Решение № 436 от 07.04.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. Варна, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В. Пушевски при участието на секретаря Мария Ст. Миланова като разгледа докладваното от В. Пушевски Административно наказателно дело № 20253110200217 по описа за 2025 година установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Д. В., с ЕГН: **********, с адрес: * срещу Наказателно постановление № 806300 – F627393 от 08.01.2025 г., издадено от Директора на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Варна, с което на жалбоподателя В., на основание разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за това, че на 09.08.2021 г. в ТД на НАП гр. Варна при извършена проверка в информационния масив е установено, че В. Д. В., с ЕГН: **********, в качеството си на представляващ дружеството „В.и“ ООД, с ЕИК: 203371849, като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък, не е изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2020 г. в териториалната дирекция на НАП по данъчна регистрация на дружеството – ТД на НАП гр.

Варна в законоустановения срок, предвиден в чл. 92 от ЗКПО – 30.06.2021 г., като дружеството е осъществявало търговска дейност в обект в гр. Варна, район „Младост“, ул. „Плевен“ № 62, оборотите, които са отчетени на регистрираното фискално устройство, като същите възлизат в размер на 48 179, 44 лева – нарушение на разпоредбата на чл. 264, ал. 1 вр. с чл. 261, ал.

1 вр. с чл. 92, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

1

Жалбоподателят В. Д. В. оспорва процесното наказателно постановление, като навежда твърдения, че е бил измамен от неустановено по делото лице да изтегли банков кредит в размер на 100 000 лева, която сума никога не е била усвоявана от него, като към момента е длъжник за сума в размер над 140 000 лева и имуществото му е било запорирано от частни съдебни изпълнители.

В проведеното на 19.02.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 217 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят В. Д. В. се явява лично, като поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на 19.02.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД № 217 по описа за 2025 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна Директорът на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Варна се представлява от своя процесуален представител ст. юрисконсулт И.И., който моли за потвърждаване на наказателното постановление, намирайки, че нарушението е безспорно установено, както и не са допуснати някакви съществени нарушения на процесуалните правила, които да са опорочили административно – наказателното производство. Ст. юрисконсулт И.И. моли за потвърждаване на наказателното постановление.

От фактическа страна, съдът приема за установено следното:

На 09.08.2021 г. св. К. Т. С. – инспектор по приходите в ТД на НАП гр.

Варна извършила проверка в информационния масив на НАП, като констатирала, че В. Д. В., с ЕГН: **********, в качеството си на представляващ дружеството „В.и“ ООД, с ЕИК: 203371849, като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък, не е изпълнил задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2020 г. в териториалната дирекция на НАП по данъчна регистрация на дружеството – ТД на НАП гр. Варна в законоустановения срок, предвиден в чл. 92 от ЗКПО – 30.06.2021 г., като дружеството е осъществявало търговска дейност в обект в гр. Варна, район „Младост“, ул. „Плевен“ № 62, оборотите, които са отчетени на регистрираното фискално устройство, като същите възлизат в размер на 48 179, 44 лева.

Приемайки, че с това свое поведение, в частност бездействие в срока до 30.06.2021 г. жалбоподателят В. като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък, е нарушил разпоредбите на чл. 264, ал. 1 вр. с чл. 261, 2 ал. 1 вр. с чл. 92, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, на 16.09.2021 г. св. С. съставила акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирала жалбоподателя В. Д. В. за извършеното нарушение на посочените нормативни разпоредби.

На основание разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН административно – наказателното производство било спряно, като на 09.12.2024 г. препис от АУАН бил връчен на жалбоподателя В..

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок не постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, като на 08.01.2025 г.

Директорът на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал процесното наказателно постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 264, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане, наложил на жалбоподателя В. Д. В. административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за извършено нарушение на разпоредбите на чл. 264, ал. 1 вр. с чл. 261, ал. 1 вр. с чл. 92, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

По отношение на доказателствата и от правна страна съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните причини:

В случая според съда няма някаква необходимост от подробен и детайлен анализ на събраните в хода на административно – наказателното производство и съдебното следствие писмени и гласни доказателства, предвид липсата на оспорване от страна на въззивника В. Д. В. на фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН, обстоятелствената част на издаденото въз основа на него наказателно постановление, впрочем приета за установена и от съда.

Жалбоподателят не оспорва факта, че в качеството си на представляващ дружеството „В.и“ ООД, с ЕИК: 203371849, като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък, не е изпълнил задължението си да 3 подаде годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2020 г. в териториалната дирекция на НАП по данъчна регистрация на дружеството – ТД на НАП гр. Варна в законоустановения срок, предвиден в чл. 92 от ЗКПО – 30.06.2021 г., поради което и съдът приема, че действително със своето бездействие в срока до 30.06.2021 г. жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбите на чл. 264, ал. 1 вр. с чл. 261, ал. 1 вр. с чл. 92, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане.

Според съда обаче в хода на административно – наказателното производство е било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Съображенията на съда за така застъпената позиция са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото съдебно производство съдът следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.

В случая АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, въз основа на разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Върху самият АУАН е отразено, че считано от датата 19.10.2021 г. административно – наказателното производство е било спряно на основание разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН.

Според съда обаче липсват доказателства, които да установяват, че е било изпълнено задължението да бъде уведомен нарушителя, че срещу него е съставен АУАН. Разпоредбата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН допуска административно – наказателното производство да бъде спряно тогава, когато след щателно издирване нарушителят не бъде открит. В конкретния случай се съдържат два на брой протокола (съответно от датите 08.10.2021 г. и 19.10.2021 г.), с които е удостоверено, че адреса – постоянен адрес на жалбоподателя е бил посетен с цел връчване на АУАН, но на адреса самият жалбоподател не е бил открит, както и не е бил установен негов упълномощен представител, на който да бъде връчен АУАН.

Съдът застъпва позиция, че двукратно посещение на адреса (посочен като постоянен адрес на жалбоподателя В.) в никакъв случай не изпълнява изискването за щателно издирване на нарушителя, доколкото на първо място 4 от протоколите изобщо не става ясно по кое време е посещаван адреса макар и такъв реквизит да е предвиден в протокола. Горното е от съществено значение доколкото се касае за посещение на адрес на физическо лице, за което може да се предположи, че не си стои в дома постоянно, а е трудово/ служебно ангажиран.

Акта за установяване на административно нарушение, който е бил съставен в отсъствие на нарушителя, според съда е следвало да му бъде връчен по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че редът за връчване на съобщения, предвиден в глава VІ от ДОПК в това число и връчване на съобщения в съответствие с изискванията на чл. 32 от ДОПК касае административните производства, но не и административно – наказателните производства. При последните е приложимо тълкуването дадено от Върховният съд, а впоследствие и Върховния касационен съд в редица решения във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 2 от НПК (чл. 268, ал. 3, т. 2 от НПК – отм.), приложим по препращане от чл. 84 от ОР на ЗАНН че „щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини, както и че тази активност следва да се осъществява продължителен период от време. Издирвателните мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и същи адрес, след като лицето не бива откривано там. В издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР.“ В случая АУАН е следвало да бъде изпратен на поделение на МВР („съответната служба“ по см. на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН), като служителите на МВР имат задължението по чл. 43, ал. 4 от ЗАНН в 7 – мо дневен срок да връчат АУАН на нарушителя. След като изобщо не е пристъпено към връчване на АУАН по реда на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН, не са били налице правни и фактически основания да се пристъпи към спиране на административно – наказателното производство по реда на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН. В горната насока е налице и достатъчно константна съдебна практика на Административен съд Варна Решение по КНАХД № 2699/2012 г., КНАХД № 130/2015 г., КНАХД № 159/2016 г. КНАХД № 3462/2015 г.; КНАХД № 3315/2015 г. и др. След като не 5 са били налице основания за спиране на административно – наказателното производство, не са били налице и основания за издаването на процесното наказателно постановление повече от три години след съставянето на акта за установяване на административно нарушение, поради което и съдът приема, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, вече след изтичане на регламентирания в тази разпоредба 6 – месечен срок. Това нарушение представлява съществено нарушение на процесуалните правила довело до съществено ограничаване правото на защита на въззивника и е достатъчно, при това самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. Доколкото съдът достигна до извод за наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в хода на административно – наказателното производство, обуславящо безусловна отмяна на наказателното постановление, е безпредметно обсъждането на останалите възражения на жалбоподателя срещу законосъобразността на наказателното постановление, които на практика не са някакви конкретни и правно мотивирани възражения, а по – скоро са от житейски характер и „обрисуват“ тежкото финансово положение на жалбоподателя В., което в случая е ирелевантно към настоящия правен спор.