Решение № 3706 от 07.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3706 гр. София, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова

Членове:

Радостина Данаилова

Владимир Вълков като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20231100507574 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 435 и сл. ГПК.

Предмет на разглеждане е жалба на „Д.З.“ АД – длъжник в изпълнителното производство под № 20238600400337, срещу постановление за разноски от 24.04.2023 г., с което частен съдебен изпълнител В.М. е отказала да намали приетите разноски за адвокатски хонорар до определения размер по чл. 10 т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатките възнаграждения (Наредба № 1). Твърди, че целият дълг е преведен по сметка на ЧСИ четири дни след получената покана за доброволно изпълнение. Сочи също така, че като застраховател длъжникът е подвластен на държавен контрол, поддържа технически резерв, гарантиращ срочното изплащане на застрахователно обезщетение независимо от неговия резерв като съществува и механизъм за обезпечаване изпълнение на паричните задължения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ дори и при неплатежоспособност.

При тези обстоятелства смята задължението си за гарантирано събираемо и то в кратък срок, което смята да оправдава адвокатско възнаграждение единствено по чл. 10 т. 1 от Наредба № 1. Застъпва теза, че наложен запор било то и по искане на взискателя, не обосновава процесуално представителство и защита в изпълнителното производство по смисъла на чл.

10 т. 2 от Наредба № 1. Иска се постановението да бъде отменено, а адвокатското възнаграждение да бъде намалено.

По жалбата е постъпил отговор от „Б.К.“ ООД – взискател в изпълнителното производство, представлявано от адв. Б.Х. с довод, че жалбата е просрочена. Смята да не е изпълнено в срок и указанието за внасяне на таксите. Оспорва и хонорарът да е прекомерен.

Претендира разноски.

В мотивите си ЧСИ В.М. смята жалбата за неоснователна. Застъпва становище, че при поета защита по чл. 38 ал. 2 ЗА нормата на чл. 78 ал. 5 ГПК не намира приложение и съответно определеното възнаграждение е неатакуемо поради прекомерност.. Сочи, че договорът за правна защита и съдействие включва както действия по образуване на изпълнително производство, така и действия по воденето му, обуславящо кумулиране на възнагражденията по чл. 10 т. 1 и т. 2 от Наредба № 1. Приема, че плащането на сумите не е извършено доброволно, а в резултат на поискан и наложен запор, обосноваващо и определеното в случая възнаграждение.

1

Жалбата е подадена в срок, касае подлежащо на обжалване действие като изхожда от длъжника – легимирано да повдигне този спор лице. Дължимата държавна такса е внесена.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Изпълнителното производство е образувано по искане на И.Н.Р., представляван от адв. П.К. от САК за събиране на сумата 50 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и законна лихва върху тази сума. С молбата е поискано и възлагане в тежест на длъжника и възнаграждение в полза адв. К., определено при условията на чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 ЗА. Поискано е и да бъде наложен запор върху сметки на длъжника в У.Б.

АД.

В представения договор за правна помощ е посочено „ДОГОВОРЕНО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ, опредеено при условията на чл. 38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на 3980,00 лв. с ДДС. Платени в брой 3980,00 лв. с ДДС.“ Указано е също така, че възложителят „дължи и направените на адвоката при изпълнение предмета на договора разноски, доказани с надлежен документ.

От представената товарителница не се установява, но длъжникът не оспорва, получаване на предадената на пощенския оператор пратка на 19.04.2023 г. с указана доставка до 20.04.2023 г. В поканата е вписано и уведомление за наложен запор върху сметките в У.Б. АД.

На 24.04.2023 г. жалбоподателят е депозирал искане за редуциране размера на адвокатското възнаграждение при идентични съображения и за редуциране на таксата по т.

26 ТТРЗЧСИ.

На 24.04.2023 г. върху молбата е поставена писмена резолюция, чието съдържание е неясно, но със съобщение от същата дата жалбоподателят е информиран, че молбата е оставена без уважение.

На 24.04.2023 г. по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 79066,57 лв. с указано основание за превода – плащане по запор.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Досежно размера на адвокатското възнаграждение

Паричното задължение е носимо, поради което и надлежното му изпълнение изисква проявена инициатива от длъжника. Бездействието му да предприеме тази активност непосредствено след приключване на спора по принцип го ангажира да възстанови и допълнително направените от кредитора разноски за събиране на вземането – арг. от чл. 79 ГПК. При все това обаче процесуалният закон определя производството по принудително изпълнение като двуфазно. Макар и по правило разноските в изпълнителното производство да са възложени в тежест на длъжника, нормата на чл. 79 т. 3 ГПК изрично редуцира отговорността му да конкретно реализиран способ, довел до частично или пълно удовлетворяване на вземането. Оттук следва, че отговорността за разноски в изпълнителното производство няма санкционен характер, а цели да ангажира длъжника с типичните последици от собственото му укоримо поведение. С други думи, длъжникът не дължи да възстанови разходите на взискателя, а да поеме тези разноски, които са били необходими за заместване на липсващото доброволно изпълнение.

Очертаният механизъм налага съблюдаване на утвърдения в облигационното правоотношение режим, а следователно и на трайно отстояваната граница на отговорността за обезвреда – на възстановяване подлежат вредите, които са пряка и непосредствена последица от укоримото поведение (чл. 51 ал. 1 ЗЗД, съответно чл. 82 изр. първо ЗЗД). В тази връзка и законът освобождава длъжника от отговорност, когато кредиторът не положи необходимата грижа към собствения си интерес, за да предотврати допълнителното си увреждане (чл. 83 ал. 2 ЗЗД). При отчитане на тези правила няма причина длъжникът да бъде държан отговорен за ненужно направени разноски.

