Решение № 1167 от 20.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1167 гр. София, 20.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-15, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Търговско дело № 20241100901552 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ, образувано по жалба, подадена от Х.Б.М. в качеството му на ликвидатор на „Т.м.“ АД (в ликвидация) срещу отказ №20240716183354/18.07.2024г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията по заявление №20240716183354/16.07.2024г., подадено за вписване на жалбоподателя като действителен собственик на „Т.м.“ АД в поле 550 по партидата на дружеството в търговския регистър.

Възраженията в жалбата са, че отказът не е съобразен с мотивите на съдебно решение по т.д. №677/2024г. на СГС, ТО, VI-9 с-в, с което е оставена без уважение жалба срещу предходен отказ по предходно заявление за вписване на действителен собственик на дружеството по партидата му в търговския регистър.

Жалбата е неоснователна.

Съдебните решения, постановени по жалби срещу откази на длъжностните лица по регистрацията, са задължителни за длъжностните лица само в хипотезите на чл. 25, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, а именно хипотезите, при които обжалваният отказ е отменен.

Освен това предходното заявление, във връзка с което е постановено цитираното в жалбата съдебно решение, не е подадено за вписване на обстоятелства, идентични на обстоятелствата, за които е подадено заявлението, по което е постановен обжалваният в настоящото производство отказ, а предходното заявление е подадено за вписване на друго лице в поле 550 по партидата на „Т.м.“ АД в търговския регистър като действителен собственик.

Най-съществено за законосъобразността на обжалвания в настоящото производство отказ като краен резултат е обстоятелството, че с процесното заявление и според 1 съдържанието на представената към него декларация чл. 63, ал. 4 ЗМИП жалбоподателят е деклариран като действителен собственик на „Т.м.“ АД в качеството му на ликвидатор на дружеството и оттам висш ръководен служител по смисъла на §2, ал. 5 ЗМИП.

Цитираната разпоредба обаче не визира висшите ръководни служители на дружеството, по отношение на което се декларират действителни собственици по реда на чл.

63, вр. чл. 61 ЗМИП (тези служители са видни от вписванията по партидата на дружеството в търговския регистър и по аргумент от разпоредбата на чл. 63, ал. 6 ЗМИП не подлежат на изрично деклариране, включително в хипотезата на §2, ал. 5 ЗМИП), а регламентира случаите, при които веригата на собственост върху капитала на дружеството по смисъла на чл. 63, ал. 6, т. 1 ЗМИП спира до юридическо лице, по отношение на което не могат да бъдат установени физически лица, които да отговарят на условията по §2, ал. 1 ЗМИП, като в тези случаи на деклариране като действителни собственици подлежат именно висшите ръководни служители на въпросното юридическо лице.

По изложените съображения Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от Х.Б.М. в качеството му на ликвидатор на „Т.м.“ АД (в ликвидация) срещу отказ №20240716183354/18.07.2024г. на длъжностно лице при Агенцията по вписванията.

Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

2