Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 53 от 09.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 18/2025
Вид
Определение № 53
Подписан
09.01.2025
В сила
09.01.2025
Състав
Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев, Румяна Иванова Андреева Атанасова

Цитирани разпоредби

  • чл. 278 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.19 ал.4 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 53 гр. Пловдив, 09.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20255300500018 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В, чрез пълномощника им юрисконсулт И. Т. против разпореждането обективирано в Заповед № 9833/21.11.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 18683/2024г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В в частта с която се претендира присъждане на всички останали суми –дог. лихва 1334,97 лв.; възн. за доп. услуги фаст и флекси – 1400 лв. и 1575 лв.; такси 30 лв. и 500 лв.; лихви за забава 439,36 лв. и 888,46 лв., както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото в договора ясно е посочен процента на ГПР и ГЛП, като спазени законовите изисквания на ГПР и поведението на кредитора не е недобросъвестно. Намира се че в договора е спазено изискването на чл.19 ал.4 от ГПР. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от 1

ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

РС Пловдив е приел, че видно от договора и представения погасителен план, договорено е заплащане на възнаграждение за закупени допълнителни услуги, като плащането е предвидено да става заедно с погасителните вноски по кредита на съответните падежни дати. В случая при установен размер на отпусната главница от 3 500 лв., е предвидена задължение за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ от 2 975 лв., като тази сума очевидно не е включена в размера на изчисления по договора ГПР, видно от приложен погасителен план. ПРС приема, че щом размерът на възнаграждението не е включен в ГПР, то нарушени са разпоредбите на чл.19 ал.4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.

Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител. Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже частично издаването на исканата заповед. Правното основание на съда препраща към нормата на чл.19 ал.4 ЗПК. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът е посочил по какви причини смята тази вероятност да е обоснована и изводите му намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.

По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането обективирано в Заповед №

9833/21.11.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по 2 ч.гр.д. № 18683/2024г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, ЕИК 175074752, седалище и адрес гр.София, бул. България №49, бл.53Е, вх.В в частта с която се претендира присъждане на всички останали суми –дог. лихва 1334,97 лв.; възн. за доп. услуги фаст и флекси – 1400 лв. и 1575 лв.; такси 30 лв. и 500 лв.; лихви за забава 439,36 лв. и 888,46 лв., както и за разноските за разликата над уважения до претендирания размер.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3