Решение № 64 от 03.02.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. Бургас, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20242100500669 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№ 15422 от 11.04.2024г., подадена от адв.П.

Шивачева– процесуален представител на „Добес 2018“ ЕООД, ЕИК 205442483, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.“Александровска“ № 49, съдебен адрес: гр. Бургас, ул.“Сердика“ 2Б, ет.1 против Решение № 646 от 01.04.2024г., постановено по гр.д.№ 150/2024г. по описа на Районен съд- Бургас.

С посоченото решение „Добес 2018“ ЕООД на осн. чл. 310, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл. 233 ЗЗД е осъдено да опразни изцяло и предаде на С. И. Т., ЕГН ********** и В. М. Т., ЕГН **********, двамата с адрес: ******, фактическата власт върху следния техен съсобствен недвижим имот, представляващ част от масивна сграда /ресторант на три нива, с кухненски блок в сутерена/, находящ се в гр. Бургас, на ъгъла на улиците „Александровска“ № 49 и ул.

„Тутракан“ № 1, изградена в собственото на ищците дворно място - имот № 1482, в УПИ I, кв. 50 по плана на ЦГЧ – Бургас, който имот е предмет на сключен между страните Договор за наем от 01.06.2019г., изменен последователно с Анекс към договора от 11.05.2020г., Анекс към договора от 16.11.2020г., Анекс към договора от 25.11.2021г. и Анекс към договора от 15.11.2022г. и прекратен към датата на предявяване на иска, поради изтекъл срок на договора на 31.12.2023г.

„Добес 2018“ ЕООД е осъдено да заплати на С. И. Т. и В. М. Т., сумата в размер на 1580 лева, представляваща сторени в първоинстанционното производство разноски за 1 внесена държавна такса и заплатен адвокатски хонорар.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че съдебният акт е постановен при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и на основните принципи на гражданския процес.

Въззивникът намира за неправилен извода на първоинстанционния съд в доклада по делото, че книжата по делото са били редовно връчени на ответника на основание чл.44, ал.1 ГПК, както и че отговорът на исковата молба не е подаден в срок. В тази връзка се сочи, че в първото по делото заседание е било въведено възражение против доклада на съда в частта, с която е прието, че отказът да се получат книжата по делото е редовно оформен от връчителя на призовки, тъй като според въззивника самоличността на лицето, което е посочено като управител не е установена, а съгласно правилото на чл.44, ал.1 ГПК самоличността на управителя и на другите служители следва да се установи от страна на връчителя чрез предоставяне на документ за самоличност, което не било сторено. Поради тези процесуални нарушения, производството по делото се е развило без участието на ответника, който не е успял да докаже защитната си теза, изложена в отговора на исковата молба.

Изложено е оплакване, че съдът не е спазил принципа на равенство на страните в процеса, тъй като дължимите от съда указания следвало да се извършват в рамките, поставени с разпоредбите на чл.7, ал. 1, чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от ГПК и при съблюдаване изискванията на чл. 9 от ГПК за равни възможности на страните да упражняват предоставените им права и чл. 10 от ГПК- като им съдейства за установяване на фактите, които са от значение за решаване на делото.

Вследствие допуснатите процесуални нарушения първоинстанционния съд не е дал указания на ответника да ангажира доказателства във връзка с извършеното връчване и оформения отказ за получаване на книжата по делото, поради което намира, че на въззивника трябва да бъде предоставена възможност да ангажира доказателства във връзка с нередовно оформения отказ за връчване на книжа на основание чл.44, ал.1 ГПК- разпит на връчителя на призовки Стоянка Стойчева, която е оформила разписката.

Сочи се още, че отговорът на исковата молба е подаден от дружеството в преклузивния срок след надлежното получаване на книжата по делото от упълномощено лице, като доводите в него, както и доказателствените искания се поддържат пред въззивната инстанция. В случай, че се установят твърденията на въззивника за нередовно връчване на съдебните книжа, съответно, че дружеството е подало отговор на исковата молба в законоустановения срок, моли да бъде извършен нов доклад, като бъдат уважени доказателствените му искания, а доводите против иска да бъдат разгледани от въззивната инстанция.

