Решение № 232 от 11.05.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Плевен, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Валери Цв. Цветанов при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Административно наказателно дело № 20234430200636 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

С наказателно постановление №22-2200509 от 13.01.2023г. *** на Дирекция „Инспекция по труда“ – София е наложил на основание чл.416 ал.5 от КТ във вр. с чл.414 ал.3 от КТ на *** сдружение с ЕИК ********* административно наказание имуществена санкция в размер на 1500лв.

Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят ***, който чрез *** А. Г. А. го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Чрез процесуалния си представител адв.

Б. К. от АК-Благоевград навежда правни доводи за нарушение на разпоредбата на чл.17 от ЗАНН, тъй като съобразно сключено на 18.11.2022г. споразумение с наказващия орган е заплатена сумата 1500лв. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна *** на Дирекция „Инспекция по труда“ – София се 1 представлява от *** П.К., който изразява становище, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и обосновано.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №22-2200509 от 24.10.2022г. за установяване на административно нарушение от който е видно, че в хода на проверката *** сдружение с ЕИК:*********, в Дирекция „Инспекция по труда“ – София се представи трудов договор №56 от 10.01.2022г., сключен между Е.Ц.Г., ЕГН **********, и *** сдружение с ЕИК:*********, за длъжност ***. Трудовият договор съдържа следния запис:

„Работникът/служителят постъпи на работа на 10.01.2022г.“, и постъпването е удостоверено с подпис на работник и подпис за отдел „Човешки ресурси“.

Представена е справка за подадени и отхвърлени уведомления на основание чл.62 ал.5 от

Кодекса на труда, с изх.

№15388223001575/12.01.2022г., от която е видно, че работодателят не е връчил на Е.Ц.Г., преди постъпването на работа на 10.01.2022г., копие на хартиен носител от завереното уведомление от ТД на НАП, за сключения трудов договор. В тази връзка ***, в качеството си на работодател, е допуснал Е.Ц.Г. да полага труд на 10.01.2022г., преди да връчи копие от уведомлението, заверено от ТД на НАП, в нарушение на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда.

Нарушението е извършено на 10.01.2022г. в предприятието на работодателя и е констатирано на 24.10.2022г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – София при преглед на изискани и представени документи.

Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитания актосъставител Х. А. П. и свидетелите А. М. П. и Е. В. С., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – Протокол за извършена проверка изх.

№ПР2228513 от 24.10.2022г.; Трудов договор №56 от 10.01.2022г.; Справка за подадено уведомление на основание чл.62 ал.5 от Кодекса на труда с изх.

2

№15388223001575/12.01.2022г.; Заповед №3-0693 от 15.08.2022г. на *** на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“; Заповед № ЧР1744/20.12.2022г. на *** на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“; длъжностна характеристика за длъжност *** на Дирекция „Инспекция по труда“; длъжностна характеристика за длъжност ***; допълнително споразумение към трудов договор №56/2022г.; Молба от Е.Ц.Г. от 14.06.2022г. за прекратяване на трудово правоотношение; Заповед №56/30.06.2022г. за прекратяване на трудово правоотношение; Трудова книжка на Е.Ц.Г.; Диплома за висше образование на Е.Ц.Г.; Заключение от *** – Служба по трудова медицина; карта за предварителен медицински преглед; Вътрешни правила за организацията на работна заплата в сдружение ***; Сигнал/жалба №22087009/28.07.2022г. от Е.Ц.Г.; ведомост за възнаграждение на Е.Ц.Г. за месеци – март, април, май и юни, 2022г. и платежно нареждане от 25.11.2022г. по споразумение на основание АУАН №22-2200509/24.10.2022г. за сумата от 1500 лева, изплатена от *** на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Актосъставителят П. и свидетелите П. и С. са категорични, че при извършена проверка в периода от 08.09.2022г. до 24.10.2022г. на *** с ЕИК:********* с председател А. Г. А. е констатирано нарушение на разпоредбите на трудовото законодателство, а именно: В качеството си на работодател е допуснал Е.Ц.Г. да полага труд на 10.01.2022г., преди да връчи копие от уведомлението, заверено от ТД на НАП, в нарушение на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда. От приобщената като писмено доказателство по делото Справка изх.№15388223001575/12.01.2022г. за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ от *** се установява, че Уведомлението за сключен трудов договор по чл.62 ал.5 от КТ за лицето Е.Ц.Г. с ЕГН ********** е прието на 12.01.2022г. в 19,57 часа от ТД на НАП. Съдът кредитира напълно показанията на актосъставителя П. и свидетелите П. и С., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с извършената от тях проверка. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя *** в нарушение, което не е извършил. В тази насока следва да се има предвид, че нито в АУАН, нито по реда на чл.44 ал.3 от ЗАНН жалбоподателят не е направил възражения по констатациите в акта, а именно 3

– допуснал до работа лицето Е.Ц.Г. с ЕГН ********** на длъжност *** преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62 ал.5 от КТ.

Съдът кредитира напълно и показанията на актосъставителя Х. А. П. и свидетелите А. М. П. и Е. В. С., тъй като същите са последователно и логически изложени, взаимно си кореспондират и съответстват напълно на приобщените писмени доказателства.

При така приетото за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят *** е извършил нарушение по чл.63 ал.2 вр.ал.1 от КТ и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ.

Производството е от административнонаказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Същевременно предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена отговорност на юридическите лица е обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение, не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е изпълнено.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от КТ работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, а съгласно разпоредбата на ал. 2 на същия член работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави посочените документи.

От всички събрани по делото доказателства се установява по безспорен 4 начин, че на 10.01.2022г. лицето Е.Ц.Г. с ЕГН ********** е работило като *** в офис на *** в гр.София. От приобщения като писмено доказателство по делото Сигнал вх.№22087009/28.07.2022г. от Е.Ц.Г. се установява, че същото лице е изпълнявало задълженията си като технически сътрудник в периода от 10.01.2022г. до 1.07.2022г. въз основа на Трудов договор №56 от 10.01.2022г. Както бе посочено по-горе, от приобщената като писмено доказателство по делото Справка изх.№15388223001575/12.01.2022г. за приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ от *** се установява, че Уведомлението за сключен трудов договор по чл.62 ал.5 от КТ за лицето Е.Ц.Г. с ЕГН ********** е прието на 12.01.2022г. в 19,57 часа от ТД на НАП..

Поради изложеното съдът счита, че в конкретния случай сдружението жалбоподател, като е допуснало на работа лицето Е.Ц.Г., без да му е предоставило копие от уведомлението по чл. 63, ал. 2 от КТ, действително е осъществило от обективна и субективна страна състава на визираното в чл.

63, ал. 2 от КТ нарушение. За това нарушение административнонаказателната разпоредба на чл. 414, ал. 3 от КТ предвижда административно наказание “имуществена санкция” в размер от 1 500 лв. до 15 000 лв. за работодателя. В тази връзка съдът счита, че в настоящия случай именно сдружението жалбоподател се явява в качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно *** е юридическото лице, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. В настоящия случай сдружението - жалбоподател не е изпълнило вменените му от държавата чрез Кодекса на труда, свързани с трудовото законодателство забрани и съответно на разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН административнонаказателната му отговорност е обективна и безвиновна.

Настоящият съдебен състав споделя аргументите на административнонаказващия орган, че в процесния случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ. Следва да се отбележи, че приложение на разпоредбата на чл. 415в от КТ се преценява за всеки конкретен случай на административно нарушение, а не общо като дадена законова възможност. Всяко административно нарушение е специфично с оглед неговия противоправен резултат и начин на извършване.

Административнонаказващият орган следва да извърши преценка и на тези 5 обстоятелства, освен дали е налице основанието в разпоредбата на чл. 415в от КТ.

Специалният състав на маловажно административно нарушение п о чл. 415в, ал. 1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба н а чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За да е налице маловажност по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, следва да са налице две кумулативно предвидени предпоставки: 1.Нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и 2. От него да не са настъпили вредни последици за работника или служителя. Освен това за разлика от маловажните нарушения по чл. 28 ЗАНН, чл. 415в, ал. 1 от КТ не допуска освобождаване от административнонаказателна отговорност, а предвижда налагане на административно наказание - имуществена санкция, но в многократно по-нисък размер. Съгласно посочената разпоредба за нарушение, което може да бъда отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, виновното лице се наказва с „глоба“ или „имуществена санкция“ в размер от 100 до 300 лева. Същевременно в нормата на чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1 от КТ, чл. 62, ал. 1 и ал. 3 от КТ и чл. 63, ал. 1 и а л . 2 от КТ, т. е. за тези нарушения, вкл. и процесното такова – п о чл. 63, ал. 2 от КТ, привилегированият състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ въобще не е приложим, дори и да са налице визираните в него условия, т. е. същите не могат да се квалифицират като маловажни нарушения по смисъла на цитираната разпоредба. В този смисъл макар, че трудовият договор е от 10.01.2022г. и уведомлението по чл. 63, ал. 2 от КТ е подадено до ТД на НАП още на по-следващия ден – 12.01.2022г., и липсват вредни последици, то не може да се приеме, че осъщественото административно нарушение от *** е маловажно именно поради действието на чл. 415в, ал. 2 от КТ.