Решение № 86 от 10.04.2025, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Кюстендил, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседА.е на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско дело № 20241500500468 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба вх. № 4771/30.04.2024 г. от К. Х. Д., Й. К. Д. и Й. Б. Д., тримата от с. О., общ. С.б., чрез пълномощника адв. З. В. от АК – Кюстендил, със служебен адрес: гр. Д., ул. ***, насочена против Решение № 159 от 11.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1847/2023 г. по описа на Районен съд – Дупница, в частта, в която е допуснат до делба ПИ с идентификатор № *** по КККР на с. О..

Релевират се доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт в обжалваната част, като постановен при съществено нарушение на процесуалните правила.

Поддържа се заявеното с писмения отговор възражение, че К. Д. и Й. Д. са собственици на основА.е давностно владение на процесния имот, който заградили и завладели още през 1999 г., и от когато никой от останалите съсобственици не бил допускан до него, респ. по отношение на този имот не била налице съсобственост.

Подчертават, че решаващият състав е допуснал процесуално нарушение като не допуснал своевременно поискан от процесуалния представител на въззивниците трети свидетел за установяване на горепосочените твърдения и изясняване на делото от фактическа страна, огрА.чавайки по този начин правото им на защита, а в последствие отхвърлил възражението, именно с мотива, че не е установено и без да бъдат обсъдени и анализирА. събрА.те свидетелски показА.я.

Считат, че съдът не следва да кредитира показА.ята на доведения от ищцата свидетел, който освен, че бил неин близък приятел, нямал преки и лични впечатления от имота.

Допълват, че решаващият състав при постановяване на решението си, не е 1 обсъдил приети по делото като доказателства – протокол от 1999 г., установяващ, че няколко години преди датата на огледа имотът бил засаден с дръвчета от въззивниците, както и декларацията, подписана от съсобственика В. К., с която се признавал явно неизгодният за нея факт, че двамата въззивници са собственици, владеят и единствено те ползват процесния имот.

Акцентира се и върху изразеното становище от процесуалния представител на С. Д. – нейната майка К. Д., което представлявало съдебно признА.е на наведеното от въззивниците възражение за демонстрирано от тяхна страна владение и своене на процесния имот спрямо всички.

Изтъкват, че с показА.ята на доведените от тях свидетели, които се подчертава, че не са заинтересовА. от изхода на делото, категорично се установявало своенето на имота и обстоятелствата, че бил заграден с бодлива тел на железни колове и заключен с катинар и верига от въззивниците за период преди повече от 25 г., като по този начин се възпрепятствал достъпът на други лица, като оттогава само те го ползвали, обработвали и прибирали добиви от него; същевременно имотът се ползвал в пълната му площ, като в една част имало поддържА. овощни дръвчета, а в другата като зеленчукова градина, и владението и ползването на процесния имот от тях от установяването му през 1999 г., не било прекъсвано и смущавано нито чрез иск за собственост или по друг начин. В подкрепа се сочи и съдебна практика по идентичен казус – Решение № 97/19.10.2020 г. по гр.д. № 325/2020 г. на ВКС.

Поддържа се, че в случая са налице и двата елемента на владение – обективен и субективен, а съставът на ДнРС не обсъдил и не ценил правилно обстоятелството, че заграждането, заключването на имота и ползването му по усмотрение на въззивниците, не са скрити, а явни и несъмнени действия.

Изтъква се още, че всичките им действия съставляват демонстриране на завладяване на идеалните части на другите сънаследници, които не са допускА. в имота и чиито права са отречени от въззивниците, а бездействието на ищците да се защитят правата им в рамките на срока по чл. 79 ЗС е довело до придобиване на техните идеални части по давност. Допълва се, че давностен срок на владение се прекъсва само с установителен или осъдителен иск за собственост на спорния имот, предявен от собственик срещу владелец, какъвто в случая е предявен едва след изтичане на давността и настъпване на материалноправните й последици. Подчертава се, че въззивниците не са заграждали и ползвали друг имот освен процесния.

Заключава се, че правото на собственост върху процесния имот е било придобито от двамата въззивници още през 2010 г.

При развитите доводи се иска да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му част и отхвърлен изцяло предявеният иск за делба по отношение на процесния имот (съобразявайки изразеното във въззивната жалба нежелА.е на двамата въззивници имотът да бъде допуснат до делба помежду им).

Претендират се съдебно деловодните разноски за производството.

Поддържат се и доказателствени искА.я, по които съдът се е произнесъл в производството по чл. 267 от ГПК.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата в първоинстанционното производство Й. М. Д., чрез пълномощника й адв. А. К.К., с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се възразява срещу релевирА.те в жалбата оплаквА.я.

2

Навеждат се съображения, че в случая не е налице субективният елемент от владението по отношение на процесния имот, доколкото двамата ответници Й. и К.

Д.и били напълно наясно, че ищцата е съсобственик и има дял в този имот, предвид което й предлагали замяна срещу дела й. Счита, че полученото от страна на ответниците удостоверение за наследници на името на общия наследодател В. Х. Д., в което не фигурира името на ищцата е показателно, че те са били напълно наясно, че Й.

М. Д. е равноправен наследник, но се опитали по скрит начин да завладеят този имот.

Поддържа се, че осъществените от въззивниците действия не отричат владението на ищцата.

Иска се депозираната въззивна жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение потвърдено в обжалваната му част.

Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Не се ангажират доказателствени искА.я.

Възразява се срещу заявеното от въззивниците доказателствено искане, предвид липса на допуснати процесуални нарушения от съда.

В съдебно заседА.е постъпилата жалба се поддържа.

