Решение № 977 от 29.08.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 977 гр. Бургас, 29.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20222100500866 по описа за 2022 година

С Решение № 45/18.03.2022г., постановено по гр. дело № 1130/2022г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен предявения от Д. З.

З. против М. Н. Т., иск с правно основание чл. 72 от ЗС за осъждане на ответницата да заплати 14 950 лева, представляваща стойността на извършените подобрения в имот, представляващ лозе и находящ се в землището на гр. Айтос, м. „М.“, с площ от 12, 740 кв.м., ІІІ-та категория, съставляващо имот № 175008 по плана на землището на гр. Айтос, ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

С цитираното решение, съдът е отхвърлил предявения от Д. З. З. против В. Н. Т. иск с правно основание чл. 72 от ЗС, за осъждане на ответната страна да заплати 14 950 лева, представляваща стойността на извършените подобрения в имот, представляващ лозе, находящо се в землището на гр.

Айтос, м. „М.“, с площ от 12, 740 кв.м., ІІІ-та категория, съставляващо имот № 175008 по плана на землището на гр. Айтос, ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.

1

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Д. З. З., с която се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение като неправилно и необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че съдът не е обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства, като кредитирал част от тях. Навеждат се доводи, че в хода на производството по делото се установява, че процесните подобрения в имота са реално извършени от наемателя и категорично не попадат в предвидените в договора за наем задължения. Подчертава се, че направените подобрения безспорно са повишили стойността на имота, което от своя страна води до неоснователно обогатяване на ответниците. В депозираната пред съда жалба се изразява несъгласие с извода на съда, че за реално извършените фактически действия СМР, непопадащи в договорените такива, не може да се предявяват претенции, тъй като същите следва да се извършат вместо заплащането на наем за първите пет години. Пояснява се, че с исковата молба не били претендирани каквито и да било суми за поети от въззивника - наемател действия, изразяващи се в бракуване и изкореняване на трайни насаждения, маркиране и ограждане на имота, снабдяването му с ел. енергия, вода и канализация, изграждане на пътна връзка. Твърди се, че съответните подобрения, наемателят извършил именно в качеството си на такъв, а не като владелец по смисъла на ЗС. В тази връзка, жалбоподателят намира, че районният съд не е определил правилно правната квалификация на предявените искови претенции, което възпрепятствало организирането на процесуална защита. Не ставало ясно дали същите са квалифцирани като такива по чл. 74, ал. 1 от ЗС, по чл. 72 от ЗС или по чл. 55 от ЗЗД. В жалбата се излага становище за наличие на хипотезата на неоснователно обогатяване, поради което жалбоподателят следвало да бъде обезщетен. Развиват се съображения, че постановеното първоинстанционно решение е в противоречие с константната съдебна практика по чл. 59 от ЗЗД.

Претендира се отмяна на атакуваното решение и постановяване на съдебен акт на настоящата инстанция, с който да бъдат уважени исковите претенции.

Претендира се присъждане на сторените по делото съдебноделоводни разноски за двете инстанции.

2

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В съдебно заседание въззивника чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена, като бъде отменено първоинстанционното решение и бъдат уважени предявените искове.

По делото е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна М. Н. Т. и В. Н. Т.- А., с който жалбата се оспорва изцяло. В отговора на жалбата се посочва, че на 08.04.2008г., между страните бил сключен договор за наем, прекратен с едностранно изявление от страна на наемодателите (връчено на наемателя на 11.10.2013г.). Посочва се, че в производството по гр. д. № 854/2018г. по описа на АРС и постановеното от БОС решение по повод въззивна жалба, въззвният съд приел, че договорът е прекратен поради изтичане на срока, на 03.04.2018г. Твърди се, че считано от горепосочената дата, ползването на имота от страна на въззивника до въвода във владение е без правно основание, поради което последният дължи обезщетение по правилата на неоснователното обогатяване. Подчертава се, че извършените подобрения подлежат на премахване по силата на административен акт, поради което не е налице фактическият състав на неоснователното обогатяване. Отбелязва се, че видно от представените по делото проект и разрешение за строеж, стопанската постройка е изградена в отклонение от проекта и се оспорват твърденията, наведени във въззивната жалба, че изграждането на стопански постройки не е част от задълженията на наемателя. Навеждат се доводи в тази насока. Подчертава се, че въззивникът е изградил подобренията в имота изцяло за сметка на наемодателите, които се отказали да получават наем за първите пет години от договора. В депозирания по делото писмен отговор се твърди, че представените от ищеца в първоинстанционното производство писмени доказателства - фактури за извършени услуги били оспорени като такива с невярно съдържание.

Претендира се решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно и обосновано и да бъде отхвърлена въззивната жалба като неоснователна.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание – ответните страни по въззивната жалба чрез 3 своя процесуален представител оспорват жалбата и считат, че следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са два субективно съединени искове от Д. З. З. против М. Н. Т. и против В. Н. Т., с които се претендира да бъдат осъдени ответниците за заплатят на ищеца сума в размер на 29 900 лева, представляваща стойността на извършени от него подобрения по пера видове и размери, с която сума се е увеличила стойността на имота, ведно със законната лихва от деня на предявяване на претенцията – 09.07.2023г. до окончателното изплащане на главницата. В исковата молба се посочва, че между страните е сключен Договор за наем, в който е договорено да бъдат извършвани редица строително – монтажи работи, а ищецът е извършил и други строителни работи, които не са договорени между страните и чието заплащане претендира с предявените искове. В исковата молба се посочва, че са извършвани изкопни работи до пълното изравняване на терена, транспортиране, извозване на пръстта и доставяне на скалиста маса, както и последващо изравняване, нивелиране и трамбоване посредством багер и друга техника на обща стойност от 14 900 лева. Посочва се, че в имота е изграден стабилен масивен навес – автомивка, съобразно одобрен инвестиционен проект с три клетки, изработен от бетонови траверси и конструкции, като заедно с това са изградени и маслоуловителни шахти, водосточни канали на обща стойност от 8 000 лева. В исковата молба се посочва, че в имота са изградени и две постройки – с площ от около 70 кв.м. на стойност от 3 000 лева и втората на около 50 кв.м. на стойност от 2 500 лева. В исковата молба се посочва, че теренът е сондиран, като е изградена напълно инсталация – сонда на стойност от 1 500 лева.

Ответната страна по предявените искове – М. Н. Т. и В. Н. Т. депозира пред първоинстанционния съд отговор на исковата молба, в която сочи, че изцяло оспорва предявените искове и считат, че следва да бъдат отхвърлени. В отговора на исковата молба се посочва, че за ищците не съществува задължението да заплащат извършени от наемателя подобрения.

Нещо повече – от подписания наемен договор изграждането на стопанските 4 постройки е задължение на наемателя, което следва да изпълни срещу така предоставения имот и освобождаването от задължението за заплащането на наем. Посочва се, че единствено е издадено Строително разрешение за изграждането на стопанска постройка от 35 кв.м. площ и това е единствения законно разрешен строеж в имота, а всички останали постройки са незаконно построени. В депозирания пред съда отговор се посочва, че в хода на строителството са издадени Актове за установяване на незаконно строителство и с нотариална покана, връчена на ищеца на 11.10.2013г. ответните страни са заявили на ищеца, че са против изграждането на незаконни постройки и са поискали прекратяване на договора за наем. Сочат че, незаконното строителство по своя характер подлежи на премахване и не води до увеличената стойност на имота и не се следва да се дължи плащане, тъй като няма характер на подобрение върху чужд имот.

За да отхвърли изцяло предявените претенции, Районен съд – Айтос е приел, че са налице възмездни престации, които ищецът се е съгласил да извърши в имота вместо заплащане на наем за първите пет години от действие на договора и за тях наемателя няма право да претендира възстановяване на разходите, които е направил нито по чл. 72 от ЗС, нито по чл. 55 от ЗЗД. Съдът е приел, че извън изброените в Договора за наем подобрения остава изградената едноетажна обслужваща сграда – полумасивна с бетонна плоча на стойност от 10 153 лева, за която между страните не липсва спор, че е изградена без знанието и съгласието на собствениците.

Съдът е приел, че за този изграден обект ищецът е недобросъвестен владелец и има право да претендира по-ниската от двете стойности измежду направените разходи и стойността, с която се е увеличил имота. В тази връзка, съдът е приел, че не са представени разноски за твърдяните подобрения, с които да е намалял патримониума на ищеца и е отхвърлил претенцията.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания.

При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира 5 обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

По изложените съображения във въззивната жалба, настоящата инстанция намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, а и от представения Договор за наем от 03.04.2008г. се установява, че наемодателите – М. Н. Т. и В. Н. Т. - А. са предоставили на наемателя – Д. З. З. за временно и възмездно ползване за срок от десет години своя собствен недвижим имот, представляващ лозе с площ от 12, 740 дка, находящо се в землището на гр. Айтос, м. М.. Страните по договора са се съгласили договорът да се подновява за същия срок и при същите условия, при положение, че в едномесечен срок преди изтичането на срока страните не отправят писмено уведомление една до друга за нежеланието си за подновяване на срока. Видно от представения договор страните са се задължили за последните пет години от договора наемателят да заплаща годишна наемна цена в размер на петдесет евро за 1 дка или общо 637 евро годишно, дължими на 01.09. за текущата година.

Представеният договор носи нотариална заверка на подписите на страните. Видно от представения Договор за наем от 03.04.2008г., страните по договора са се договорили срещу предоставеното право на ползване на гореописания имот, наемодателите са получили следните възмездни престации:

- Бракуване и изкореняване на съществуващи трайни насаждения;

- Маркиране и ограждане на наетия имот;

- Снабдяване на имота с ел. енергия, вода и канализация;