Акт от 11.11.2021, Административен съд - Габрово

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 148 гр. Габрово, 11.11.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ

КИРОВА-ТОДОРОВА

ДАНИЕЛА ГИШИНА при секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с участието на прокурор ЖЕНИ ШИКОВА като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина КАНД № 133 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал.

1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба на Х.Д. ***, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, против Решение № 106 от 16.07.2021 година на Районен съд – Габрово, постановено по АНД № 350 по описа за 2021 година.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № ********** от 07.04.2021 година на Директора на Регионална дирекция по горите /РДГ/ – Велико Търново, с което на Х.М. за нарушение на чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8 от 05.08.2011 година за сечите в горите е наложена глоба по чл. 257, ал. 1, т. 1 от ЗГ в размер на 300 /триста/ лева. Не се установява твърдяното в касационната жалба изменение на размера на глобата от въззивния съд.

В касационната жалба се твърди, че постановеното от въззивния съд решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Навеждат се доводи за издаване на процесното НП в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което рефлектира и върху правото на защита на наказаното лице; липса на посочена дата на откриване на нарушението; недоказаност на вмененото на М. нарушение от обективна и субективна страна; липса на мотиви в НП относно неприлагането на чл. 28 от ЗАНН. Прави се искане за отмяна на обжалваното съдебно решение, както и на потвърденото с него НП. Претендира се присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява.

В депозирана чрез процесуален представител молба-становище се развиват доводи по същество и се поддържа искането по същество /л. 21/.

Ответната по жалбата страна не се представлява в открито съдебно заседание. Депозирани са отговор на касационната жалба /л. 7/ и писмено становище /л. 18/ от надлежно упълномощен процесуален представител – юрисконсулт, в които са развити доводи за неоснователност на касационната жалба, прави се искане за оставяне в сила на решението на въззивния съд и се заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН/, намира касационната жалба за неоснователна.

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда. Последният споделя изцяло и правните изводи, довели до потвърждаване на процесното НП.

На административнонаказаното лице е вменено извършването на административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите /ЗГ/, описано в АУАН и НП, че в периода 23.05.2020 до 28.09.2020 година не следи за спазване на одобрения технологичен план за добив на дървесина в подробно описан отдел, като в посочен подотдел e направен извозен път с посока югоизток, ширина 2.90 метра и дължина 80 метра, неотразен в технологичния план.

За да потвърди процесното НП, въззивният съд е приел, че описаното в НП нарушение е доказано от обективна и субективна страна. От съвкупната преценка на свидетелските показания и от събраните писмени доказателства действително следва, че наказаното лице е лице по чл. 108, ал. 2 от ЗГ, на което е издадено позволително за сеч в процесния отдел и подотдел, със срок за провеждане на сечта от 23.05.2020 до 30.12.2020 година.

Съгласно чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 година за контрола и опазването на горските територии лицата по чл. 108, ал. 2 от ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план и противопожарните норми и мерки при добива на дървесина. Предвид горепосоченото законосъобразно се явява описанието на вмененото на М. нарушение като период на извършване – от началната дата на срока за извършване на сечта до момента на извършване на проверката от служители на РДГ – Велико Търново, при която е съставен констативен протокол, като е логично ползването на извозни пътища, отразени или не в технологичния план, да съпътства извършването на сеч в имота, като такава е разрешена от 23.05.2020 година. В случая нарушението се изразява в продължаващо във времето бездействие на лицето по чл. 108, ал. 2 от ЗГ да следи за спазването на одобрения технологичен план. В случая е ирелевантно кой и кога точно в рамките на посочения в АУАН и НП период е прекарал този неотразен в технологичния план извозен път, след като е установено, че наказаното лице не е изпълнило вмененото му контролно задължение да следи за спазване на одобрения технологичен план. Наказаното лице е дължало активно поведение, каквото в случая не е имало, поради което се е стигнало до прокарване на нерегламентиран извозен път в подотдела, като от показанията на свидетелите Бакалова и Иванова се установява, че по установения новосъздаден извозен път, неограничен на място с видим знак и неотразен в технологичния план, е имало следи от преминаването на техника и влачене на дървета, а покрай него е констатирана незаконна сеч на няколко броя дървета.

Вмененото на касатора нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажен случай, за който да намери приложение чл. 28 от ЗАНН. Процесното нарушение е типично за вида си и и не се характеризира с по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Мотиви за неприлагане на чл. 28 от ЗАНН са изложени в процесното НП, както и в решението на въззивния съд, като настоящият съдебен състав ги споделя изцяло, като не е необходимо да ги преповтаря или допълва.

При извършената касационна проверка не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Районен съд – Габрово е постановил валидно, допустимо и правилно решение, постановено при правилно приложение на материалния закон, преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да игнорира или анализира превратно което и да е от тях.

Искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е своевременно направено и основателно с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН и крайния изход на спора, поради което следва да бъде уважено, като касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответната страна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност, както и предвид продължителността на производството пред настоящата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение

№ 106 от 16.07.2021 година на Районен съд – Габрово, постановено по АНД № 350 по описа за 2021 година.

ОСЪЖДА Х.Д. *** с ЕГН ********** да заплати на Регионална дирекция по горите - Велико Търново сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.