Съдът като съобрази доводите във въззивната жалба, както и събрА.те доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, депозирана от Й. М. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. ******, чрез пълномощника й адв. А.

К.К., с адрес за призоваване: гр. Д., ул. *****, срещу: 1. Й. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: с. О., ул. ***, общ. С.б., обл. К.; 2. В. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. ****** и посочен адрес за призоваване: с. О., ул. ***, общ. С.б., обл. К.; 3. С. В.

Д., ЕГН: **********, с адрес: с. О., ул. ***, общ. С.б., обл. К., чрез К. В. Д.; 4. Й. Б. Д., ЕГН: **********, с адрес: с. О., ул. ***, общ. С.б., обл. К.; 5. В. Х. К., ЕГН:

**********, с адрес: с. О., ул. ****, общ. С.б., обл. К., и 6. К. Х. Д., ЕГН: **********, с адрес: с. О., ул. ***, общ. С.б., обл. К., с която е предявен иск с правно основА.е чл.

34 от ЗС

В исковата молба е било поддържано, че стрА.те са съсобственици на следните недвижими имоти:

1.Поземлен имот е идентификатор ***; 2. Поземлен имот с идентификатор ***, 3. Поземлен имот с идентификатор ***, 4.

Поземлен имот с идентификатор ***, 5. Поземлен имот с идентификатор ***; 6. Поземлен имот е идентификатор ***, и 7. Поземлен имот с идентификатор ***, всички находящи се в с. О., общ. С.б., обл. К. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД[1]18382/05.06.2019г. на ИД на АГКК.

Съсобствеността възникнала по наследство от общия наследодател на стрА.те В.

Х. Д., бивш жител на с. О., общ. С.б., починал на *** г.

С оглед правата на стрА.те в съсобствеността притежавА.те от всеки от съсобствениците дялове, според ищцата, са както следва: 1/3 (една трета) идеална част от описА.те имоти за ищцата Й. М. Д.; 1/3 (една трета) идеална част за наследниците на К. В. Д., а именно: 1/6 (една шеста) идеална част за Й. К. Д.; 2/12 (две дванадесети) идеална част за В. В. Д.; 2/12 (две дванадесети) идеална част за С. В. Д.; 1/3 (една 3 трета) идеална част за наследниците на Х. В. Д., а именно: 1/9 (една девета) идеална част за Й. Б. Д.; 1/9 (една девета) идеална част от описА.те имоти за В. Х. К. и 1/9 (една девета) идеална част за К. Х. Д..

Поддържано е било също, че до настоящия момент стрА.те не са уредили доброволно взаимоотношенията си относно съсобствеността върху процесните имоти, поради което се иска съдът да постанови решение, с което да допусне същите до делба между тях, при посочените квоти.

На основА.е чл. 344, ал. 2 от ГПК е било заявено и искане съдът да постанови ответниците да заплащат на ищцата сума в размер на 100.00 лв. месечно срещу ползването на имотите, до окончателното извършване на делбата.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответниците К. Х. Д., Й. К. Дж. и Й. Б. Д., чрез пълномощника им адв. З. В., които считат предявения иск за допустим и частично основателен. Твърдят, че посочените като ответници близки на ищцата - В. В. Д. и С. В. Д. са наследници на В. К. Д., бивш жител на село О., община С.б., починал на *** г. (преди възстановяването на имотите), но същият, както и посочените ответници, неговите деца, нямали качеството на съсобственици на процесните имоти, тъй като със Саморъчно завещА.е от 24.02.2002 г. завещателят и праводател на наследодателя на посочените ответници - К. В. Д. завещал всичките си земеделски земи, които са негово, т.е. на завещателя наследство, от покойният му баща, на сина му - ответника Й. К. Д. и по този начин посочените ответници нямали наследени земеделски земи по право на заместване от починалия преди възстановяването им баща, които да са наследили. Завещателят К. В. Д. починал на *** г. и на тази дата било открито наследството по смисъла на чл. 1 от ЗН. Към този момент била приключила успешно реституцията на всички земеделски земи, видно от датите на постановяване на решенията на ПК- град С.б., които завещателят К. В. Д. завещал на сина си Й. К. Д. с процесното саморъчно завещА.е. ЗавещА.ето произвело искА.те правни последици, след като е било депозирано за пазене при нотариус С.С. и в последствие обявено и вписано по надлежния ред, след като ответникът Й. К. Д. научил за него. В преклузивния петгодишен срок не било искано възстановяване на запазена част от сочените ответници и такава нямали възстановена, независимо че знаели за него, поради което сега лицата В. В. Д. и С. В. Д. не били съсобственици на процесните земеделски земи и не следвало да участват в делбата.

По отношение на иска за делба на последния описан в исковата молба недвижим имот-Поземлен имот с идентификатор ***, ответниците К. Х. Д., Й. К. Дж. и Й. Б. Д. оспорвали иска като неоснователен с твърдение, че този имот е тяхна собственост, придобит по давност. Излагали подробни съображения, че владели имота непрекъснато и необезпокоявано, считано от 1999 г., поради което го придобили по давност.

По отношение на останалите описА. в исковата молба имоти, считат иска за основателен, но без в делбата да участват ответниците В. В. Д. и С. В. Д..

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците В. Х. К., В. В. Д. и С. В. Д. не са подали отговор на исковата молба.

В открито съдебно заседА.е ответницата С. В. Д. се е представлявала по пълномощие от своята майка К. В. Д., по реда на чл.32, т.2, заявявайки, че искът за делба е основателен. Оспорвала е твърдението на ответниците, че В. В. Д. и С. В. Д. не следва да участват в делбата.

АнгажирА. са писмени доказателства, от които се установява следното: