Решение № 487 от 23.04.2020, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 487

Гр. Пловдив, 23.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, седми въззивен граждански състав, в публичното заседание на пети март две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михова

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Христо Иванов при секретаря

Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от младши съдия Иванов въззивно гр. дело № 2706 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД чрез юриск. П.К. против решение № 3310/07.08.2019 г., постановено по гр.д. № 4384/2019 г., по описа на Пловдивски районен съд, с което е прието за установено по предявените от Н.В.К. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД с правно основание чл. 439 от ГПК във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК, че не дължи на дружеството следните суми: 3364,97 евро – просрочена главница, дължима по договор за банков кредит от 14.09.2009 г., сумата от 218,70 евро – просрочена редовна лихва за периода от 15.02.2012 г. до 30.10.2012 г., сумата от 625,86 евро – наказателна лихва за периода от 15.03.2012 г. до 08.10.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.10.2013 г. до изплащане на вземането и сумата от 550,66 лв. – разноски по делото, обективирани в изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 16011/2013 г. по описа на Районен съд - Пловдив и е осъдил дружеството да заплати съдебно-деловодни разноски на Н.К..

С определение от 15.10.2019 г. на Районен съд - Пловдив, горецитираното решение е изменено в частта му за разноските, като е осъдил на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, , да заплати на адв. Е.И.,***, сумата от 769, 01 лв. – адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита и съдействие в производството по гр.д. № 4384/2019 г. на Районен съд – Пловдив.

Във въззивната жалба, подадена от от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, се излагат подробни оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение и се иска постановяване на ново решение, с което се отхвърлят предявените от ищеца отрицателно установителни искове.

Постъпила е частна жалба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД против цитираното определение за изменение на решението в частта за разноските.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Е.И., с който се взема становище за нейната неоснователност и се иска потвърждаване на обжалваното решение.

Постъпил е отговор и на частната въззивна жалба от адв. Е.И., с който се счита определението за правилно и се иска неговото потвърждаване.

Производството пред РС-Пловдив е образувано по предявен от Н.В.К. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи сумите, обективирани в изпълнителен лист от 11.10.2013 г., издаден по ч. гр. дело № 16011/2013 г. по описа на Районен съд - Пловдив, за принудителното събиране на които е образувано изп. д. № 15/2014 по описа на ЧСИ Петко Илиев, а именно, както следва: сумата от 3 364, 97 евро – просрочена главница, дължима по Договор за банков кредит от 14.09.2009 г., сключен с “Райфайзенбанк България” ЕАД; сумата от 218, 70 евро – просрочена редовна лихва за периода от 15.02.2012 г. до 30.10.2012 г.; сумата от 625, 86 евро - наказателна лихва за периода от 15.03.2012 г. до 08.10.2013 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 09.10.2013 г. до изплащане на вземането и сумата от 550, 66 лева - разноски по делото, които вземания са били прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за цесия от 19.12.2017 г., сключен с цедента “Райфайзенбанк България” ЕАД.

Ищецът твърди, че след издаване на изпълнителното основание по чл. 417 ГПК са налице новонастъпили обстоятелства, изразяващи се в изтичане на установения в закона давностен срок за вземанията, предмет на заповедта за изпълнение и издадения въз онсова на нея изпълнителен лист. Сочи, че в качеството му на длъжник не е подал в срок възражение против заповедта за незабавно изпълнение, като последната му е връчена от съдебния изпълнител на 26.02.2014 г. и е влязла в законна сила на 12.03.2014 г. Счита, че погасителната давност за вземанията е започнала да тече на 20.02.2014 г. и е изтекла на 20.02.2019 г. - за главното вземане и вземането за разноски и на 20.02.2017 г. – за вземането за лихви.

Твърди, че последните валидни изпълнителни действия са осъществени на 20.02.2014 г. чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение и на 25.02.2014 г. – възбрана по отношение на недвижим имот, собственост на длъжника. Счита, че разпоредбата на чл. 439 ГПК следва да се прилага и за фактите, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато съдебно исково производство не е проведено, доколкото в тези случаи последната се ползват със стабилитет.