По съществото на спора се сочи, че между страните е безспорно единствено това, че между тях е възникнало валидно наемно правоотношение на основание на договор за наем от 01.06.2019 г., като се оспорва, че договорът е сключен при посочените от ищците условия.

Твърди се, че договорът за наем бил сключен за срок от пет години и същият не е с изтекъл срок, т.е. не е прекратен. Предвид настъпването на форсмажорни обстоятелства по време на 2 действието на договора и въвеждането на извънредна епидемиологична обстановка, а именно обявеното извънредно положение в страната през месец март 2020г. поради пандемията от „Ковид 19“, както и ноторно известната последица от това- забрана за работа на заведенията за обществено хранене и въведените ограничителни мерки за тази дейност, между страните била налице уговорка за удължаване на срока на договора за наем с още две години. Сочи се още, че при наемането на обекта била заплатена сума от над 100 000 лв. на предходния наемател за извършените в имота подобрения- изграждане на кухненски блок, вентилация и пр., като в тази връзка се оспорва представения по делото приемо – предавателен протокол от 01.06.2019год. в частта относно констатацията, че подобренията са предадени от наемодателя. Твърди се, че подобренията са били предадени на наемателя от предходния наемател. Предвид форсмажорните обстоятелства, срокът на договора бил продължен за още две години, като за сочената продължителност на договора явствали уговорките на страните всички партиди за ел. енергия, вода и пр. услуги да се прехвърлят на наемателя, размерът на депозита за добро изпълнение- 10000 лв.; всички подобрения след прекратяване на договора за наем да останат в полза на наемодателя съгласно чл.32 и чл.33 от договора. Акцентира се, че няма житейски и правно- логични аргументи, които да обосновават направените огромни инвестиции от въззивника при условие, че договорът за наем е бил краткосрочен.

Твърди се, че уговорката на страните била за дългосрочно отдаване под наем на процесния обект, като в тази връзка още преди сключването на договора, а и впоследствие наемодателите поставяли изисквания дружеството да извършва ремонтни дейности и подобрения на помещения, покрив, фасади, прозорци и пр., които подобрения били извършени.

Оспорват се като недействителни представените към исковата молба анекси към договора за наем: анекс от 11.05.2020г.; анекс от 16.11.2020г.; анекс от 25.11.2021г.; анекс от 15.11.2022г., както и приемо- предавателния протокол, като сключени без представителна власт, сключени в противоречие с добрите нрави и с добрите търговски практики, както и с общите уговорки на страните в договора за наем от 2019г. На следващо място се сочи, че тези анекси и протокол са унищожаеми по смисъла на чл.27 и чл.29 ЗЗД, като при тяхното сключване въззивникът бил подведен от наемодателите. Ето защо въззивната страна счита, че анексите не са породили действие.

Във връзка с твърденията на ищците относно връчено уведомление за прекратяване на договора се сочи, че това волеизявление не е достигнало до управителя на въззивното дружество, както и че не е спазено предвиденото в чл.238 ЗЗД едномесечно писмено предизвестие. В тази връзка намира за непротивопоставим приемо- предавателния протокол от 2.01.2024г.

Иска се от съда обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Бургас, евентуалнооспореното решение да бъде отменено, а спорът да бъде решен по същество. Претендират се разноски.

Ангажирани са доказателства.

3

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите С. И. Т. и В. М. Т., представлявани от пълномощника им адв. Х. Кондев.

