Решение № 22512 от 12.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22512 гр. София, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20241110145710 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК от С. Д. П. срещу ЮЛ за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит номер *********** от 05.03.2024 г. поради противоречието му със закона.

В условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 от ЗЗД за прогласяване нищожността на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договор за потребителски кредит номер *********** от 05.03.2024 г., сключен между страните.

Ищецът твърди, че между него и ЮЛ на 05.03.2024 г. е сключен договор за потребителски кредит номер *********** за сумата от 1000 лв., при уговорен ГПР от 46.57 % и фиксиран лихвен процент от 39.03 %. Съгласно договора следвало да се върне сумата от 2479.96 лв., в тава число и такси за бързо разглеждане на кредита от 488.18 лв. и такса за динамично плащане в размер на 732.34 лв. В исковата молба се твърди, че договорът за заем е недействителен, като в него в нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК не е посочено кои точно разходи формират ГПР, като задължение на заемодателя е да посочи същите по ясен и разбираем за потребителя начин. Таксите за бързо разглеждане и динамично плащане на кредита били пряко свързани с договора за заем същите следвало да се включат в общите разходи по кредита. Тази неяснота относно оскъпяването на кредита ищецът определя като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. В исковата молба се твърди, че договорът бил и недействителен поради непосочването на лихвения процент на основание чл. 11, ал. я, т. 20 ЗПК. Клаузите на чл. чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договор за потребителски кредит номер *********** от 05.03.2024 г. били нищожно, доколкото се заплащали услуги непоискани от ищеца. Моли съда да уважи 1 иска. Претендира разноски. Пред съда страната поддържа исковата молба, претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Поддържа, че ГПР е правилно посочен, договорът за заем е действителен и не противоречи на ЗПК, в т.ч. на чл. 11, ал.1, т.10 от него. Ответникът сочи, че в ГПР бил правилно определен и процесните такси не следвало да се включат в него. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски. Пред съда страната не изпраща процесуален представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между С. Д. П. срещу ЮЛ е бил сключен договор за потребителски кредит номер *********** от 05.03.2024 г., в резултат на който на С. Д. П. му била предоставена сумата от 1000 лв. Горното се установява и от представения договор за кредит номер *********** от 05.03.2024 г., сключен между ЮЛ, като кредитор и С. Д. П. като кредитополучател, съгласно който на заемателя е предоставена сумата от 1000 лв., със срок на връщане от 14 месеца на 14 вноски, при фиксиран лихвен процент по заема 38.84 %, годишен процент на разходите на заема 46.57 %. В чл. 9, ал. 1 от договора е предвидено, че при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично бил заявил желание за бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т. 7.3 от раздел V от Общите условия, като паричната сума за бързо разглеждане на искането за кредит била в размер на 488.18 лв., и била дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в настоящият договор. Съгласно чл. 9, ал. 2 от договора е предвидено, че при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично бил заявил желание да ползва динамично плащане на своя кредит при условията на т. 7.4 от раздел V от Общите условия, като паричната сума за динамично плащане на искането за кредит била в размер на 732.34 лв., и била дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в настоящият договор. В чл. 9, ал. 3 от договора е предвидени, че размерът на общото дължимото по кредита бил 2479.96 лв., като е представен и погасителен план с размер на всяка една от вноските от 177.14 лв.

Представени са и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, както и Общи условия към договор за потребителски кредит.

Представена е разписка от 30.07.2024 г., съгласно която ищецът е превел на ответника сумата от 1000 лв. с основание договор 300871170.

Настоящият съдебен състав приема, че кредитополучателят С. Д. П. е физическо лице, на което с процесния договор е предоставен кредит, който не е предназначен за извършването на търговска или професионална дейност. С 2 оглед на това ищецът има качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а съответно заемодателят е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, което обстоятелство не се явява спорно по делото.

По делото е несъмнено установено, че на 05.03.2024 г. между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за потребителски, сключен при действието на Закона за потребителския кредит-Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.

Регламентацията му се съдържа в нормата на чл. 9 от закона, по силата на който ответното дружество предоставило парична сума от 1000 лв. за срок от 14 месеца, при размер на вноската по кредита: 177.14 лв., годишен процент на разходите /ГПР/ 46.57 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ 38.84 %. Процесният договор е сключен в писмена форма съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК и има изискуемото от закона съдържание – чл. 11, ал. 1 ЗПК .

Съгласно разпоредбата на чл. 24 ЗПК изрично препраща към разпоредбите на чл.143 – 146 ЗЗП, уреждащи неравноправност на договорни клаузи, които водят до тяхната нищожност. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за потребителя – по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Неравноправният характер на клаузи в потребителския договор, които обосновават тяхната нищожност, съдът е длъжен да преценява служебно. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл.

146, ал. 1 ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва да не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от противното на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая, въпреки че с доклада по делото съдът на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК указа на ответника, че не сочи доказателства, че процесните клаузи са индивидуално уговорени, то по делото не са ангажирани нито са правени доказателствени искания в тази насока, откъдето да се направи извод, че оспорените клаузи от договора са били индивидуално договорен. Поради което съдът намира, че оспорените клаузи не са индивидуално уговорени - изготвени са предварително, представянето им на заемателя от страна на заемодателя е формално, който като потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

Основаният спорен въпрос се явява дали процесния договор за кредит се явява нищожен, тъй като в ГПР не били включени предвидените такса за бързо разглеждане и такса за динамично плащане. Настоящият състав намира, че допълнителни такси за динамично плащане и експресно разглеждане съставляват разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. На основание чл. 19, ал.

4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти 3 размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са нищожни. Дефиницията на понятието „общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК , съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

Следва да се отбележи също така, че в случая приложение намира определението, съдържащо се в чл. 3, буква „ж“ на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи, разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, поспециално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.

В разглеждания случай общият размер на задължението на ответника е формирано като сбор от различни компоненти, описани в изготвения погасителен план, включително задължението за бързо разглеждане и динамично плащане. Плащането на тези такси не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР от 46.57 %, въпреки че са включени в общия дълг. По този начин е нарушено изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК за оповестяване на всички разходи по кредита. По делото се установи, че получаването на кредита при предлаганите условия включва заплащането на бързо разглеждане и такса за динамично плащане. Следователно тази такси съставлява разходи, които е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на тези разходи в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК . Последица от това нарушение е недействителност на договора, съгласно нормата на чл. 22 ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишния процент на разходите не може да надвишава 5 пъти законна лихва, която към датата на сключване на договора за кредит е 10 % /10 пункта + ОЛП, който е 0/, следователно ГПР по кредита не може да надвишава 50 %. В настоящия случай сумата по договор за потребителски кредит номер *********** от 05.03.2024 г. е в размер на 1000 лева, а таксите за бързо разглеждане е в размер на 488.18 лв. и динамично плащане е в размер на 732.34 лв., представляват 122 % от сумата по заема, без да се включват останалите суми, формиращи ГПР. Видно от приетия по делото договор за заем, останалите суми, формиращи ГПР по договор за кредит номер *********** от 05.03.2024 г., са в размер на 46.57 %. С оглед на гореизложеното при включване на допълнителните такси за бързо 4 разглеждане и динамично плащане към параметрите по договора за кредит то тогава ГПР е в размер на 695 %. Така уговорените възнаграждения, които не са включени в оскъпяването на ползваната сума и които водят до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК , поради което процесния договор се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД , с оглед на което така предявения иск следва да бъде уважен.