Решение № 165 от 16.06.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Шумен, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И.Й.Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20253630200736 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №27-2400194/13.01.2025 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ на “АСО ПРОСЕЙФ” ЕООД, с ЕИК131447737, със седалище и адрес на управление: ************** община Столична, област София, представлявано от В.В.С. с ЕГН**********, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева /две хиляди лева/. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание представляващия дружеството – жалбоподател не се явява лично и не изпраща представител.

Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН оспорва жалбата, като в съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки излага подробни съображения в тази насока.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, макар и не изцяло по изложените в нея съображения, поради следното:

1

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател “АСО ПРОСЕЙФ” ЕООД осъществява охранителна дейност в обект – БНР Шумен, намиращ се в **************. При извършена проверка на 11.09.2024 год. в охранителния обект и по документи на 24.09.2024 год. по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда”, гр.Шумен било установено, че работодателят при осъществяване на неговата дейност е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, като е допуснал лицето Р.И.Ч., с ЕГН********** на длъжност „охранител“ да положи 49 часа извънреден труд за календарен месец от 01.05 до 31.05.2024 год. при законово определени и допустими 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през един календарен месец. Било констатирано, че лицето Р.И.Ч. е отработил 201 часа /8 смени с продължителност от 19.00 часа до 07.00 часа – 12 часа/ и 8 смени с продължителност от 07.00 часа до 19.00 часа – 12 часа/, което е било отразено в таблицата за отчитане явяване и неявяване на работа за м.май 2024 год. Съгласно Заповед №18/01.09.2023 год. в дружеството било установено сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане един месец.

Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка №ПР2435086 от 17.10.2024 год., с който на дружеството били дадени конкретни предписания. Протокът бил връчен лично на представляващия дружеството-жалбоподател на 20.11.2025 год.. На същата дата на управителя на дружеството била връчена покана изх.

№24095367/05.11.2024 год., с която е бил поканен за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. На 29.11.2024 год. на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение №27-2400194, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.146, ал.3, т.1 от КТ. Актът бил съставен в отсъствие на представляващия дружеството, като същият бил изпратен за връчване на 03.12.2024 год. на адреса на дружеството, регистриран в Търговския регистър, чрез Български пощи ЕАД, но пратката се върнала с отбелязване, че същата не е потърсена от получателя.

Съобразно разпоредбата на чл.416, ал.3 от КТ връчването на акта било извършено чрез поставяне на съобщение за съставянето на акта на таблото за обявления в Дирекция „ИТ“ - Шумен и публикуване на интернет страницата на ИА „Главна инспекция по труда“.

Видно от представения по делото Протокол за публикуване на съобщения по реда на административно-процесуалния кодекс, ЗАНН, КТ и ЗТМТМ на интернет страницата на ИА ГИТ съобщението е било публикувано на 23.12.2024 год. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал писмени възражения.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка е издадено наказателно постановление №27-2400194/13.01.2025 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, 2 ал.5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ на “АСО ПРОСЕЙФ” ЕООД, с ЕИК131447737, със седалище и адрес на управление: **************, община Столична, област София, представлявано от В.В.С. с ЕГН**********, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева /две хиляди лева/.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Д. П. Б. и на свидетеля С.Р.К., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът намира, че показанията на свидетелите Д. П. Б. и С.Р.К. следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същите са участвали лично в извършената проверка на дружеството, а показанията им са непротиворечиви, последователни, кореспондират помежду си и се подкрепят изцяло от останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от КТ извънредният труд е забранен, като ал.1 от същия законов текст дава легална дефиниция на понятието „извънреден труд“, като го определя като труд, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Извънредният труд се допуска само по изключение, като в разпоредбата на чл.144 от КТ законодателят изчерпателно е изброил конкретните хипотези, в които по изключение се допуска полагане на извънреден труд:: 1.за извършване на работа във връзка с отбраната на страната; 2.за извършване на работа от служители на Министерството на вътрешните работи, свързана с произвеждане на избори, изготвяне на експертизи и психологично подпомагане при оперативно-издирвателни дейности и овладяване на критични ситуации, както и за друга работа, свързана със сигурността и опазване на обществения ред; 3.за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия; 4.за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ; 5.за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения; 6.за довършване на започната работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време; 7.за извършване на усилена сезонна работа. Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитането на такъв труд и съответно да начислява във ведомостите за работни заплати същия, както и да го заплаща.

В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от Отчетната форма за явяване и неявяване на работа за месец май 2024 год. се установява по безспорен начин, че работникът Р.И.Ч., с ЕГН********** на длъжност „охранител“ е положил 49 часа извънреден труд за календарен месец от 01.05 до 31.05.2024 год. при законово определени и допустими 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през един календарен месец. Било 3 констатирано, че лицето Р.И.Ч. е отработил 201 часа /8 смени с продължителност от 19.00 часа до 07.00 часа – 12 часа/ и 8 смени с продължителност от 07.00 часа до 19.00 часа – 12 часа/.

Полагането на извънредния труд е станало със знанието и без противопоставянето на работодателя. Положения от лицето извънреден труд е бил отразен в Отчетната форма за явяване и неявяване на работа за месец май 2024 год., като със Заповед №18/01.09.2023 год. на управителя на дружеството-жалбоподател е било въведено сумирано изчисляване на работното време.

Нормата на чл.146, ал.3, т.1 от КТ допуска, че продължителността на извънредния труд през 1 календарен месец не може да надвишава 30 часа дневен или 20 часа нощен труд.

В настоящия случай положения от работника Ч. в дружеството извънреден труд за месец май 2024 год. е бил в размер на 49 часа, което несъмнено превишава посочената по-горе допустима от закона продължителност.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че констатираното превишение на месечната норма правилно е било квалифицирано от актосъставителя като извънреден труд по смисъла на посочената законова разпоредба. Същият несъмнено е положен от посочения работник в полза на санкционираното дружество, като същия е извършен със знанието и без противопоставянето на работодателя. В подкрепа на този извод са и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя Д. П. Б.. В същата насока е и изложеното от страна на представляващата дружеството-жалбоподател, която не отрича, че е допуснала посоченото нарушение.

Извън всякакво съмнение е обстоятелството, че дружеството – жалбоподател е работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, доколкото именно то е юридическото лице, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение.

Административно-наказващия орган правилно и законосъобразно е квалифицирал нарушението, като е ангажирал отговорността на юридическото лице, в качеството му на работодател за допуснато нарушение на чл.146, ал.3, т.1 от КТ.

За посоченото нарушение санкционната норма на чл.414, ал.1 от КТ предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. В същото време обаче, съдът намира, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер над минимума, предвиден в закона, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока. Следвало е при преценка на размера на имуществената санкция да бъдат изложени мотиви относно степента на обществена опасност на конкретното нарушение, които са мотивирали органа да наложи именно санкция в посочения от него размер и защо счита, че именно такава санкция би изпълнила ролята на индивидуалната и генерална превенция. Съдът при преценка на същата съобрази обстоятелството, че въпреки, че при посочената проверка са били констатирани и 4 други подобни нарушения, касаещи други работници, по делото липсват данни за други извършени нарушения на трудовото законодателство преди това, поради което съдът намира, че степента на обществена опасност на конкретното нарушение следва да бъде преценена като сравнително ниска. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че положения от работника извънреден труд е бил уреден със съответните изискуеми от закона документи и е бил отчетен. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай е законосъобразно и правилно на дружеството - жалбоподател да бъде наложена имуществена санкция в размер на предвидения в разпоредбата на чл.414, ал.1 от КТ минимум, а именно „имуществена санкция” в размер на 1500 лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочения по-горе смисъл.