часа в гр. София, автобус „МАН” се е движел по ул. „Мими Балканска” в дясната пътна лента с посока от ул.

Владимир Минков към бул. Ботевградско шосе със скорост на движение 30 км/ч. По същото време, пред него върху същата пътна лента в дясно и попътно се е движил велосипед със скорост 20 км/ч. Водачът на автобуса е продължил движението си в първоначалната му посока и скорост, застигайки велосипеда и реализирал ПТП. Вещото лице сочи, че автобусът с предната си дясностранична част е ударил велосипеда от лявата му страна, като ударът е бил приплъзващ. Вследствие на удара, велосипедистът е изгубил равновесие наклонил се надясно и паднал на дясната си страна върху платното за движение, от дясно на автобуса. След удара, водачът на автобуса е продължил движението си без да спира, като е напуснал мястото на настъпилото ПТП. В заключението е прието, че причина за настъпване на процесното ПТП са действията на водача на автобуса, който не е подсигурил достатъчна дистанция с движещия се пред него велосипедист, при което е реализирано съприкосновение с велосипеда. Установява се още, че велосипедистът се е движел в дясно на пътното платно, близо до бордюра, както и че към момента на настъпване на ПТП в района не е имало изградена велоалея. В открито съдебно заседание вещото лице уточнява, че водачът на автобуса е имал възможност да вижда велосипедиста пред него, независимо с каква скорост се е движел, да се съобрази с местоположението му и да предприеме съответни действия. Пояснява, че ПТП е настъпило най-вече от липсата на достатъчно дистанция от страна на водача на автобуса, а не поради несъобразяване на скоростта. От изложеното съдът приема, че е налице противоправно деяние, извършено от водача на автобуса В. А. К. – в нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП не е подсигурил достатъчна странична дистанция с движещия се пред него велосипедист, с което причинил процесното ПТП.

От представените медицински документи и заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че в резултат на произшествието ищцата е получил следните увреждания: сътресение на главния мозък без отпадна неврологична симптоматика и нормален компютър томографски образ на мозъчните структури; контузия на шията /навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб/ без данни за счупване на тела, израстъци и луксация/разместване/ на стави, без клинични и магнитно-резонансни данни за травма на подлежащия гръбначен мозък; двустранни контузионни промени в базалните отдели на белите дробове, без данни за счупване на ребра, пневмо- или хемоторакс. Спешна медицинска помощ ищцата е получила в УМБАЛ „Света Анна“, където е приета за лечение. Проведено е комплексно болнично лечение, включващо режим на легло, активно неврологично проследяване, медикаменти. Изписана е на 3

06.08.2023 г. с подобрение, в стабилизирано соматично и неврологично състояние, като са дадени препоръки за спазване на хигиенно- диетичен режим, дадени са и препоръки да продължи да носи шийна яка за срок от 4 седмици и е назначено медикаментозно лечение. В заключението е прието, че след изписването ищцата е продължила лечението в амбулаторни условия с извършен контролен преглед в спешно отделение на УМБАЛ „Света Анна“, консултация със специалист пневмология и фтизиатрия, с кардиолог, неврохирург, невролог. За травмата в шийния отдел е проведено двукратно амбулаторно физикално лечение и поради недостатъчен терапевтичен ефект в периода от 23.10.2023 г. - 30.10.2023 г. ищцата е лекувана стационарно в „Специализирани болници за рахебилитация-Национален комплекс“ ЕАД.

Вещото лице обосновава извод, че е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и получените от ищцата травматични увреждания.

Вещото лице посочва, че възстановителният период за сътресението на главния мозък при правилно проведено лечение и режим и нормално протичане на оздравителния процес е 3-5 седмици. Възстановителният период за контузията на шията/навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния стълб е индивидуален. Той зависи от множествеността на мекотъканните увреди, като те оздравяват за период от 36 седмици. Продължаване на оплаквания след този период се дължат на установения дегенеративен процес, който не е в причинна връзка с произшествието. При последния преглед ищцата съобщила за болки в раменете и шията при движение.От страна на гръдния кош и таза няма оплаквания. Дългосрочната прогноза за здравословното състояние на ищцата е благоприятно. Лечението на черепно-мозъчната травма е приключило успешно, усложнения не се очакват. Дегенеративният процес в шийния отдел на гръбначния стълб е постоянен и той в една или друга степен ще повлиява ежедневието на ищцата с болки и нестабилност. Препоръчително е провеждане двукратно годишно на балнеосанаториално лечение и физикални процедури за поддържане тонуса на параспиналната мускулатура.

Установява се, че за периода от 03.08.2023 г. до 12.01.2024 г. ищцата е била в отпуск по болест или 165 календарни дни.

От показанията на свидетеля Е.П. – сестра на ищцата се установява, че след произшествието ищцата била в тежко състояние, на легло, с шина и невъзможност да става. Оплаквала се от болки във врата, в раменете, краката й изтръпвали, светлината й пречела. След изписването от болницата, П. поела изцяло грижите за ищцата, един месец била на легло. На втория месец с помощ на сестра си и проходилка, ищцата започнала да става. Два месеца ищцата не е можела да се обслужва сама. Свидетелката сочи в показанията си, че продължила да помага на ищцата в домакинството, да я придружи до Бърза помощ. Правила е консултации с други специалисти, посетила невролог.

Ищцата продължава да се оплаква от болки във врата, раменете и главата.

Осем месеца ищцата била в отпуск по болест. Върнала се на работа на деветия месец и преминала на 4-часов работен ден, тъй като не може да издържа на 4 натоварването. Носила шината около два месеца. Не е гледала телевизия, тъй като светлината й пречела, искала да е на тъмно. Правила е физиотерапия.

По изложените съображения съдът намира, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите.

Установи се деянието на водача на автобуса „МАН СГ262“, с per. № ********, което съдът намира за противоправно – в нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП. От представените медицински документи, заключението на съдебномедицинската експертиза и показанията на свидетеля П. се установи причинната връзка между получените от пострадалата увреждания и произшествието. Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача В. А. К. при управление на автобус „МАН СГ262“, с per.

№ ********.

Не е спорно между страните наличието на застрахователно правоотношение по застраховка

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответника, през време на действието на която е настъпило процесното ПТП.