Решение № 672 от 06.11.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 672 гр. София, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Диана Коледжикова при участието на секретаря Даниела Ив. Танева като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Касационно гражданско дело № 20258002101418 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.

Образувано е по подадена от името на Х. М. И. и Х. М. И. от [населено място] чрез адв.Д. Д. като представляващ Адвокатско съдружие „Дочев и Гайдаров“, гр.София молба за отмяна на влязлото в сила решение № 45 от 06.01.2025 г. по гр. д. № 7781/2024 г. на Варненския районен съд, с коeто по иск на „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД е признато за установено по отношение на Х. М. И. и Х. М. И., че не са собственици на 1/2 идеална част от самостоятелен обект с идентификатор ***** по КК на [населено място].

Молителите сочат, че са правоприемници на В. Г. В. по договор за замяна от 2023 г. В молбата за отмяна се твърди, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Поддържа се, че с решение № 1431 от 31.07.2018 г. по гр. д. № 2375/2016 г. на Окръжен съд - Варна, влязло в сила на 13.01.2020 г., са отхвърлени предявените искове от „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД срещу В. Г. В. и останалите страни по сделката, за прогласяване нищожността на договор за доброволна делба от 11.06.2015 г. поради невъзможен предмет и поради противоречие със закона.

С решение № 69 от 11.08.2022 г. по гр. д. № 3297/2021 г. на ВКС е признато за установено по отношение на „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД, че В. Г. В. е собственик на 1/2 идеална част от самостоятелен обект с идентификатор ***** по КК на [населено място].

Молителите считат, че решение № 45 от 06.01.2025 г. по гр. д. № 7781/2024 г. на Варненския 1 районен съд противоречи на посочените две влезли в сила съдебни решения, обвързващи страните по него. Молят за отмяната му, претендират направените по делото разноски.

В писмения си отговор ответника по молбата „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД счита същата за недопустима и основателна. Сочи, че молителите нямат правен интерес от отмяна на влязлото в сила решение от 2025 г., тъй като са прехвърлили правата си върху имота след вписването на исковата молба по гр. д. № 7781/2024 г. на Варненския районен съд. Счита, че решението на ВКС обвързва различни страни (липсва идентичност на страните по гр. д. № 7781/2024 г. на Варненския районен съд); видът на искова защита по двете дела е различен, както и че са налице нови юридически факти. По делото пред Районен съд Варна искът е обоснован с твърдение за нищожност на сделката от 20.03.2023 г., която не е била разглеждана в предходното производство. Ответникът представя Констативен протокол от 13.06.2023 г. като доказателство, че имотът с идентификатор ***** не съществува.

Поддържа твърдението си за нищожност на договора от 20.03.2023 г. Претендират направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатените от молителите разноски за адвокат.

Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 306, ал. 1 ГПК, като с определение № 2160 от 29.04.2025 г. същата е допусната до разглеждане.

Неоснователно е възражението на ответника за липса на правен интерес от подадената молба поради разпореждането от страна на молителите с имота, предмет на иска. Доколкото те са страна по делото, в което е постановено решението, чиято отмяна се иска, и са обвързани от неблагоприятното решение, молителите са легитимирани да подадат настоящата молба.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложеното в молбата основание, и след преценка на основателността на изложените твърдения с оглед заявеното основание за отмяна, приема следното:

Идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения по смисъла на чл. 303, ал. 1, т.

4, във връзка с чл. 307, ал. 4 ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо /т. 5 на ТР № 7/2014 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК/.

В настоящия случай в производството по № 7781/2024 г. на Варненския районен съд по иск на „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД е признато за установено по отношение на Х. М. И. и Х. М. И., че не са собственици на 1/2 идеална част от самостоятелен обект с идентификатор ***** по КК на [населено място]. Постановеното по реда на чл.239 ГПК решение № 45 от 06.01.2025 г. не е мотивирано по същество. Твърденията в исковата молба са били, че договорът за замяна, извършен с нотариален акт № 26, т.2, peг.№ 1830, дело 210 от 2023 г., е нищожен поради липса на предмет – в сградата не съществува тавански етаж, няма под, покрив, тоалетна и стълби към него.

Х. М. И. и Х. М. И. са частни правоприемници на В. Г. В. по договор за замяна от 20.03.2023 г., от когото са придобили право на собственост върху 1/2 идеална част от самостоятелен обект с идентификатор ***** по КК на [населено място].

2

С решение № 1431 от 31.07.2018 г. по гр. д. № 2375/2016 г. на Окръжен съд - Варна, влязло в сила на 13.01.2020 г., са отхвърлени предявените от „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД срещу В. Г. В., В. К. Н., Г. Б. Н. и „Севар“ ЕООД искове за прогласяване нищожност на договор за доброволна делба от 11.06.2015 г. поради невъзможен предмет и поради противоречие със закона. В исковата молба твърдението за невъзможност на предмета на договора за делба е било, че ателието на третия тавански етаж, представляващо самостоятелен обект с идентификатор ***** по КК на [населено място], не съществува като самостоятелен обект, а е прилежаща част към първи и втори жилищни етажи на сградата С решение № 69 от 11.08.2022 г. по гр. д. № 3297/2021 г. на ВКС е признато за установено по отношение на „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД, че В. Г. В. е собственик на 1/2 идеална част от самостоятелен обект с идентификатор ***** по КК на [населено място]. В това производство е обсъдено възражението на ответника на „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД, че таванският етаж е погинал, тъй като покривната конструкция е разрушена. Прието е, че цялата сграда е в много лошо техническо състояние, покривната конструкция е срутена, повредени са междуетажни конструкции и вътрешно стълбище. Констатирано е, че ограждащият тухлен надзид на подпокривния етаж, както и навесът на терасата са запазени.

