Решение № 354 от 03.07.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 354 гр. Велико Търново, 03.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Гражданско дело № 20244100100531 по описа за 2024 година

Осъдителен иск с правно основание чл.2в ал.1 т.2 ЗОДОВ с цена на иска от 330 000 евро за обезщетение за неимуществени вреди, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ – 20.06.2024г. до окончателното изплащане.

Ищецът К. Г. Т. излага твърдения в ИМ, че упражнява адвокатска свободна професия като адвокат, вписан във АК – Велико Търново. Твърди се, че с прието Решение №11 от Протокол №15/10.11.2023г. е прието да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на ищеца като адвокат, за което е образувано Дисц. дело №2/2023г. на дисциплинарния съд на Адвокатска колегия – Велико Търново и е насрочено първото заседание на дата 13.12.2023г., на което с протоколно определение от 13.12.2023г. ДС при ВТАК е прекратил дисциплинарното производство, като с Определение от 16.02.2024г. по Дисц. Дело №23/2023г. по описа на Висш дисциплинарен съд на Р България е отменено прекратителното определение. Твърди се, че като адвокат ищецът не участва в управленските органи на адвокатурата, за което за него да намери приложение процесуалната възможност по чл.130 ал.2 от Закон за адвокатурата да обжалва съдебно окончателния съдебен акт на Висшия дисциплинарен съд в държавата, в която ищецът упражнява свободна професия. Сочи се, че следва да бъде реализирана отговорността на ответника Народно събрание на Р България по настоящия предявен от ищеца осъдителен иск с правно основание чл.2в ал.1 т.2 от ЗОДОВ вр. чл.4 §3 от ДЕС и чл.47 от ХОПЕС за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие от нарушение на Общностното право от страна на ответника. Сочи се, че принципът на ефективна съдебна защита е общ принцип на правото на Съюза, който понастоящем намира израз в чл.47 от Хартата. Твърди, че в резултат от допуснато от ответника нарушение на правото на Европейския съюз, ищецът е претърпял и продължава да търпи душевни болки и страдания, налице е активност в правото му да не бъде третиран неравноправно в дадени идентични съдебни производства, доколкото няма предвиден процесуално - правен механизъм за достъп до съд, което не разколебава извода за изпитани от ищеца негативни емоции. Сочи 1 се, че самото възприемане, че са нарушени конституционно признати права на ищеца е достатъчно да се приеме, че са настъпили за ищеца неимуществени вреди, като основното право на човешко достойнство е част от правото на Съюза. Твърди, че според СЕС, договорите и правото, прието от Европейския съюз въз основа на договорите, имат предимство пред правото на държавите – членки, затова лошо законодателство в Закона за адвокатурата, съчетано с дискриминационна нотка по автономната разпоредба на чл.14 от ЕПЧС, което в редакцията на действащия Закон за адвокатурата, ограничен достъп, досежно лимитативно посочените лица, на които е предоставена възможност от страна на българския законодател възможност за достъп до съд в предвидения механизъм за защита, не са изпълнени гаранциите, заложени в чл.47 от ХОПЕС, а оттам и възможността за дисциплинарни своеволия, който от своя страна да задейства друга автономна разпоредба на чл.18 от ЕКЗПЧОС. Сочи се, че по отношение на адвокатите, които не членуват в управителните органи на българската адвокатура, чрез екзорбитантни похвати при водене на дисциплинарните производства може да се задействат автономните разпоредби на чл.14 и чл.18 от ЕКЗПЧОС, а българския законодател ги е лишил от правото им на достъп до съд, както по чл.6 от ЕКЗПЧОС, така и по чл.47 от ХОПЕС. Сочи, че както правилно посочва ЕСПЧ и СЕС, всяка държавна и правосъдна институция трябва да спазва принципите на равно третиране и на недопускане на дискриминация. Твърди, че принципът на равно третиране на субектите в процеса /делата/ налага всички страни да разполагат с еднакви правни възможности и средства при разглеждане на делата и включва изискването към страните и техните процесуални представители да се прилагат едни и същи изисквания.

Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника Народно събрание на Р България да заплати на ищеца сумата от 330 000 евро, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, които са последица от нарушение на правото на Европейския съюз, относно непредвиждането от страна на законодателя /ответника/ вътрешен процесуално – правен механизъм, както индивидуален, така и равен достъп до съд на адвокатите, при ангажиране и реализацията на тяхната дисциплинарна отговорност, съгласно действащия Закон за адвокатурата, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска до окончателното изплащане. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК ответникът Народно събрание на Република България, представляван от Гл. ЮК С. и Гл. ЮК Григорова, депозира писмен отговор на ИМ, с който релевира възражение за процесуална недопустимост на предявеният иск по чл.2в ал.1 т.2 ЗОДОВ, поради липса на надлежна пасивна процесуална легитимация на ответника Народно събрание на Република България, с довод, че Народното събрание не е процесуален субституент по реда на ЗОДОВ, отхвърлено като неоснователно с определението по чл.140 ГПК. По същество ответникът оспорва предявеният осъдителен иск по чл.2в ал.1 т.2 ЗОДОВ като неоснователен и недоказан, по развити съображения по съществото на спора. Твърди липса на първата от предпоставките за ангажиране на отговорността по чл.2в ал.1 от ЗОДОВ, а именно липса на извършено от Народното събрание нарушение на правна норма на ЕС. Твърди, че не е налице нарушение на чл.47 ХОПЕС, съответно на чл.6 §1 от ЕКЗПЧОС, както и че не е налице нарушение на чл.14 и чл.18 от ЕКЗПЧОС. Счита, че дори и да се приеме, че е налице нарушение на правото на Европейския съюз, то същото не може да се квалифицира като достатъчно съществено. Излага, че дори и да се приеме, че е налице съществено нарушение на правото на Европейския съюз от страна на законодателния орган, то не е налице причинно – следствена връзка между нарушението и твърдените вреди от ищеца. Оспорва предявеният иск като недоказан, освен по основание, и по размер, с довод, че претендираното обезщетение не е обосновано и по размер. Моли, предвид липсата на доказани елементи от ФС, който следва да е налице, за да се ангажира отговорността на Народното събрание по чл.4 §3 от Договора за Европейския съюз, предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, ведно с претенцията за законна лихва върху главницата, предвид акцесорния й характер. С оглед приемане и обнародване на чл.129 ал.1, чл.130 ал.2 и чл.137 ал.6 ЗА – обн., ДВ, бр.55/25.06.2004г., релевира възражение за изтекъл петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. Претендира съдебни разноски по делото за ЮК възнаграждение.

2

В СЗ ищецът К. Г. Т., с писмени становища поддържа предявеният иск.

В СЗ ответникът Народно събрание на Република България, представляван от ЮК А.

С., оспорва предявеният иск по чл.2в ал.1 т.2 ЗОДОВ като неоснователен и недоказан и моли да бъде отхвърлен по съображенията, изложени в писмения отговор на ИМ, и доразвити в представена писмена защита. Претендира разноски за ЮК възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Сезира съда с евентуално възражение по чл.78 ал.5 ГПК, в случай на претендирано от ищеца адвокатско възнаграждение.

В СЗ Окръжна прокуратура - Велико Търново, представлявана от прокурор Калоян Димитров, моли предявеният осъдителен иск с правно основание чл.2в ал.1 т.2 ЗОДОВ да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно между страните и се установява, че ищецът К. Г. Т. е вписан като адвокат в АК – Велико Търново, чийто член е, както и че ищецът като адвокат не е член на органи на адвокатурата.

По делото са приобщени изисканите от ВТАК и приложени заверени преписи от Дисц. преписка №6/2023г. по описа на ВТАК, ДД №2/2023г. по описа на ДС при ВТАК, ДД №23/2023г. по описа на Висш Дисциплинарен съд и ДД №18/2024г. по описа на Висш Дисциплинарен съд.

Ищецът - адвокат К. Г. Т. във връзка с получен до ВТАК сигнал от Е П Д – съдебен деловодител в РС – Елена, е дисциплинарно обвинен и срещу него е образувано ДД №2/2023г. по описа на Дисциплинарен съд /ДС/ при АК – Велико Търново в извършване на 04.08.2023г. на дисциплинарно нарушение по чл.40 ал.1 от ЗАдв. и чл.21 ал.3 вр. ал.1 ог Етичния кодекс на адвоката. С протоколно определение от 13.12.2023г. по ДД №2/2023г. по описа на ДС при ВТАК същото е прекратено и върнато, ведно с Дисциплинарна преписка №6/2023г. на АС при ВТАК, за отстраняване на допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, което е отменено с Определение от 16.02.2024г. по ДД №23/2023г. по описа на Висш дисциплинарен съд и ДД №2/2023г. на ДС при ВТАК е върнато на Дисциплинарен съд при АК – Велико Търново за разглеждане по същество от друг състав на съда.

