Решение № 23403 от 19.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23403 гр. ., 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20231110151413 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, както и насрещен иск с правно основание чл. 108 ЗС.

Ищцата Х. П. Г. твърди, че през месец август 2010 г. установила фактическа власт върху следния празен и неизползваем недвижим имот: гараж № 2 със застроена площ от 14,72 кв.м., при съседи: гараж № 1, гараж № 3, дворно място, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор . по КККР на гр. ., одобрени със Заповед № РД-1832/01.04.2016 г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение, касаещо имота, от 23.10.2018 г., находящ се на първи етаж от сграда с идентификатор . в поземлен имот с идентификатор ., представляващ дворно място, съставляващо парцел V-7,8, квартал . по плана на град ., местност „.“, с площ по скица 987,74 кв.м., и находящо се в гр. ., ул. „. № 71 и № 75, който недвижим имот е с адрес: гр. ., район „.“, ул. „. № 71 и 75, ет. 1, гараж № 2.

Излага, че гаражът е изграден в самостоятелна сграда, като в периода от месец август до настоящия момент е владян еднолично от ищцата, през което време същата го считала за свой имот. Посочва, че през целия този период Г. е използвала имота по предназначение – за ежедневно паркиране на собствения си автомобил, явно пред всички живущи в сградата и пред ответника З. А. Г., като само ищцата притежавала ключ от гаража. Поддържа, че ответникът 1 неоснователно претендира да е собственик на имота, позовавайки се на отменен нотариален акт за собственост, опитвайки се да изгради пред вратите на гаража други такива. С тези доводи ищцата обосновава правния си интерес от търсената установителна искова защита с искане да бъде признато по отношение на ответника, че същата е собственик на процесния имот на основание давностно владение, продължило повече от 10 години – спокойно, явно и несмущавано. По изложените съображения ищцата Х. П. Г. отправя искане към съда да признае за установено в отношенията между страните, че ищцата е собственик на недвижим имот – гараж № 2, със застроена площ от 14,72 кв. м., представляващ имот с идентификатор . по КККР на гр. ., одобрени със Заповед № РД-18-32/01.04.2016 г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение, касаещо имота, от 23.10.2018 г., находящ се на първи етаж от сграда с идентификатор . в поземлен имот с идентификатор ., представляващ дворно място, съставляващо парцел V-7,8, квартал . по плана на гр. ., местност „.“, с площ по скица 987,74 кв.м., и находящо се в гр. ., ул. „.

№ 71 и № 75, който имот е с адрес: гр. ., район „.“, ул. „. № 71 и 75, ет. 1, гараж № 2, на основание давностно владение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът З. А. Г. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск, посочвайки, че считано от 2016 г., от ищцата Х. Г. и починалия й вече съпруг . са налице постоянни незаконни опити за присвояване на собствени на ответника недвижими имоти, находящи се в гр. ., ул. „. № 75, а именно апартамент № 5 и гараж № 2, считайки, настоящото дело за пореден опит за посегателство върху имота и личността на Г.. Излага се, че на 21.07.2010 г. между З. А. Г., от една страна, и ., от друга, е сключен договор за наем, по силата на който ответникът предоставил под наем собствения си ап. № 5, находящ се в гр. ., ул. „. № 75, за живеене на семейството на . и съпругата му и ищца по делото Х. П. Г. за срок от 3 години. След изтичане на първоначално уговорения срок на действие на договора същият бил продължен за неопределено време. Посочва се, че договорът за наем бил развален вследствие от виновното неизпълнение от страна на наемателя на задължението за заплащане на наемната сума и консумативите. Подчертава, че процесният гараж № 2 не е бил отдаван под наем на ищцата, не е бил предмет на договора за наем, респ. не е бил ползван от семейство Г.. Излага, че след 2016 г. ответникът е използвал гараж № 2 лично, а преди това го е отдавал под наем на близки и познати. Поддържа, че до 2023 г. държането и владението на ответника върху гаража не е било отнемано, като в началото на 2023 г. същият установил, че на вратата на гаража е поставен катинар от неизвестно лице. Излага, че по скрит начин ищцата е завладяла процесния гараж, но след 2016 г., когато ищецът завел иск срещу нея за връщане на държането на апартамента му. По делото е постановено съдебно решение от 27.11.2017 г. по гр. д. № 59935/2016 г. по 2 описа на СРС, 46 състав, с което предявеният иск по чл. 233, ал. 1 ЗЗД е уважен. С отговора на исковата молба се твърди, че процесният гараж е собственост на ответника на основание покупко-продажба от 15.04.1997 г. и на основание давностно владение, продължило в периода след 15.04.1997 г. и до 2023 г. Сочи се, че нотариалният акт, с който ответникът е придобил гараж № 2, е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД с влязло в сила Решение № 76/03.07.2002 г. по гр. д. № 612/2000 г. по описа на СГС, поради забава в строителството, като продавачът Кооперация „. ‚92“ е осъден за заплати на Г. конкретна парична сума. Поддържа, че по уговорка между страните ответникът Г. продължил да упражнява правата си на собственик върху имота, като го владял, ползвал, отдавал под наем на трети лица, заплащал такси и данъци, а продавачът не предявил претенции и не върнал присъдените с решението по делото суми. Заявява, че на 19.05.2016 г. по партидата на ответника било вписано съдебното решение без знанието и съгласието на Г. въз основа на заявление, подадено от негово име, чрез адвокат без представителна власт, представляващ процесуален представител на съпруга на ищцата .. Ето защо се твърди, че това вписване е извършено без знанието и съгласието на Г., като срещу него е подадена жалба и е образувано досъдебно производство. Наред с това, излага, че трети лица не могат да черпят права от решението и вписването му. В отговора се поддържа, че настоящото производство е нов опит на ищцата за нанасяне на имуществени вреди на ответника. Твърди се, че липсват доказателства относно соченото от ищцата владение на имота, който същата се опитва да обсеби. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на предявения иск за собственост, тъй като собственик на имота е ответникът, а същият се владее от ищцата от две години без правно основание, който срок е недостатъчен за придобиването му по давност.

В отговора на исковата молба е обективирана насрещна искова претенция на ответника З. А. Г. срещу ищцата Х. П. Г., уточнена с молба от 27.05.2024 г., с искане за признаване за установено, че З. А. Г. е собственик на процесния имот на основание покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ., том ., дело № ./15.04.1997 г. по описа на нотариус ., евентуално на основание давностно владение, осъществено в периода от 1997 г. до 2022 г., както и за осъждане на Х. П. Г. да предаде на З. А. Г. владението върху процесния имот, от което ищецът е лишен. Ищецът по насрещния иск уточнява, че е придобил процесния гараж № 2 въз основа на сочения договор за покупко-продажба от 15.04.1997 г., от който момент до 2022 г. включително е владял имота, ползвал е гаража лично, чрез паркиране на свои автомобили и държане на свои вещи в него, а след 2014 г. го отдавал под наем на близки и познати. Посочва, че ответницата по 3 насрещния иск е завзела имота по скрит начин и физически възпрепятства Г. в правата му, като е поставила лек автомобил пред гаражната врата, и при всеки опит същият да бъде преместен, тя сигнализирала органите на МВР. По изложените съображения ищецът З. А. Г. отправя искане към съда да признае за установено в отношенията между страните, че е собственик на недвижим имот – гараж № 2, със застроена площ от 14,72 кв. м., представляващ имот с идентификатор . по КККР на гр. ., одобрени със Заповед № РД-1832/01.04.2016 г. на изп. директор на АГКК, с последно изменение, касаещо имота, от 23.10.2018 г., находящ се на първи етаж от сграда с идентификатор . в поземлен имот с идентификатор ., представляващ дворно място, съставляващо парцел V-7,8, квартал . по плана на гр. ., местност „.“, с площ по скица 987,74 кв.м., и находящо се в гр. ., ул. „. № 71 и № 75, който имот е с адрес: гр. ., район „.“, ул. „. № 71 и 75, ет. 1, гараж № 2, на основание покупкопродажба, евентуално на основание давностно владение, и да осъди ответницата да предаде на ищеца владението върху процесния имот.

Препис от насрещната искова молба е връчен на ответницата по насрещния иск Х. П. Г., като в указания едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото не е депозиран отговор на насрещната искова молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По първоначалния иск:

Предявен е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ЗС. Съгласно чл. 79, ал. 1 и ал. 2 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на 5 години. Непрекъснатото владение върху недвижима вещ, упражнявано в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС, респ. в срока по чл. 79, ал. 2 ЗС в случаите на добросъвестно владение, е уредено от закона като оригинерно основание за придобиване на собствеността. В настоящия случай ищцата не излага твърдения за осъществявано добросъвестно владение, от което следва, че се позовава на недобросъвестно такова. Като елементи фактическият състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС включва упражняването на владение постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено и изтичането на определения в закона период от време с продължителност 10 години.

4

Началният момент, от който се брои давностният срок, е установяването на владението върху вещта, а изчисляването на давностния срок се извършва по правилото на чл. 72 ЗЗД.

Съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС владението се характеризира с два основни признака: обективен – фактическо господство върху определена вещ (corpus), и субективен – намерението вещта да се държи като своя (animus domini). В чл. 69 ЗС е въведена законова презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. За да е налице фактът на владение, е необходимо в обективната действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи, а именно: да е постоянно, т.е., фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да са израз на воля трайно да се държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица; да е непрекъснато – да не е било прекъсвано за период, по-дълъг от шест месеца (арг. чл. 81 ЗС); да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта и че я държи за себе си; да е спокойно – когато не е установено, нито е поддържано с насилие; да е явно – когато фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.

Следователно, за да бъде уважен предявеният установителен иск за собственост, в тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е придобила процесния имот на твърдяното правно основание - по давностно владение, чрез установяване изтичането на десетгодишен период от време и владение по см. на чл. 68, ал. 1 ЗС /фактическо упражняване съдържанието на това право с намерение за своене, което да е спокойно, явно и непрекъснато/.

В тежест на ответника е да опровергае изложените от ищцата твърдения, като докаже основателността на възраженията си, в т.ч., относно характера на владението, установено от ищцата, както и началния момент на същото, респ. да установи основанието, на което твърди, че е придобил процесния имот.