2

Самият закон предписва възможност за доброволно изпълнение. В тази фаза на изпълнителното производство принудата като средство за реализация на подлежащото на изпълнение притезание е изключена. Затова и ангажиментът на адвоката е предопределен по съдържание и е ограничен във времето. Понеже адвокатската услуга обезпечава пълноценна защита, отчитайки законния интерес на адвоката нормата на чл. 36 ал. 2 ЗА очертава и принципите, с оглед на които да бъде остойностен неговият труд – справедливост и обоснованост. В тази връзка и логично се явява диференцираното възнаграждение за образуване на изпълнителното производство – чл. 10 т. 1 от Наредба № 1 и за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия за принудителна реализация на изпълняемото право според неговата специфика в следващите точки 2, 3 и 4. Възприетият механизъм за остойностяване на адвокатския труд аналогично на установения и в рамките на исковото производство намира своето оправдание единствено в неопределеността на обема работа и периода на ангажиментите в рамките на факултативната фаза на изпълнителното производство.

Необходимостта на този разход пряко произтича от неоправданото бездействие на длъжника, поради което и дължи да го поеме само ако не е удовлетворил притезанието в гарантирания му срок за доброволно изпълнение.

Без значение остава обстоятелството, че в случая сумата е събрана въз основа на наложен запор. Именно защото във фазата на доброволно изпълнение принудата е изключена, поисканият и наложен запор придобива обезпечителен характер (чл. 507 ал. 1 ГПК). Извършеното плащане от трето лице удовлетворява изпълняемото право. Няма разумна причина така извършеното плащане да се разграничи от прякото плащане от длъжника. Длъжникът дължи еднократно изпълнение. Наложеният запор го лишава от възможността да се използва от запорираното вземане в това число и за да се отзове на поканата за доброволно изпълнение. При наложен запор върху налично вземане предвид изискването на чл. 508 ал. 3 ГПК очакваното от ЧСИ пряко плащане би довело до дублиране, което освен че противоречи на закона е и житейски неприемливо, за да обоснове желано от правния ред поведение. Същевременно обаче изцяло погасеният дълг чрез постъпила в резултат на запора сума изключва развитието на допълнително обременяващата факултативна фаза на принудителното изпълнение с произтичащия от нея неопределен ангажимент за адвоката. Проявената инициатива от страна на адвоката във фазата на доброволно изпълнение да поиска обезпечение не обосновава извършено действие с цел удовлетворяване на вземането по смисъла на чл. 10 ал. 2 от Наредба № 1.

Взискателят е свободен да прецени кога да си осигури участието на адвокат за факултативната фаза на същинско принудително изпълнение – още при образуване на изпълнителното производство или при възникване на необходимостта за предприемане на действия за принудителна реализация на притезанието. Удовлетвореното притезание още във фазата на доброволно изпълнение обаче препятства развитието на факултативната фаза със специфичната в случая цел – удовлетворяване на вземането. Ето защо дори и да е направен разход от взискателя, той се оказва ненужен, за да осигури реализацията на неговия интерес, поради което няма основание да бъде възлаган в тежест на длъжника.

Принципно следва да бъде споделено виждането, че нормата на чл. 78 ал. 5 ГПК е неприложима в хипотезата на чл. 38 ал. 2 ЗА. Институтът на безплатната правна помощ обезпечава предоставяне на услугата без ангажимент за получателя. Размерът на възнаграждението подлежи на определяне от органа, администриращ съответното производство и на заплащане от насрещната страна, ако са налице условията за ангажиране отговорността й за разноски. Това обаче не изключва нито възможността органът да ревизира възприетия от него размер на този специфичен разход, нито изключва контрола върху тази му преценка. В случая обаче макар и договорът за правна защита и съдействие да съдържа указание за предвиден ред в Закона за адвокатурата за предоставяне на правна защита и съдействие в отклонение от принципа за предварително договаряне на възнаграждението, изрично е договорен размер на вземането и е удостоверено, че търсената в производството сума е платена. Следователно представеният договор сочи на обезпечен 3 интерес за адвоката чрез направен от взискателя разход, който бидейки оспорен от длъжника му е противопоставим само ако и доколкото се явява обоснован с фактическата и правна сложност на производството (чл. 78 ал. 5 ГПК).

По изложените съображения предплатената сума за обезпечаване на адвокатска защита за целево предвидена, но неосъществила се фаза за принудително събиране на вземането макар и да обуславя разход за взискателя, аналогично на чл. 78 ал. 3 ГПК не подлежи на възстановяване от длъжника.

По изложените съображения съдът приема за обосновано възнаграждение за адвокат в размер на 200 лв.

Мотивиран от изложеното настоящият състав на Софийски градски съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноски от 24.04.2023 г. по изп.д. № 20238600400337 по описа на ЧСИ В.М., с което е отказано изменение размера на възложените в тежест на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение като ОПРЕДЕЛЯ подлежащи на възстановяване от „Д.З.“ АД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200,00 лв.

Решението не подлежи на обжалване - чл. 437 ал. 4 изр. второ ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4