Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 381 от 16.06.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно търговско дело 314/2026
Вид
Определение № 381
Подписан
16.06.2026
В сила
16.06.2026
Състав
Христо Лазаров, Жана Иванова Маркова, Женя Димитрова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 381 гр. София, 16.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

Женя Димитрова

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно търговско дело № 20261001000314 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 613а, ал. 3 ТЗ, вр. чл. 629, ал. 5 ТЗ и е образувано по частна въззивна жалба вх. № 3194/22.04.2026 г. на „ДИНКО ТРЕЙДИНГ“ ООД, ЕИК 106587139, със седалище и адрес на управление гр. Враца, ул.

„Христо Ботев“, 115, вх. В, ет. 2, ап. 35 срещу Определение № 150/09.04.2026 г., по т.д. № 44/2026 г., на ОС – Враца, с което спряно производството по делото до приключване с влязъл в сила акт на производството по т.д. № 132/2025 г., на ОС - Враца, на осн. чл. 629, ал. 5 ТЗ.

Частният въззивник счита, че постановеното определение е неправилно, незаконосъобразно и в противоречие с практиката на ВКС, поради което моли да бъде отменено. В подкрепа на тези оплаквания сочи, че законът предоставя самостоятелно и независимо право на всеки кредитор да иска откриване на производство по несъстоятелност и съдът по несъстоятелността дължи самостоятелна преценка на всяка молба на кредитор. От посоченото извежда, че подаването на отделна молба не е процесуално недопустимо. Счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 629, ал. 4 ТЗ, като бил приел, че пропускането на срока за присъединяване води до невъзможност правото по чл. 625 ТЗ да бъде упражнено самостоятелно. Преклузията по чл.

629, ал. 4 ТЗ се отнася до възможността за присъединяване, но не и до правото за подаване на самостоятелна молба. Счита, че не била налице висящност по чл. 126 ГПК, доколкото не било налице тъждество на страните и на основанието – различни били кредиторите и вземанията. Счита, че по аргумент на ТР № 1/03.12.2018 г., ОСГТК на ВКС универсалното действие на производството по несъстоятелност се отнасяло до решението по чл. 630 ТЗ, но не създавало процесуална пречка за разглеждане на други молби преди постановяването му. Допълнително излага, че с атакуваното определение бил ограничено правото му на съдебна защита, тъй като чрез разширителното тълкуване бил ограничен достъпа до съд. С атакуваното определение се създавала и неравнопоставеност между кредиторите, като се давало предимство на първия подал молбата за несъстоятелност. По същество моли 1 за отмяна на атакуваното определение и продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

Предвид етапа на който се намира първоинстанционното производство и липсата на конституиран ответник, препис от частната жалба не е бил връчван.

Въззивната частна жалба е подадена в границите на срока по чл. 275, ал.

1 ГПК, при наличните данни за съобщаване на атакуваното определение на 15.04.2026 г., от надлежно легитимирана страна – молителят в производството, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата се преценява като неоснователна.

Производството пред ОС – Враца е образувано по постъпилата на 30.03.2026 г. молба от „ДИНКО ТРЕЙДИНГ“ ООД, ЕИК 106587139, с която е отправено искане да се обяви неплатежоспособността на ЧПК „Милин Камък", ЕИК 106010290, да се определи начална дата на същата и да се открие производство по несъстоятелност.

В обстоятелствената й част е направено подробно изложение за обосноваване на активната материална легитимация на молителя като кредитор на Кооперацията.

Изложени са и подробни фактически твърдения, обосноваващи състоянието на неплатежоспособност и неговия траен характер.

С Разпореждане № 247/03.04.2026 г. на молителя са дадени указания за отстраняване на нередовности на сезиращата молба.

След изпълнение на дадените указания е постановеното атакуваното Определение № 150/09.04.2026 г., с което съдът спрял производството по делото, в хипотезата на чл. 629, ал. 5 ТЗ. Произнасянето е обосновано с установеното служебно обстоятелство, че по описа на ОС – Враца е образувано т.д. № 132/2025 г. за откриване на производство по несъстоятелност на същия длъжник по молба на кредитора ЕТ „Хевекта – М.