При това положение е прието, че липсата на покрив на сградата не обосновава извод за погиване на таванския етаж. Предвид неоснователността на това възражение е прието по отношение на ответника „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД, че ищецът по делото В. Г. В. е придобил правото на собственост върху 1/2 идеална част от самостоятелен обект с идентификатор ***** по КК на [населено място].

Налице е пълна идентичност на лицата, участвали в производствата по трите дела. Това е така, защото решенията, постановени по отношение на В. В., имат действие и по отношение на молителите като частни правоприемници на В. – чл.298, ал.2 ГПК.

Налице е и обективен идентитет между две от делата по смисъла на т. 5 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014 г., ОСГТК.

По отношение на решение № 69 от 11.08.2022 г. по гр. д. № 3297/2021 г. на ВКС и решение № 45 от 06.01.2025 г. по гр. д. № 7781/2024 г. на Варненския районен съд е налице идентичност на правния въпрос за принадлежността на правото на собственост на В. В. и на неговите правоприемници върху 1/2 идеална част от имот с идентификатор ***** по КК на [населено място].

Този въпрос е включен в предмета и на двете искови производства – производството по предявения от В. В. положителен установителен иск за признаване правото му на собственост по отношение на „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД и производството по отрицателния установителен иск, предявен от „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД срещу частните правоприемници на В. В. за установяване, че те не са собственици, защото придобивното им основание е нищожно поради невъзможен предмет.

Въпросът за годността на процесния тавански етаж да бъде предмет на право на собственост, респ. предмет на прехвърлителна сделка, е бил включен в предмета на делото и по двете производства. Съществено е да се отбележи, че в исковата молба, по която е образувано гр. д. № 7781/2024 г. на Варненския районен съд, не се твърди разрушаването на 3 ателието да е настъпило след устните състезания, в хода на които е постановено решение № 69 от 11.08.2022 г. по гр. д. № 3297/2021 г. на ВКС. Следователно е налице идентичност по посочените въпроси.

В двете производства въпросите са разрешени по различен начин, поради което следва да се приеме, че е налице поддържаното основание за отмяна, предвидено в чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, а именно наличие на две влезли в сила съдебни решения, които разрешават противоречиво въпроса за принадлежността на правото на собственост върху имот с идентификатор ***** в патримониума на В. В. и неговите правоприемници, респективно за съществуването или погиването на имота.

Правото на собственост на В. В. върху 1/2 идеална част от самостоятелен обект с идентификатор ***** по КК на [населено място] е установено спрямо „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД с влязло в сила решение на ВКС по предявен положителен установителен иск. В това производство е било разгледано възражението на ответното дружество, че таванският етаж е погинал, тъй като покривната конструкция е разрушена. Прието е, че към м. септември 2020 г. сградата на [улица] без покрив и в лошо техническо състояние.

Покривната конструкция е срутена, повредени са междуетажните конструкции, има подпухнала и паднала външна мазилка, повредено и счупено вътрешно стълбище.

Установеното по гр. д. № 1038/2020 г. по описа на Окръжен съд Варна състояние на процесния обект не е променено, видно от приложените към исковата молба по гр.д. № 7781/2024 г. В мотивите към решение № 69 от 11.08.2022 г. по гр. д. № 3297/2021 г. на ВКС са изложени съображения, че състоянието на таванския етаж не води до извод за неговото погиване като обект на правото. Това е така, защото без покрив цялата сграда не може да съществува; липсата му е временно състояние, което няма за последица погиване на цялата сграда или на нейния последен етаж при наличие на ограждащи външни стени, арка с прозорец, тераса и други елементи на този етаж.

Въпросът за съществуването на процесния тавански етаж (ателие) следва да се разреши по двете дела еднакво, тъй като в исковата молба по гр.д. № 7781/2024 г. на Районен съд Варна не се твърди погиването да е настъпило след приключване на устните състезания пред ВКС по гр. д. № 3297/2021 г. на ВКС. Напротив, твърдения за несъществуването на етажа са били поддържани още в хода на производството по положителния установителен иск пред трите съдебни инстанции.

Доколкото по гр.д. № 7781/2024 г. на Районен съд Варна и в настоящото производство по отмяна на влязлото в сила решение не са ангажирани доказателства за различно състояние на процесния тавански етаж към момента на сключване на договора за замяна от 20.03.2023 г., с който молителите се легитимират като собственици, следва да се приеме, че не е налице отрицателната предпоставка за придобиване на правото им на собственост, на която е основана исковата молба на „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД: нищожност поради невъзможен предмет – несъществуване, погиване на ателието на третия етаж. Молителите са придобили правото на собственост на валидно основание, а правото на праводателя им е установено с влязло в сила решение, обвързващо „Експрес гаранцион комерс“ ЕООД.

Представеният от страна на ответното дружество Констативен протокол от 13.06.2023 г. не 4 води до друг извод, тъй като протоколът е съставен след датата на договора за замяна, легитимиращ молителите. Доводът за нищожност на този договор поради несъществуване на имота следва да е подкрепен от доказателства за погиването му към датата на сключване на договора. Погиване към по-късна дата е ирелевантно за действителността на договора. Тъй като доказателства за несъществуването на имота към относимия момент не са представени, следва да се приеме, че договорът не е нищожен на основанието, сочено от ищеца по гр.д. № 7781/2024 г. на Районен съд Варна. Молителите са придобили прехвърленото им с договора право на собственост от В. В..