ДД №2/2023г. по описа на Дисциплинарен съд при ВТАК е приключило с влязло в законна сила на 22.08.2024г. Решение от 03.06.2024г., с което е признат К. Г. Т. за виновен в това, че на 04.08.2023г., във връзка с получаването на съдебни книжа при упражняване на професията си, адвокат К. Т. пред служителите на Районен съд – Елена - Е Д и Й Й, проявил вербална агресия, съчетана със заплашителни действия, както и употребил думи, демонстриращи неуважение към личността на съдебният служител Е Д „Каква си ти, че ще ми казваш ще получа или няма да получа?Довечера ще дойда да се разправям с теб у вас!“, е извършил дисциплинарно нарушение по чл.132 т.10 от ЗАдв. – уронване престижа и достойнството на професията и нарушаване на професионалната етика и морал, както и че при и по повод на упражняване на адвокатската професия е нарушил разпоредбите на чл.40 ал.1 от ЗАдв. и чл.21 ал.3 вр. с ал.1 от Етичния кодекс на адвоката /ЕКА/, поради което и на основание чл.133 ал.1 т.1 и т.4 вр. ал.2 от ЗА му е наложено наказание „ПОРИЦАНИЕ“ и 3 наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАЖНЯВА АДВОКАТСКА ПРОФЕСИЯ“ за срок от 8 /осем/ месеца, потвърдено с Решение от 22.08.2024г., постановено по ДД №18/2024г. по описа на Висш дисциплинарен съд.

В настоящото производство не са събрани гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.2в ал.1 т.2 ГПК с цена на иска от 330 000 евро за обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от твърдяно да е допуснато от ответника като законодателен орган достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ до окончателното изплащане, е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му.

Ответното възражение за процесуална недопустимост на предявеният иск по чл.2в ал.1 т.2 ЗОДОВ, поради липса на надлежна пасивна процесуална легитимация на ответника Народно събрание на Република България, с довод, че Народното събрание не е процесуален субституент на Държавата по реда на ЗОДОВ, наведено с писмения отговор на ИМ, е неоснователно, доколкото твърденията на ищеца в ИМ, че действащ национален закон – Закон за адвокатурата е в съществено нарушение на правото на Европейския съюз, относно непредвиждането от страна на законодателя /ответника/ вътрешен процесуално – правен механизъм, както индивидуален, така и равен достъп до съд на адвокатите, при ангажиране и реализацията на тяхната дисциплинарна отговорност, съгласно действащия Закон за адвокатурата, от което нарушение са произтекли твърдените от ищеца неимуществени вреди, обуславят процесуалната допустимост на предявеният иск. Ответното възражение за процесуална недопустимост на предявеният иск по чл.2в ал.1 т.2 ЗОДОВ на наведеното с писмения отговор на ИМ основание - липса на надлежна пасивна процесуална легитимация на ответника Народно събрание на Република България, т. к. Народното събрание не е процесуален субституент по реда на ЗОДОВ, е в разрез с константната практика на ВКС, според която приложимият процесуален ред за разглеждане на предявения от ищеца иск за реализиране отговорността на държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз - чл.4, §3 от ДЕС, е процесуалният ред на ЗОДОВ, респ. че Народното събрание на Република България е надлежен ответник по иска, участващ в производството в качеството на процесуален субституент на държавата, предвид твърденията в исковата молба, че действащ национален закон е в нарушение на съюзното право, от което са произтекли вредите. Отговорност на Народното събрание съгласно чл.5, ал.4 на Конституцията е съответствието на приетите закони с правото на Европейския съюз и другите международни договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, които са част от вътрешното право на страната. Тази отговорност го легитимира като процесуален субституент на държавата по исковете за вреди от нарушаване на правото на Европейския съюз, произтичащо от приемането и поддържането на национален закон, който се претендира да противоречи на правото на Европейския съюз. /Така, Определение №50410/18.11.2022г. по ч.гр.д.№3500/2022г., Г.К., III г.о. на ВКС, Определение № 199/2021г. по ч.т.д. № 50/2020г. по описа на ВКС, II т.о./. Ответникът в процеса, като държавен орган, олицетворяващ законодателната власт, за който ищецът твърди да е допуснал нарушение на съюзното право, от което са произтекли вреди за ищеца, е надлежно пасивно легитимиран в настоящия процес по чл.2в ал.1 т.2 ЗОДОВ като процесуален субституент на държавата, чиято е отговорността за причинени вреди на частно правни субекти от съществено нарушение на правото на Европейския съюз /ПЕС/ от органи на държава – членка, което принципно разрешение следва и от нормата на чл.7 ЗОДОВ, в който смисъл е и константната практика на ВКС.