Ц.“, ЕИК 040315566, по което дело първото съдебно заседание е проведено на 31.03.2026 г. Посочено е, че молителят не е поискал присъединяване като кредитор по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ в границите на проведеното първо с.з. по т.д. № 132/2025 г. С оглед на това съдът изложил мотиви, че е невъзможно две производства по несъстоятелност на един и същ длъжник да се движат паралелно, предвид съществуващата възможност да бъдат постановени противоречиви съдебни решения и предвид факта, че постановеното по първото дело решение ще има действие спрямо всички кредитори на длъжника.

Произнасянето се преценява като правилно при установените по делото обстоятелства.

Редът за разглеждане на молбите за откриване на производство по несъстоятелност е регламентиран в разпоредбата на чл. 629 ТЗ (актуална редакция ДВ бр. 66/2023 г., приложима и в настоящият случай). Така в ал. 1 и 2 е разписано изискване за обявяване на молбите за откриване на производство по несъстоятелност подадени от длъжник или ликвидатор в ТРРЮЛНЦ и се определя срок за разглеждането им, както и се определя срок за разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ подадена от кредитор.

В ал. 3 и 4, на чл. 629 са закрепени хипотези за съвместно разглеждане на молби по чл. 625 ТЗ, подадени от кредитор и от длъжника и сроковете за 2 приложение на тези хипотези. Направено е и изрично предвиждане, че при постъпване на молбите на кредитора и длъжника, след тези срокове, покъсно постъпилата молба се спира да приключване на делото по предходната.

По-конкретно в случая приложение следва да намери разпоредбата на ал. 5, от чл. 629 ТЗ. В нея законодателят е предвидил, че до приключване на първото заседание по делото, образувано по молба на кредитор, в производството може да се присъединяват други кредитори. Молба за присъединяване, подадена след този момент, се разглежда от съда в отделно производство, което се спира до приключване на производството по молбата по ал. 2 с влязъл в сила съдебен акт.

Определянето от законодателя на срокове, в границите на които е възможно съвместно разглеждане на молби за откриване на производство по несъстоятелност, подадени от кредитор и от длъжника, и за присъединяване на кредитори във вече образувано по молба на друг кредитор производство по несъстоятелност, обуславя извод, че според законодателя производствата по молби от длъжник, ликвидатор и кредитор, постъпили след определените в цитираните разпоредби срокове, не могат да се разглеждат паралелно с порано започналите, а образуваните по тях производства се спират. В случая не се твърди и не се установява жалбоподателя да е подавал молба за присъединяването си по по-рано образуваното производство по несъстоятелността на същия длъжник - по т.д. № 132/2025 г. Видно от молбата на жалбоподателя е, че същата е за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника – ЧПК „Милин камък“ и не е постъпила по т.д.

№ 132/2025 г., а е постъпила в регистратура на ОС – Враца на 30.03.2026 г., като по нея е било образувано настоящото т.д. № 44/2026 г. Същата е преценена като нередовна и са били дадени указания за отстраняване на нередовности.

При тези факти по делото, след изпълнение на указанията и констатация на съда за висящността на производството по по-рано образуваното т.д. № 132/2025 г. правилно е било спряно производството по делото.

В допълнение следва да бъде посочено още и, че коментираната по-горе законодателна уредба на разглеждането на молбата за несъстоятелност, обосновава и извода, че общото правило за служебно съединяване на искове – чл. 213 ГПК, не намира приложение. Във връзка с оплакванията в частната жалба още следва да се изложи, че съдът не е прилагал разпоредбата на чл.

126 ГПК, както е посочил жалбоподателя. Посочената от жалбоподателя съдебна практика и ТР на ВКС са известни на настоящият състав и се принципно се споделят, но част от тях са преди изменението на разпоредбата на чл. 629 ТЗ, а друга част са постановени при различна фактическа установеност, поради което не могат да бъдат автоматично приложени. Не би могло да се приеме и, че се касае за ограничаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като образуваното по неговата молба производство не е прекратено, а временно е ограничено движението му. Отделно, правата му на кредитор могат да бъдат реализирани в производството по несъстоятелност, съобразно предвидения за това ред.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 150/09.04.2026 г., по т.д. № 44/2026 г., на ОС – Враца.

Определението е окончателно, на осн. чл. 613а, ал. 3 ТЗ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4