Решение № 5231 от 14.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5231 гр. София, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20231110209329 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Г. Ч., ЕГН **********, чрез адв.Г. Т., срещу Eлектронен фиш, Серия К, № ....., издаден от СДВР, с който на основание чл.

189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ й е наложено административно наказание "глоба" в размер на 50,00 (петдесет) лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се отправя молба към съда обжалваният електронен фиш да бъде отменен, като неправилен и незаконосъобразен с доводи, че същият е издаден в нарушение на императивните разпоредби на ЗАНН, ЗДвП, ППЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Конкретно се поддържа, че в процесния електронен фиш не е посочено достатъчно изчерпателно мястото на извършване на нарушението, доколкото се сочи единствено, че е било извършено на бул.“Петър Дертлиев“ без изрично посочване на конкретен номер или конкретно разстояние до най – близката пресечка. Отделно от това се навеждат доводи, че в случая не са посочените в нужната пълнота конкретните правни разпоредби, които са нарушени и които водят до 1 определяне на наложената глоба, а схематичното цитирането на законовата разпоредба по никакъв начин не отговаря на повелителните разпоредби за ЗАНН и ЗДвП и води до съществена неяснота и до съществен порок в ЕФ. На последно място се сочи, че в атакувания електронен фиш не са изрично посочени срокът и органите, чрез които е възможно да бъде обжалван, което се счита също за съществено нарушение на императивните норми на ЗАНН.

По изложените съображения се иска атакуваният електронен фиш да бъде отменен изцяло.

В проведеното пред настоящата съдебна инстанция открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адв. Т. с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт.

В дадения ход по същество процесуалният представител изразява становище за незаконосъобразност на обжалвания ЕФ поради наличие на нарушения на процесуалните и материалноправните норми. Счита се, че представената памет от автоматизираното техническото средство не дава достатъчно яснота за идентификация на автомобила, съответно за нарушителя, че в протокола за използване на автоматизирано техническо средство няма посочена дата и определено място на контрол и контролиращ орган, които са задължителни реквизити съгласно Наредбата, а номерата на първото и последното изображение са нанесени допълнително с молив, което обуславя нередовността на този протокол. Поддържа се, че представена по делото снимка за разположението на техническото средство е без изрично обозначение на нея, което да потвърждава, че тази снимка е направена съответния ден, място и час, когато се твърди, че е извършено нарушението, като същевременно липсва и нарочен протокол за разположение на това техническо средство. Моли се атакуваният електронен фиш да бъде отменен, като се претендират сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение, за които се представя списък.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не се представлява. В ангажирани по делото писмени бележки от процесуален представител на въззиваемата страна, с доказателства за надлежно учредена представителна власт, се изразява становище за неоснователност на жалбата, като се моли атакуваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

Претендират се разноски за юрисконсултско

2 възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност по отношение претенцията за разноски на насрещната страна.

Съдът, след като служебно провери обжалвания акт, доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 08.07.2021 г. в 13:55 ч. в гр. София, по бул.“Петър Дертлиев“ до бензиностанция ...., с посока на движение от бул.“Царица Йоанна“ към бул.“Сливница“, с техническо средство – мобилна система за видеоконтрол „ARH CAM S1” с № 11743f0, била засечена скорост на движение на МПС – „ххххх” с рег. № ХХХХХХХХХХ от 69 км./ч., при разрешена такава – 50 км./ч. в населено място, т.е. превишение на скоростта от 19 км./ч.

Регистриран собственик на лекия автомобил бил жалбоподателят С. Г.

Ч..

Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К, № ..... срещу жалбоподателя Ч., с който последната е санкционирана с налагане на глоба в размер на 50,00 лева, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Фишът бил връчен на нарушителя на 09.06.2023 г., видно от справка от информационната система на МВР – АИС – АНД.

