Определение № 278 от 23.02.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 278 гр. София, 23.02.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Филип Владимиров Частно касационно гражданско дело № 20238003100478 по описа за 2023 година

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. В. С. и Н. Д. С., и двамата чрез адв. Г. срещу определение № 50891 от 06.12.2022 г. по ч. гр. д. № 1369/2022 г. на Върховен касационен съд, IV г. о. С последното е оставена без разглеждане касационната жалба на жалбоподателите против решение № 260208/02.12.2021 г. по гр. д. № 63/2021 г. на Окръжен съд - Кюстендил, с което е потвърдено решение № 260132 от 27.11.2020 г. по гр. д. № 921/2020 г. на Районен съд - Дупница за отхвърляне на предявените от И. и Н. С. срещу Д.

Н. С. искове с правно основание чл. 227, ал. 1, б. б. „а" и „в" ЗЗД - за отмяна на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 91/03.04.2008 г. на нотариус с рег. № 431 и за отмяна на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 95/16.10.2015 г. на нотариус с рег. № 058.

В жалбата се правят оплаквания за неправилност на атакуваното определение и се иска същото да бъде отменено.

Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалвания резултат предходният състав на ВКС е приел, че въззивното решение, срещу което е подадена касационната жалба е постановено по предявени от двамата жалбоподатели конститутивни искове с правно основание чл. 227, ал. 1 ЗЗД за отмяна на процесните два договора за дарение на недвижим имот. Установил е, че съгласно приложените удостоверения за данъчна оценка на имотите, определената съгласно 1 правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 ГПК обща цена на предявените искове възлиза на 3 020. 45 лв., т. е. цената на всеки един от исковете е под 5 000 лв. Развил е съображения, че съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК, постановеното по тези искове въззивно решение, не подлежи на касационно обжалване. Подадената касационна жалба е счетена за процесуално недопустима и е оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство е прекратено.

Обжалваното определение е правилно.

Въззивното решение е постановено по искове за отмяна на дарение на недвижими имоти, обективирани в съответните нотариални актове. Предвид приложеното удостоверение за данъчната оценка на имотите, цената на двата предявени конститутивни искове (определена по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, във вр. с т. 2 ГПК) е общо 3 020. 45 лв., т. е. всяка от претенциите е с цена под 5 000 лв. (въпросът за цената на исковете не е повдиган по реда на чл. 70, ал. 1 ГПК). Ето защо, предходният състав на ВКС е бил сезиран с касационна жалба срещу решение по въззивно гражданско дело с цена на всеки от исковете до 5 000 лв., което, по силата на императивната норма на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК е изключено от касационен контрол. Производството по такива искове е двуинстанционно. Като е приел, че касационната жалба, с която е сезиран не следва да се разглежда по същество и образуваното по нея дело подлежи на прекратяване, предходният състав на ВКС е постановил процесуално законосъобразно определение, което следва да се потвърди.

Изцяло неоснователни са доводите в частната жалба за допустимост на касационния контрол, тъй като според страната целта на конститутивните искове е разрешаване със сила на пресъдено нещо материалноправния спор относно правото на собственост (или друго вещно право) върху недвижими имоти и затова въззивните решения по такива искове попадат в изключението на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, макар цената им да е до 5 000 лв. Чрез упражняване на потестативното право, предмет на тези искове се цели предизвикване на правна промяна, която - при признаване на потестативното право на ищеца, настъпва с конститутивното решение по делото, докато предмет на исковете за собственост е самото вещно право, претендирано или отричано от ищеца. Между решенията по конститутивните искове и по исковете за собственост (установителни, осъдителни) няма и не може да има тъждество, което да обоснове наличие на изключенията по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК (вж. в този смисъл определение № 332 от 15.07.2019 г. по ч. гр. д. № 2616/2019 г. на ВКС, IV г. о.), както се поддържа от жалбоподателите.

Воден от горното, Върховен касационен съд, състав на III г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 50891 от 06.12.2022 г. по ч. гр. д. № 1369/2022 г. на Върховен касационен съд, IV г. о.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

2

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3