Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 50 от 27.03.2024, Окръжен съд - Силистра

Съд
Окръжен съд - Силистра
Дело
Въззивно гражданско дело 133/2024
Вид
Решение № 50
Подписан
27.03.2024
В сила
27.03.2024
Състав
Люба Стоянова Стоилкова, Добринка Савова Стоева, Натали Ясенова Жекова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Силистра, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Добринка С. Стоева

Натали Яс. Жекова като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20243400500133 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 435 и сл. от ГПК.

Постъпила е жалба от И. М. О., длъжник по изп.д. № 328/2023г. по описа на ИСл при СРС, против действията на държавния съдебен изпълнител, изразяващи се в насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество, представляващо обезщетение за безработица от НОИ, както следва: за месец ноември/2023г.- 738.00 лв., за месец декември/ 2023г.- 396.00 лв., за месец януари/2024г.- 324.00 лв., като общата сума възлиза на сумата от 1 458.00 лв.

Моли да бъде отменен така наложения запор по отношение на горепосочените суми, тъй като те представляват несеквестируеми такава по смисъла на чл.446а от ГПК.

Ответната страна Районен съд – Силистра /СРС/ не депозира становище по жалбата.

СОС, като съобрази доводите в жалбата, мотивите на съдeбния изпълнител по обжалваното действие, както и данните по делото, прие за установено следното:

Съгласно чл. 435, ал.2 ГПК длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо.

Ето защо, жалбата на И. О. против действията на съдебния изпълнител е допустима.

Разгледана по същество, се явява неоснователна по следните съображения:

Производството по изп. дело № 20233420400328 е образувано въз основа на възлагателно писмо от Районен съд - Силистра срещу И. О. М. от гр. Силистра, който съгласно изпълнителен лист № 161 от 30.08.2023г., издаден от СРС по НОХД № 20223420200821/2022г. дължи на съда заплащане на сумата от 500.00 лв, представляваща наказание „глоба“, сумата от 169.78 лв , представляваща направени разноски във фазата на 1 съдебното производство, както и сумата от 5.00 лв, представляваща ДТ за издаване на изпълнителен лист.

На 20.12.23г. ДСИ изпраща запорно съобщение до „Банка ДСК“ АД, получено в банката на 28.12.23г., с което налага запор върху сметките на длъжника И. О. в „Банка ДСК“ АД до размера на дълга на последния, възлизащ на 924,66 лв.

На 4.01.24г. „Банка ДСК“ АД уведомява ДСИ, че И. О. има в банката една спестовна и една разплащателна сметка, като запорът е наложен по тях.

На 16.01.2024 г., от наложен запор върху банковите сметки на длъжника И. О. в „Банка ДСК“ АД по сметка на СРС е постъпила сума в размер на 924.66 лв.

По силата на чл. 446а от ГПК освен съдебните изпълнителни и банките имат задължение да следят за несеквестеруемост на постъпващите средства по запорираните при тях сметки.

В случая ДСИ е изискал от „Банка ДСК“ АД информация относно произхода на постъпилата сума от 924,66 лв., като същата с писмо от 23.01.24г. е отговорила, че сумата, преведена в изпълнение на запора, представлява получени преводи с наредители: 1/ ABOUT YOU SE & CO.KG; 2/ FC ECOM SRO; 3/ С Б Г и 4/ 135.20 лв - ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА БЕЗРАБОТИЦА, получени през декември 2023 г.. Предвид обстоятелството, че първите два наредителя - ABOUT YOU и FACTCOOL, представляват електронни магазини за онлайн търговия, а третият наредител е физическо лице, преведените от тях суми не са несеквестеруеми. ДСИ правилно е съобразил, че следва да се направи преценка относно секвестеруемосгта на четвъртия превод, а именно обезщетението за безработица, изплатено от НОИ.

Според третото задължено лице - „Банка ДСК“ АД, сумата е постъпила по банковата сметка на длъжника предходния месец, поради което е придобила характер на спестяване и също се явява секвестеруема /чл.446а, ал.1 ГПК/. ДСИ обаче е преценил, че съществува информация, че сумата е постъпила по банковата сметка на длъжника през месец декември 2023 г., без да е уточнена точната дата, и при това положение не може с категоричност да се приеме, че е изтекъл един месец до датата на превода по сметка на СРС - 16.01.2024г.

Изискал е информация и от НОИ относно изплатените на длъжника парични обезщетения за безработица /разпореждане от 29.01.24г./, но в отговора на НОИ също не е посочена датата, на която е изплатено обезщетението за безработица за месец декември, а само неговият размер - 324.00 лв. Съобразявайки неяснотата относно несеквестируемостта на преведената от НОИ сума от 135,20 лв. – обезщетение за безработица за м. Декември 23г., ДСИ с разпореждане, обективирано в протокол изх. № 3820 / 14.02.2024 г., е приел, че сумата от 135.20 лв е несеквестеруема и подлежи на възстановяване на длъжника О..

Към жалбата си жалбоподателят е представил извадка от разплащателната му сметката в Банка „ДСК“ АД, от която е видно, че е получавал обезщетения от НОИ, но е получавал и суми от други субекти: от ABOUT YOU SE & CO.KG на 7.12.23г. 278,26 лв., от FC ECOM SRO на 5.01.24г. сумата от 47,59 лв. и от С Б Г на 19.12.23г. сумата от 275, 08 лв. , или общо от трите субекта 600.93 лв. На 9.10.23г. е постъпила вноска от титуляря в размер на 515 лв., която също е секвестируема. Секвестируема сума се явява и преведеното на 15.11.23г. обезщетение за безработица от НОИ в размер на 738 лв., имащо характер на спестяване с оглед разпоредбата на чл.446а, ал.1 ГПК, тъй като запорът е наложен на 20.12.23г. Така общо секвестируемата сума по тази сметка на длъжника в Банка „ДСК“ АД възлиза на 1 853.93 лв.

Съобразявайки всичко това, СОС счита, че преведената по сметка на СРС сума в размер на 924, 66 лв. от банковата разплащателна сметка на длъжника в Банка „ДСК“ АД, по която е наложен запор от ДСИ, няма характера на несеквестируема и не е налице насочване на изпълнението върху несеквестируем доход на жалбоподателя.

Същата може да бъде предмет на принудително изпълнение чрез налагане на запор до размера от 924,66 лв. и съответно да бъде преведена на съдебния изпълнител от третото задължено лице – Банката.

2

Водим от горното, СОС

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. М. О., длъжник по изп.д. № 328/2023г. по описа на ИСл при СРС, против действията на държавния съдебен изпълнител, изразяващи се в насочване на изпълнението върху несеквестируемо имущество в размер на 924,66 лв., представляващо обезщетение за безработица от НОИ.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3