Решение № 7321 от 13.08.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 7321

Бургас, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XVI-ти тричленен състав, в съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИНА НИКОЛОВА

КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ

При секретар ЙОВКА БАНКОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА административно дело № 20267040701333 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от П. П., роден на [дата]. в Молдова, с настоящ адрес [населено място], [улица], ет.4, ап.9 против решение № 41/01.04.2026 г., постановено по а.н.д. № 421/2025 г. по описа на Районен съд - Несебър. Счита решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, както и необосновано. Не споделя мотивите на съда, с които е потвърдена заповедта за задържане. Възразява, че липсват фактически основания и мотиви за издаването й. Счита деянието за недоказано и оспорва фактологията по задържането. Иска се отмяна на съдебното решение и на издадената заповед.

Ответникът – старши полицай при Районно управление - Несебър при ОД на МВР [населено място] – Б. С., редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Административен съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд - Несебър е отхвърлил жалбата на П. П. срещу заповед №304зз-343/09.07.2025 г. за задържане на лице, издадена от полицейски орган при РУ - Несебър. За да постанови решението си, съдът е приел, че заповедта е издадена от полицейски орган в границите на предоставената му компетентност, при спазване на предвидената от закона форма и задължителни реквизити, като съдържа ясно описание на основанията за задържането и основните права на задържания. Приел е още, че в производството по издаване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения, като е посочено правното основание за издаване на заповедта, което се подкрепя от наличните по преписката доказателства, както и приложеното в цялост АНД № 392/2025 г. по описа на Районен съд - Несебър, досежно деянието, в което е участвал жалбоподателят. Съдът се е позовал и на влязло в сила съдебно решение досежно действията описани в заповедта за задържане. По същество е обосновал извод за наличие на основание за задържане по смисъла на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, осъществено непосредствено след системно несъобразяване на лицето с дадените му разпореждания да преустанови употребата на обиди и заплахи и полицейското неподчинение, формално, покриващо фактическия състав на престъплението по чл.325 от НК, впоследствие санкционирано по реда на УБДХ. Съдът е приел заповедта за издадена в съответствие с принципа за съразмерност, при упражняване правомощията на администрацията и в съответствие с преследваната от закона цел на задържането, като е намерил наложеното ограничение за обосновано и необходимо за постигане на законовата цел, с оглед на обществения интерес за опазване на реда и спокойствието.

Съгласно чл.72, ал.4 от ЗМВР, решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд по реда на АПК.

Съгласно чл.218 от АПК, съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи и служебно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно законосъобразното задържане на лицето се споделят и от настоящия съдебен състав.

Оспорената заповед е издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за това, че на 09.07.2025 г. в [населено място], в автосервиз „Навигатор“, находящ се на околовръстен път, касаторът е извършвал непристойни действия, изразяващи се в обиди, закани и заплахи, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение - престъпление по чл.325 от НК. В посочената разпоредбата на НК е предвидено наказание за който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание“.

Правилно е прието от първоинстанционният съд, че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Неоснователни са възраженията на касатора за едностранно кредитиране от съда на данните изнесени от служителите на автосервиза и на органите на реда, повикани в последствие, с които е обосновано задържането.

За прилагането на принудителна административна мярка от вида на процесната законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган, при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, дори без да се поставя условие за точна [жк], а още по-малко е задължително престъплението да е безспорно и окончателно установено. Въпросът, дали задържаното лице е извършител на конкретно деяние и дали то е извършено от него виновно, подлежат на пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на наказателното производство. За целите на задържането по реда на чл.72 от ЗМВР наличието на такива категорични данни, които да обвързват касатора със соченото нарушение не са задължителни, като то се извършва не поради несъмненост на фактите, а с оглед тяхното изясняване.

В случая данните, че П. П. е извършител на престъпление безспорно се установяват от представените по делото административна преписка, включително снетите писмени сведения от лицата присъствали на място, сведенията на полицейските служители, както и приобщеното производство по а.н.д № 392/2025 г. по описа на Районен съд - Несебър и приетите по него писмени доказателства. За случая на касатора е съставен акт за констатиране на дребно хулиганство на основание чл.2 от УБДХ, въз основа на който с решение № 96/14.07.2025 г. по а.н.д № 392/2025 г. по описа на РС - Несебър, потвърдено с окончателно решение № 192/18.07.2025 г. по в.а.н.д № 923/2025 г. по описа на Окръжен съд Бургас, Парликов е бил признат за виновен в това, че на 09.07.2025 г., около 10,00 часа, в автосервиз „Навигатор“, находящ се на околовръстен път в [населено място], се държал непристойно и агресивно, като обиждал служителите в автосервиза, а в последствие след пристигането на полицейските служители започнал да се държи агресивно и към тях, като ги обиждал с непристойни епитети, с което поведение е нарушил обществения ред и спокойствието на присъстващите в това време граждани, което е обусловило задържането му.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта е мотивирана, като в нея са изложени фактическите и правни основания за издаването й, като нейното съдържание е в съответствие с изискванията на чл.74, ал.1 от ЗМВР. Съответно от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства се установява наличието на материалноправните предпоставки за налагане на процесната ПАМ, предвидени в нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Правилно съдът е кредитирал ангажираните по делото свидетелски показания на полицейските служители, които имат непосредствени възприятия относно релевантните за случая факти досежно поведението на задържаното лице.

Оспорената заповед е издадена и в съответствие с принципа на съразмерност заложен в на чл.6, ал.2 от АПК. Съгласно посочената норма, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта. В този смисъл, прилагането на ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел. Налагането на принудителната административна мярка е оправдано, тъй като в случая са налице конкретни данни, че процесното задържане е извършено с оглед на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невиновност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода. Прилагането на принудителната административна мярка е съобразено и с целта на закона - да се даде възможност на органите на МВР и прокуратурата да разкрият извършено престъпление. Законодателят е предвидил възможност за ограничаване правото на свободно придвижване на лице, за което има наличие на данни за извършено престъпление.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.72, ал.9 от ЗМВР, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от изложеното, Административен съд - Бургас

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 41/01.04.2026 г., постановено по а.н.д.№ 421/2025 г. по описа на Районен съд - Несебър.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