Решение № 430 от 16.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 430 гр. Благоевград, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Въззивно гражданско дело № 20231200500462 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по депозирана въззивна жалба с вх. № 3153/14.02.2023 г., депозирана от Т. С. Ш., с адрес: адрес, чрез адв. Г. Ю., със съдебен адрес: адрес , против Решение № 719/13.12.2022 г., постановено по гр.д. № 2543/2021 г. по описа на РС – гр. Благоевград.

Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е неправилно, необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли се решението да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен, като се присъдят сторените във въззивното производство разноски.

В установения от закона срок, въззиваемата страна „фирма“ АДСИЦ чрез юрисконсулт Р.Г. е депозирала отговор на въззивната жалба, с който последната се оспорва като напълно неоснователна и необоснована. Излагат се съображения за законосъобразност и правилност на атакуваното в настоящото производство съдебно решение. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание на 13.06.2023г., въззивникът чрез процесуалния си представител адв. Ю. поддържа въззивната жалба и оспорва отговора на същата, въззиваемият - ответник в производството пред РС – Благоевград в депозираната преди заседанието пред въззивната инстанция молба поддържа подадения писмен отговор на въззивната жалба и изразява становище по съществото на спора, а именно – искане да се потвърди първоинстанционният съдебен акт.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на 1 обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба, депозирана от Т.

С. Ш., ЕГН **********, адрес, със съдебен адрес за връчване на съобщения и книжа по делото: адрес - кантората на адвокат Г. Ю. против „фирма“ АДСИЦ, ЕИК *****, седалище и адрес на управление - адрес, представлявано и управлявано от изпълнителен директор Г.А.Г. (в хода на производството ответното дружество е с изпълнителен директор И.И.З.).

С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата от 651, 54 лв., представляваща неизплатена сума по Договор за издаване и използване на кредитна карта „euroline“ от 07.07.2003г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 27.09.2013г. до окончателното й изплащане, и която лихва към датата на депозиране на исковата молба 13.10.2021г. е 500, 00 лв. / петстотин / лева; сумата от 177, 93 лв., дължима мораторна лихва за периода от 31.01.2011г. до 26.09.2013г. вкл., сумата от 100, 00 лв. - адвокатски хонорар в заповедното производство, сумата от 25, 00 лв.- заплатена държавна такса, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело № 2318/2013г., по което са били издадени заповед по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист на 26.06.2014г. и въз основа на който е образувано изпълнително дело № 382/2019г. по описа на ЧСИ с peг. № 795 на КЧСИ и с район на действие ОС - Благоевград, сума в размер на 648, 00 лв. - сторени разноски в заповедно производство, за която сума е бил изпълнителния лист по гр. дело № 2709/2013г. и въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп. дело № 382/2019г. по описа на ЧСИ с рег.№ 795 на КЧСИ и с район на действие ОС - Благоевград. Претендират се сторените по делото разноски.

Твърди се от ищеца, че въз основа на заявление по чл. 410 ГПК на ответното дружество е било образувано ч.гр. дело № 2318/2013г., по което са били издадени заповед по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист на 26.06.2014г. и изп. лист по ч.гр. дело № 2318/2013г за разноски в полза на ответното дружество, сторени в заповедното производство. Сочи се, че Изпълнителния лист от 26.06.2014г. по ч.гр. дело № 2318/2013г. е бил издаден за следните суми: 651.54 лв. - представляваща неизплатена сума по Договор за издаване и използване на кредитна карта „euroline“ от 07.07.2003г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК- 27.09.2013г до окончателното й изплащане, 177.93лв. дължима мораторна лихва за периода от 31.01.2011г. до 26.09.2013г,вкл., 100 лв. адвокатски хонорар в заповедното производство, 25, 00 лв. - заплатена държавна такса, а изпълнителния лист от 27.04.2014 г., издаден по ч.гр. дело № 2709/2013г. по молба на същият кредитор, е издаден за сума в размер на 648, 00 лв. - сторени разноски в заповедно производство. Сочи се, че ответникът по настоящата искова молба е молителят в заповедното производство и взискател по изп. дело, т.е. налице е пълна идентичност между молител в заповедното производство, взискател в изп. дело. Поддържа се, че за събиране на 2 посочените суми е образувано изп. дело № 382/2019г по описа на ЧСИ с peг. № 795 на КЧСИ и с район на действие ОС - Благоевград. Поддържа се, че въз основа на така издадените изпълнителни основания - два изпълнителни листа и с молба с вх.№ 04659/18.02.2015г. в кантората на ЧСИ Т. В. - Николова с рег.№ 791 на КЧСИ и с район на действие ОС - София, е било образувано едно изп. дело № 187/2015г. за събиране на вземанията и по двата изпълнителни листа. По така образуваното изпълнително дело, висящо в кантората на ЧСИ с peг. № 791 не са били извършвани никакви принудителни действия, насочени към събиране на вземанията, за които са били издадени двата изпълнителни листа. Поддържа се още, че с Разпореждане от 05.11.2019г. на основание чл.

434 и чл. 424 ГПК в кантората на ЧСИ В. Тозева с рег.№ 795 на КЧСИ и с район на действие ОС - Благоевград е прието изпратено й от ЧСИ с рег.№ 791 на КЧСИ изп. дело 187/2015г и е образувано изп. дело № 382/2019г. по описа на този съдебен изпълнител. Сочи се от ищеца, че след справка в кантората на ЧСИ с рег.№ 795 установил, че към 05.11.2019г. задължението, което се сочи да има по изп. дело е 2603.32 лв., към 27.11.2019г. - 2 966.49 лв., към 10.04.2020г. - 2992.96 лв., към 09.11.202г. - 2880.05 лв. Твърди се от ищеца, че от датата на образуване на изп. дело спрямо него не са предприемани и извършвани никакви принудителни действия за събиране на вземането, още повече, че всички претендирали вземания са погасени по давност, предвид и на което е отпаднало основанието за събирането им. Твърди, че към настоящия етап вземането, предмет образуваното и висящо изпълнително дело - изп. дело № 382/2019г по описа на ЧСИ с рег. № 795 с район на действие ОС - Благоевград е погасено по давност. По отношение на всяко едно от вземанията по двата издадени изпълнителни листа е настъпила е съответната перемция, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, но независимо от това обстоятелство, съдебният изпълнител не е обявил настъпването й, и не е прекратил производство по делото.

Поддържа се, че процесните вземания, установени по своето основание с влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение касаят кредитна карта от 07.07.2003г, вземанията по която се погасяват с петгодишна погасителна давност, уредена в нормата на чл. 110 ЗЗД. Сочи се, че константната съдебна практика приема, че при договора за заем е налице неделимо плащане. В случай че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части - аргумент за противното основание от чл.66 ЗЗД. Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. (В този смисъл Решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК; Решение №28 от 05.04.2012г. по гр.д. № 523 от 2011г., III г.о. ). Относно лихвите е приложима кратката тригодишна погасителна давност. Твърди, че вземането, предмет на изп. дело е погасено по давност в рамките на образувания срещу него изпълнителен процес, предвид и на което следва да се съобразят задължителните указания, дадени с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което се приема, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко 3 изпълнително действие, изграждащо съответния способ, а ищецът твърди, че последното действие по издадения изп. лист е извършено на 23.01.2015г, когато е удържана в резултат на запор сума в размер на 35, 00 лв. Поддържа, че след приемането на изп. дело от ЧСИ с рег. № 795, са насрочвани описи на движими вещи в дома му на 20.01.2020г. и 20.01.2021г., които не са се състояли предвид нередовното връчване на книжата и насрочването им. Има наложен запор на лек автомобил Дачия с рег.№ Е 76 56 ВК, какъвто автомобил не съществува, но и дори да се приеме, че такъв съществува, то след наложения запор не са предприети каквито и да било действия за принудителни събиране на процесното вземане.

Ответникът в срока за отговор на исковата молба сочи, че твърденията на ищеца, че вземанията на ответното дружество са погасени по давност, респ. че е настъпила перемпция съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, са напълно неоснователни. Твърди, че с влязло в законна сила на 21.06.2014 г. съдебно решение № 3821/26.05.2014 г., постановено по гр.д. № 2709/2013 г. на PC - гр. Благоевград, е признато за установено, че Т. С. Ш., ЕГН ********** дължи на „фирма“ АДСИЦ, ЕИК: *****, сумите, заявени по реда на заповедното производство и предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение № 7198/27.09.2013 г., издадена по ч.гр.д. № 2318/2013г. на PC — Благоевград. Поддържа, че от този момент за признатите със съдебното решения вземания е започнала да тече нова 5 годишна погасителна давност /чл. 117, ал. 2 от ЗЗД/. Въз основа на посоченото съдебно решение и влязлата в сила Заповед за изпълнение на парично задължение № 7198/27.09.2013 г., издадена по ч.гр.д. № 2318/2013 г. на PC - гр. Благоевград, ГК, „фирма“ АДСИЦ се е снабдило с изпълнителен лист от 26.06.2014 г., издаден по частно гражданско дело № 20131210102318 на Районен съд — гр. Благоевград и изпълнителен лист от 24.07.2014 г., издаден по гражданско дело № 20131210102709 на Районен съд - гр. Благоевград, по силата на които длъжникът Т. С. Ш., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ е осъден да заплати на кредитора “фирма“ АДСИЦ следните суми: - 651.54 лв. /шестстотин петдесет и един лева и петдесет и четири ст./ - главница ведно със законната лихва за периода от 27.09.2013 г. до окончателното изплащане на вземането; - 177.93 лв. /сто седемдесет и седем лева и деветдесет и три ст./ - мораторна лихва върху главницата, считано от 31.01.2011г. до 26.09.2013г. вкл.; - 125.00 лв. - направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.

№ 20131210102318 на Районен съд - гр. Благоевград, ГО, I състав, от които 25.00 лв. държавна такса и 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения; - 645.00 лв. - направените разноски в исковото производство по гр.д. № 20131210102709 на Районен съд - гр.

Благоевград, ГО, I състав, а не в заповедното производство, както твърди ищецът. Твърди се от ответника, че за събиране на горепосочените суми, на 18.02.2015 г., на основание чл. 427, ал.1, т.2 от ГПК, (обн. в ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г.), „фирма“ АДСИЦ депозирало при ЧСИ Т. В., с район на действие - СГС, рег. № 791 молба за образуване на изпълнително производство срещу Т. С. Ш., в резултат на което е образувано изпълнително дело /ИД/ № 20157910400187 и на 06.04.2015 г. на длъжника Ш. е връчена покана за доброволно изпълнение на задълженията. Твърди се, че в молбата от 18.02.2015 г. за образуване на изпълнителното дело, от страна на взискателя „фирма“ АДСИЦ е направено 4 изрично искане да бъде наложен запор на ТРУДОВОТО възнаграждение /пенсия и / или други вземания на длъжника Ш., установени ПРИ извършването на възложеното имуществено проучване. В съответствие с това, в хода на образуваното производство по ИД № 20157910400187, са предприети следните изпълнителни действия: