Решение № 3068 от 22.05.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5496/2024
- Вид
- Решение № 3068
- Подписан
- 22.05.2024
- В сила
- 22.05.2024
- Състав
- Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Михаела Касабова
Цитирани разпоредби
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 3068 гр. София, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Ж, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Калина Анастасова
Членове:
Темислав М. Димитров
Михаела Касабова като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20241100505496 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба на Е. С. С. (в качеството на длъжник) срещу постановление от 19.02.2024 г. по изпълнително дело № 20128380400280 по описа на ЧСИ М.Б., с което е отказано прекратяването на изпълнителното дело.
В жалбата се твърди, че е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като същото е перемирано на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Счита, че в периода от 2012 г. до 02.02.2016 г. не са извършвани изпълнителни действия по изпълнителното дело, поради което същото е прекратено по силата на закона.
Взискателят по изпълнителното дело – „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалбата, като счита, че не са налице основания за прекратяване на изпълнителното дело.
В депозираните по делото мотиви ЧСИ М.Б. е посочил, че жалбата е неоснователна. Твърди, че с молба от 14.12.2023 г. взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия, което представлява пречка за прекратяване на изпълнителното дело.
1
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените в жалба пороци на атакуваното действие на частния съдебен изпълнител, достигна до следните фактически и правни изводи:
На основание чл. 436, ал. 1 ГПК жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в двуседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието. Жалбата е депозирана на 12.03.2023 г., като се обжалва постановление на съдебния изпълнител от 19.02.2024 г., връчено на жалбоподателя на 12.03.2024 г. Следователно, жалбата е подадена в срок.
С оглед посоченото следва да се приеме, че жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 20128380400280 по описа на ЧСИ М.Б., същото е образувано на 13.01.2012 г. за принудително събиране на суми, съгласно изпълнителен лист от 14.07.2011 г., издаден по гр.д. № 12402/2009 г. по описа на СРС, 81 състав. По посоченото изпълнително дело са извършвани следните изпълнителни действия, съответно са подавани молби от взискателя за извършване на изпълнителни действия, както следва: в молбата за образуване е налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, на 02.02.2012 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, на 08.02.2012 г. е наложена възбрана, на 02.02.2016 г. и на 10.02.2017 г. са подадени молби от взискателя, с които последният е поискал извършването на изпълнителни действия, на 01.03.2017 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника, на 04.05.2020 г. и 14.12.2023 г. взискателят е подал молби, с които е поискал извършването на изпълнителни действия, на 21.12.2023 г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника.
На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратяване с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. За периода след 08.02.2012 г. в продължение на две години нито са искани, нито са извършвани изпълнителни действия по процесното изпълнително дело.
Следователно, изпълнителното дело е прекратено на 08.02.2014 г. по силата на закона – на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с изтичането на две години от датата, на която е извършено последното изпълнително действие - така т. 10 от ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 2/2013 г.
Ето защо, неправилно с обжалваното постановление съдебният изпълнител е отказал да констатира прекратяването по силата на закона на процесното изпълнително дело, поради което обжалваното постановление следва да бъде потвърдено.
2
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
О Т М Е Н Я постановление от 19.02.2024 г. по изпълнително дело № 20128380400280 по описа на ЧСИ М.Б., с което е отказано прекратяването на изпълнителното дело № 20128380400280 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като УКАЗВА на ЧСИ М.Б., че следва да констатира прекратяването на изпълнително дело № 20128380400280 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, считано от 08.02.2014 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3