От приложения към делото снимков материал – снимка, заснета с мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1” с № 11743f0, който е веществено доказателствено средство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 08.07.2021 г., в 13:55:41.4 ч., в район в гр. София, с локация на бул.“Петър Дертлиев“ до бензиностанция ...., с GPS координати 42.714500,23.276200, е измерена скорост на движение от 72 км/ч, като са записани датата, часът (включително и секундите), посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационният номер на автомобила, който съвпада напълно с този, ползван от жалбоподателя. Всички тези обстоятелства са отразени и автоматично на гърба на вещественото доказателствено средство, поради което и доводите на процесуалния представител на въззивника за липса на достатъчна яснота относно идентификацията на процесния автомобил са изцяло неоснователни и некореспондиращи със събрания доказателствен материал.

3

От събрания по делото доказателствен материал се установява също така, че на посочения пътен участък е действащо общото ограничение за скорост на движение в населено място, а именно - 50 км/ч.

Към материалите на делото е приложен и протокол от 08.07.2021 г. за използване на АТСС по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, както и часови график за работата на нарядите от ПК при ОПП – СДВР, поради което и съдът приема, че техническото средство - мобилна система за видеоконтрол „ARH CAM S1” с № 11743f0 е била поставена и експлоатирана съобразно изискванията за това.

Техническото средство - мобилна система за видеоконтрол „ARH CAM S1” с № 11743f0 е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и вписана в списъка на 07.09.2017 г. със срок на валидност на одобрението до 07.09.2027 г. Периодичността на последващите проверки на тези системи е една година, като мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1” с № 11743f0 е преминала последваща периодична проверка на 08.03.2021 г. От приложения по делото протокол № 10-С-ИСИС/08.03.2021 г. на Български институт по метеорология е видно, че мобилната система за видеоконтрол „ARH CAM S1” с № 11743f0 отговаря на изискванията и дава допустима грешка при полеви условия при измерване на скоростта от 3 км/ч. до 100 км/ч. и от 3 % над 100 км/ч., като измерената скорост попада в обхвата на уреда.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; протокол за използване на АТСС от 08.07.2021 г., Протокол № 10-С-ИСИС/08.03.2021 г. на Български институт по метеорология, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, касаещо мобилна система за видеоконтрол тип „ARH CAM S1” с № 11743f0, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, копие на Заповед № 8121-з931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш, копие на образец на електронен фиш, справка за собствеността на автомобила, ежедневна форма от отчет, справка картон на 4 водача, сертификат за преминато обучение за работа с преносима система за контрол на скоростта модел „ARH CAM S1” на М.П.П. – младши автоконтрольор при ОПП – СДВР.

Съдът кредитира изцяло гореописаната доказателствена съвкупност, тъй като същата е непротиворечива и в своята съвкупност напълно изяснява възприетата и описана по-горе фактическа обстановка.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да ограничават правото на защита на жалбоподателя и да водят до отмяна на обжалвания електронен фиш само на това основание, поради което и всички възражения на въззивника, наведени в жалбата, инициирала настоящото производство, са неоснователни.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП. Същият формално отговаря на изискванията на разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121-з-931/30.08.2016 г. от Министъра на вътрешните работи, образец.

Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, 5 описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, а именно – гр. София, бул.“Петър Дертлиев“ до бензиностанция ...., с посока на движение от бул.“Царица Йоанна“ към бул.“Сливница“, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС, посочени са конкретно нарушените разпоредби, респективно и доводите на въззивника в противоположния аспект не могат да бъдат споделени.

Ето защо, съдът намира за неоснователни възраженията в жалбата за липсата на данни за срока и органите, пред които е възможно електронния фиш да бъде обжалван, което да съставлява съществено процесуално нарушение. Задължителните реквизити на съдържанието на ЕФ са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП, както беше посочено по – горе, като соченото от жалбоподателя основание не фигурира сред тях.

Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН „електронен фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Следователно електронният фиш по силата на закона представлява не изявление на определен административен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител от определено лице, но на база административно-информационна система, поради което за формалната му законосъобразност е достатъчно да е изготвено чрез въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, за което обстоятелство в случая не се формира спор.