Същите изразяват становище за неоснователност на въззивната жалба. Намират обжалваното решение за правилно и законосъобразно, а оплакванията за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и основни принципи на гражданския процесза неоснователни. Сочат, че в жалбата се акцентира върху датата на получаване на книжата по делото, но е игнориран пропускът на въззивника да направи в законоустановения преклузивен срок по чл. 312 ал. 2 от ГПК възраженията си по изготвения от съда доклад по делото и дадените с него указания. Акцентират, че производството се развива по реда на глава 25 от ГПК „Бързо производство“, поради което едноседмичният срок по чл.312, ал.2 ГПК е преклузивен. След изтичането на този срок не могат да се правят искания, не могат да се ангажират доказателства и не могат да се правят възражения по доклада. В процесния случай определението, с което съдът е докладвал делото, е редовно връчено на ответника на 01.03.2024 г., като срокът за изпълнение на указанията и възраженията по доклада е изтекъл на 08.03.2024г., без да са били направени възражения по доклада или изпълнени указанията на съда. Поради това съдът правилно отказал да разгледа направените 19 дни след срока искания и възражения, тъй като са преклудирани. Цитира относима съдебна практика.

Счита, че не са налице посочените в жалбата нарушения на процесуалните правила, а е налице бездействие на ответника.

По същество се излага подробно описание на фактическата обстановка по делото, каквато според въззиваемите се установява от събраните доказателства: сключен между страните на 1.06.2019г. договор за отдаване под наем на процесния недвижим имот за срок от две години; предаване на обекта на наемателя съобразно приемо-предавателен протокол; продължаване на срока с анекси от 11.05.2020г., 16.11.2020г., 25.11.2021г. и 15.11.2022 г., като последният фиксиран срок бил определен на 31.12.2023г. Поради изтичане на този срок, с уведомление от 12.12.2023г. до наемателя, същият бил уведомен, че наемното правоотношение няма да бъде продължено и че ресторантът следва да бъде освободен, както и че наемателят трябва да се яви със свой представител на 02.01.2024г., в 10 ч. за подписване на приемо-предавателен протокол и предаване държането на обекта. Уведомлението било връчено на адреса на управление на дружеството- въззивник на 14.12.2023г.

Впоследствие наемателят отново бил информиран с имейли от ищците за прекратяването на договора поради изтекъл срок, както и че няма да бъдат водени преговори за удължаване на времетраенето му и че го очакват за предаване на обекта и подписване на приемо-предавателен протокол. На уговорената среща за предаване на обекта на 02.01.2024г. се е явило лицето С.Г.Г., упълномощено от Я.Т.Н., който отказал да подпише приемопредавателния протокол, което обстоятелство било удостоверено с подписите на двама свидетели. Обектът не бил освободен, като това обстоятелство не се оспорва от ответника.

Счита позоваването на ноторно известения факт за пандемията, причинена от КОВИД 19 за неотносимо, като същевременно изтъква, че ищците са се съобразили с пандемичните условия като в анексите са предвидили конкретни уговорки за намаляване или неплащане на наема. Акцентира се също на обстоятелството, че според договора промени в срока му на 4 действие могат да се правят само с писмено споразумение между страните, а видно от анексите, договорните отношения приключили на 31.12.2023г.

Въззиваемите намират възраженията, свързани с евентуално плащане на суми на трето лице за извършените в имота подобрения, за неотносими към спора, тъй като няма връзка със срока му на действие. Изтъкват, че по силата на чл.32 от договора всички подобрения направени от наемателя, независимо от стойността и вида им са изцяло за сметка на наемателя, а след изтичане срока на договора, „всички преустройства, подобрения, реконструкции, нови инсталации /Ел, ВиК, вентилации, дограма и прочие/ остават в полза на наемодателя, без той да дължи каквито и да е суми за тях“ на наемателя, като липсва уговорка за удължаване срока на договора в тази връзка. Наред с това сочат, че ответната страна не е успяла да докаже извършването от нейна страна на подобрения, „необходими“ за експлоатацията на обекта като ресторант. Откриването на партида за ел. енергия на името на наемателя и внесения депозит от него по никакъв начин не са аргументи в полза на тезата за удължаване срока на договора. Развити са подробни съображения.