Решение № 85 от 23.06.2022, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Велико Търново, 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско дело № 20224000500002 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. последно и сл. от ГПК, във връзка с чл. 226 КЗ /отм./.

С Решение № 331/ 21.07.2021 г., постановено по гр.д. № 915/ 2020 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище в гр. София, да заплати на ищеца И. С. С., ЕГН **********, от гр. Дебелец, следните суми:

40 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от настъпилото на 15.05.2016 г. ПТП на пътя София – Варна, ведно със законната лихва, считано от 15.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението; 361,80 лева – обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение вследствие на претърпяното ПТП, ведно със законната лихва, считано от 15.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението;

ОСЪДИЛ е ответника да заплати: на адвокат М.М. от АК – гр. София сумата 1 740,85 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната 1 безплатна правна помощ на ищеца по делото; по сметка на

Великотърновския Окръжен съд сумата 1 614,47 лева, представляваща държавна такса.

Недоволен от постановеното Решение, ответникът „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище в гр. София, чрез пълномощника си адвокат Х.К. от АК – гр. Велико Търново, е подал въззивна жалба. Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишен, като съдът неправилно е приел липсата на съпричиняване, както и че не е доказана причинно-следствената връзка между направените разходи за лечение и ПТП, поради което искът за обезщетение за претърпени имуществени вреди е неоснователен. Излагат се съображения в подкрепа на доводите. По отношение на присъдената лихва за забава върху обезщетенията се твърди, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като лихвата за забава се погасява с тригодишна давност. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваното Решение и да постанови друго, с което да отхвърли иска за обезщетение за неимуществени вреди над 10 000 лева до присъдените 40 000 лева, или за разликата от 30 000 лева, както и да отхвърли изцяло, като недоказан, искът за обезщетение за имуществени вреди.

Претендират се разноски.

В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна не е подала отговор.

Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страната, прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Пред Великотърновския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх.

№ 8099/ 04.12.2020 г., от ищеца И. С. С., ЕГН **********, от гр. Дебелец, чрез пълномощника адвокат М.М. от АК – гр. София, срещу ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище в гр. София. В исковата молба ищецът твърди, че на 15.05.2016 г. на пътя София-Варна, управлявайки собствения си мотоциклет „Ямаха“, с ДК№ ВТ 37****, в посока на движението от гр. Варна към гр. София, в района на 135+600 км., е претърпял 2

ПТП с л.а. „Джип Чароки“, с ДК№ А 83****, с валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното застрахователно дружество, по вина на водача И. Г. Т., срещу който е било образувано ДП, повдигнато обвинение и постановена осъдителна Присъда, влязла в сила на 25.08.2020 г. Ищецът твърди, че в резултат на ПТП е претърпял множество физически травми – закрито счупване на малкия пищял на дясната подбедрица /дясна фибула/ в средната една трета, свързано с болничен престой от 15.05.2016 г. до 16.05.2016 г. довело до трайно затруднение опорно – двигателната функция на десния крайник за срок около 2-2,5 месеца, съпроводено с болка и страдание. За периодите от 21.06.2016 г. до 28.06.2016 г. и от 29.07.2016 г. до 05.08.2016 г. ищецът провел физикална терапия и рехабилитация на десния крайник в болнични заведения. Процесните травми се отразили изключително тежко върху физическото състояние на ищеца – кракът бил обездвижен в дълъг период от време; мускулите атрофирали; изпитвал силни болки, които не спирали и до днес; трудно се обличал и събличал; не можел да обслужва бита си; получили се усложнения при зарастването, като последиците от счупването ще останат за цял живот. Наред с физическите травми ищецът преживял и душевни травми – почувствал основателен страх за живота си и досега изпитва страх от движение по пътищата. Тези неимуществени вреди ищецът определя в размер на 40 000 лева. Освен изброените неимуществени вреди, ищецът претърпял и имуществени вреди, свързани с разходи за лечение, в размер на 361,80 лева. Искането към съда е да осъди ответника, да заплати на ищеца, обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди общо в размер на 40 361,80 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от 15.05.2016 г. – датата на ПТП, до окончателното изплащане. Претендират се направените разноски. Ищецът е освободен от заплащане на държавни такси и разноски по делото, на основание чл. 83, ал.

1, т. 4 от ГПК.

Пред Великотърновския Окръжен съд е било образувано гр.д. № 915/ 2020 г. по описа на съда.

В о.с.з. на 23.06.2021 г. процесуалният представител на ищеца – адвокат М. е заявил, че подържа исковата молба. В пледоарията си по съществото на делото адвокат М. е поискал от съда да уважи исковата претенция, като в представените писмени бележки е изложил доводи за 3 основателността й.

С отговора на исковата молба ответникът не е оспорил наличието на валидно застрахователно правоотношение, както и на влязла в сила присъда срещу деликвента, но е оспорил механизма на ПТП, наличието на причинно – следствена връзка между него и претърпяната от ищеца травма, както и направените разходи за лечение, като е възразил за съпричиняване от страна на пострадалия ищец. Направил е и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на акцесорната претенция за лихва. В пледоарията си по съществото на делото процесуалният представител на ответника - адвокат Х.К. от АК – гр. Велико Търново е поискал от съда да отхвърли исковете, а в условията на евентуалност, ако ги уважи – да вземе предвид наличието на съпричиняване, като в представената писмена защита е изложил доводи за неоснователността на исковете.

От фактическа страна се установява следното:

Видно от влязлата в сила на 25.08.2020 г. Присъда № 39/ 25.09.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 2088/ 2018 г. по описа на РС – гр. Велико Търново е, че подсъдимият И. Г. Т., от гр. Бургас, е признат за виновен в това, че на 15.05.2016 г., на км. 135+600, на ПП 1-4 /София-Варна/, в землището на с. Шереметя, община Велико Търново, при управление на л.а.

„Джип Чароки“, с ДК№ А 83****, нарушил правилата за движение – чл. 20, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което блъснал мотоциклет „Ямаха“, с ДК№ ВТ 37****, управляван от И. С. С., като му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно затруднение движението на десен долен крайник поради счупване малкия пищял на дясна подбедрица /дясна фибула/.

С исковата молба е представена проверка на сключена застраховка „Гражданска отговорност“, от съдържанието на която се установява, че към 15.05.2016 г. МПС с ДНК А 83**** има активна застраховка при ответното застрахователно дружество за периода от 30.09.2015 г. до 29.09.2016 г.

За изясняване механизма на ПТП съдът е допуснал извършването на съдебна авто – техническа експертиза /САТЕ/, като в изготвеното Заключение вещото лице Стефан Иванов Стефанов е отговорило на поставените му от страните задачи. В о.с.з. на 23.06.2021 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението, дало е обяснение по него и след като не са му били зададени въпроси от страните, и заключението не е било оспорено, съдът го е приел.

4

За изясняване получените от ищеца увреждания съдът е допуснал извършването на съдебно – медицинска експертиза /СМЕ/, като в изготвеното заключение вещото лице д-р Н. В. Г. е изследвал представената с исковата молба медицинска документация, извършил е преглед на ищеца и е отговорил на поставените му от страните задачи. В о.с.з. на 23.06.2021 г. вещото лице е заявило, че подържа заключението, дало е обяснение по него и след като не са му били зададени въпроси от страните, и заключението не е било оспорено, съдът го е приел.

По делото съдът е допуснал до разпит двама свидетели.

При тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до следните правни изводи:

Обжалваното Решение е валидно и допустимо.

За да се уважи иска, с правно основание чл. 226 от КЗ /отм./, следва да се установи по делото наличието на предпоставките от сложния фактически състав на непозволеното увреждане, както и на валидно застрахователно правоотношение.

От приложената справка за извършена проверка на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ се установява, че към 15.05.2016 г.

МПС с ДНК А 83**** има активна застраховка при ответното застрахователно дружество за периода30.09.2015 г. до 29.09.2016 г., като това обстоятелство се признава от ответното застрахователно дружество с отговора на исковата молба и не е спорно между страните по делото.

С оглед наличието на влязла в сила присъда по отношение на деликвента, която съгласно чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, въззивният съд приема, че е налице виновно и противоправно деяние от страна на деликвента, в резултат на което на пострадалия ищец са причинени вреди, намиращи се в пряка причинна връзка с ПТП, т.е. налице е ФС на непозволеното увреждане.

С исковата молба ищецът претендира обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.

По отношение на неимуществените вреди размерът на обезщетението 5 се определя от съда по справедливост като се вземат предвид всички конкретно съществуващи обективни обстоятелства по делото, които съгласно ППВС № 4/ 23.12.1968 г. при телесните увреждания могат да бъдат: характерът на увреждането; начинът на извършването му; обстоятелствата, при които е извършено; допълнителното влошаване състоянието на здравето; причинените морални страдания; осакатявания, загрозявания и др. – изброяването е примерно.

Съгласно СМЕ, която не е оспорена от страните и се кредитира от въззивния съд, пострадалият при процесното ПТП ищец е получил закрито счупване на дясна малкопищялна кост на дясна подбедрица, наложила гипсова имобилизация на крайника, както и леко травматично увреждане на десен перонален нерв на подбедрицата. Това е причинило трайно затруднение в движението на десен долен крайник над тридесет дни, което е било свързано със затруднения в битов план. От показанията на свидетелката Г. В.

Й., която живее на семейни начала с ищеца от 2011 г. се установява, че имат дете с ищеца, като липсват данни дали ищецът е работел и по този начин подпомагал финансово семейството си. Болките и страданията при получаване на счупването, битовите неудобства и затруднения на ищеца представляват неимуществени вреди, които следва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението, като същевременно следва да се вземе и предвид консервативното лечение, продължило според вещото лице около 3-4 месеца, а с лечението на пероналния нерв – удължаване с около 1-2 месеца.

След като е прегледало лично ищеца, който към датата на ПТП е бил на 27 години, вещото лице посочва, че същият е напълно възстановен, поради което въззивният съд приема, че не е налице влошаване здравословното състояние на ищеца. Възможността за наличието на болки с нисък интензитет при климатични промени и силно физическо натоварване, посочена от вещото лице по допуснатата СМЕ, за които болки са налице данни в показанията на свидетелката Г. Й., не променя горния извод на въззивния съд.