Сочи, че в хода на изпълнителното производство като взискател е бил конституиран ответника “ЕОС Матрикс” ЕООД, придобил вземанията по силата на договор за цесия от 19.12.2017 г., сключен с първоначалния кредитор “Райфайзенбанк България” ЕАД

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от “ЕОС Матрикс” ЕООД, в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Твърди, че ищецът е поръчител по договор за кредит от 14.09.2009 г., сключен с “Райфайзенбанк България” ЕАД. Поради неизпълнение на задълженията на длъжниците С. К. и Н.К. първоначалният кредитор се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа, на който било образувано изп. д. № 15/2014 по описа на ЧСИ Петко Илиев, с рег.№821 и районна дейстие ОС Пловдив. Впоследствие, по силата на договор за цесия от 19.12.2017 г, ответникът придобил вземането.

Твърди се, че на 19.12.2017 г. е сключен Договор за прехвърляне на вземането между първоначалния взискател и ищеца, като последният е бил конституиран в изпълнителното производство, в качеството му на взискател. Сочи, че последното изпълнително действие по изпълнителното дело е от 24.02.2015 г., като делото е прекратено, поради настъпила перемпция, но кредиторът е подал повторна молба до частния съдебен изпълнител за образуване на ново изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист. Поради изложените съображения счита, че изпълняемото право не се е погасило по давност.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо /постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита/. На следващо място съдът следва да извърши проверка досежно правилността на обжалвания съдебен акт.

РС-Пловдив е събрал всички доказателства, които имат значение за изясняване на правния спор.

Решението е правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Пловдивски районен съд.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Настоящият иск е предявен по реда на чл.439 ГПК и в това производство съгласно чл.439, ал.2 ГПК длъжникът може да се позовава само на факти, които са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно в това производство длъжникът може да навежда само онези свои възражения, които не са преклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Неподаването ва възражение по реда на чл. 414, ал.1 ГПК има за последица създаване на стабилитет за заповедта за изпълнение. В случая е установено, че заповедта е стабилизирана на 13.03.2014 г и следва да се преценява изтекла ли е погасителна дваност след подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. В мотивите по т.10 от тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 год. по тълкувателно дело № 2/2013 год. на ОСГК на ВКС е посочено, че както в доктрината

,така и в съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прекратяване и спиране на всяко съдебно производство е възможно както по силата на закона (при което актът за прекратяване има декларативен характер), така и по изявление на органа, който ръководи производството (при което актът за прекратяване има конститутивен характер). И в двата случая законодателят назовава съответния съдебен акт постановление (определение) за прекратяване, но последиците на акта са различни: когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти (обжалването е без значение за момента на настъпването на ефекта), а когато прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт (обжалването има значение за момента на настъпването на ефекта). Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение по чл.433 ал.1 от ГПК и кога ще направи това. В мотивите на тълкувателно решение 2/2013 от 26.06.2015 год. по тълкувателно дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС (т.10) е посочено, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ/независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Безспорно по делото е ч, че с Решение № 1166/18.06.2014 г., постановено гр.д. № 1640/2014 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, на основание чл. 435 ГПК са отменени изпълнителните действия на частния съдебен изпълнител по изп. д. № 15/2014 по описа на ЧСИ Петко Илиев изразяващи се в налагане на запор върху вземането на Н.К. за трудово възнаграждение към “Инпринт” АД, както и насочване на изпълнението върху собствения му недвижим имот, чрез налагане на възбрана върху последния. Тези изпълнителни действия, макар да са насочени към принудително удовлетворяване на вземането, и да са от естество да прекъснат погасителната давност за вземането, не са довели до този правен ефект - за вземането по договора за банков кредит. Това е така, тъй като тези изпълнителни действия са били осъществени от съдебния изпълнител в нарушение на процесуалните правила и са незаконосъобразни, което обстоятелство е установено с горецитираното решение.

С оглед на посоченото по-горе и данните от изпълнителното дело,последното изпълнително действие спрямо Н.В.К. е насрочването на опис на движими вещи в дома му от дата 26.02.2014 год. Следователно и предприетите в хода на изпълнителното производство действия, след настъпване на перемпцията на 26.02.2016 г., по прекратеното по отношение на длъжника Н.К., не са довели до прекъсване на давността.