Решение № 1098 от 11.03.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 4501/2025
- Вид
- Решение № 1098
- Подписан
- 11.03.2026
- Състав
- Веселин Пламенов Атанасов
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 1098 гр. Пловдив, 11.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20255330104501 по описа за 2025 година
Производството е образувано е по искова молба на А. Г. Г., ЕГН **********, с адрес:
*******************************, чрез адв. А. Ц. от АК – П. против К. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: *******************************, с която е предявен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД вр. чл. 52 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1500,00 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на непозволено увреждане, осъществено на 15.02.2025 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на увреждането – 15.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на ************** г. около 12,30 ч. ищцата и партньорът й – С. Х. пътували в автобус № ** в град П. в посока квартал „Г.“. Автобусът бил пълен и ищцата седнала зад шофьора, а ********* й останал прав на пътеката близо до стълбите. На една от спирките на автобуса се качил пътник, който влязъл навътре в автобуса без да си купи билет, но шофьорът му заявил, че билети се закупуват от него и пътникът се върнал към него. Последвал обиден коментар от страна на пътничка, седяща зад ищцата, касаещ партньора й, което предизвикало размяна на реплики и обидни думи между ищцата и другата пътничка, а партньорът на ищцата се намесил и се опитал да успокои спорещите.
В този момент С. Х. забелязал, че мъж, седнал на съседната седалка /ответника по настоящото дело – К. Л./ снима случващото се и му казал да спре, а снимащият заявил, че ще пусне клипа в социалните мрежи. През това време и възрастната жена, участваща в спора се опитала да снима случващото се, но се отказала, след като Х. дръпнал и веднага върнал телефона й. А К. Л., стоейки прав, заявил, че ще се обади на спешен телефон 112, както и направил. Патрулната кола на полицията се отзовала, като били взети данните на ищцата, партньорът й, ответникът, пътник и шофьора на автобуса. Служителите на реда поискали да видят заснетия клип, на който ищцата ясно видяла лицето си. В Трето РУ на МВР – Пловдив била образувана преписка с № *************. Ищцата твърди, че възникналият между нея и другата пътничка в автобуса конфликт не засягал ответника, който не бил засегнат нито вербално, нито физически и същият се намесил неоснователно; Поддържа, че ответникът 1 отправил заплахи към ищцата и мъжа й, че ще се обади на спешен телефон на два пъти, изправил се, без да бъде предизвикан, държал се заплашително и нагло и поради това ищцата да се почувствала заплашена.
След случилото се, от 15.02 до момента ищцата изпитвала безпокойство и тревожност в първите дни постоянно, а последните няколко дни – със затихващ интензитет, налагало се близките й у дома и на работното място да я успокояват, често вдигала кръвно налягане, което не било типично за нейното здраве, като в тези моменти получавала и сърцебиене; трудно заспивала, стряскала се на сън, събуждала се тревожна и уплашена, а през деня трудно се концентрирала; усещала се раздразнителна и обезпокоена без конкретна причина. Всички описани усещания били провокирани от случката с ответника К. Л. и във връзка с неговото поведение, а именно неразрешеното заснемане и записване, въпреки противопоставянето на ищцата, изправянето му, без да е предизвикан, показването на записаното на пристигналите полицаи и неговия познат, заканата, че ще „качи“ клипа и снимките в социалните мрежи, което би уронило авторитета и накърнило неприкосновеността на личността на ищцата. Цитирана е и разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Конституцията на Република България, като се твърди, че в конкретния случай не било налице предвидено от закона изключение на забраната за фотографиране, филмиране или записване на личността. По гореизложените съображения ищцата моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника К. Г. Л., с който оспорва иска. Сочи, че поведението му е провокирано от скандал, разразил се на обществено място – градски автобус № ** на градските линии в гр. П., след думи на възраснтата жена, пътничка в автобуса по адрес на приятеля на ищцата, че пречи на хората да стигнат до шофьора, за да си закупят билети. Ищцата се обърнала към жената със заплашителен тон, а приятелят й – С. Х. отишъл до жената и й поискал документ за пътуването, обиждал я и я заплашвал, че ще я свали. Според ответника, тези действия на двамата нарушавали обществения ред и общински наредби. Твърди, че като свидетел на нарушението на правно разписани правила с цел да преустанови описаните действия и да предпази възрастната жена, извадил телефона си и заснел случилото се. Твърди, че С. Х. отишъл до него и възразил срещу заснемането, при което двамата се разбрали ответникът да изтрие направения клип, а Х. и ответницата да спазват реда в автобуса. Отнетникът поддържа, че изтрил клипа, но С. Х. продължил да оправя заплахи към него, като заплашвал, че ще го свали от автобуса, че ще го пребие. Твърди се, че възрастната жена също извадила телефон и направила опит да снима, но С. Х. й го отнел и я притиснал до прозореца. Ответникът се намесил и Х. върнал телефона на жената. Ответникът сочи, че подал сигнал на телефон 112 и при пристигането си полицаите поискали от него да възстанови изтрития клип. Когато служителите на реда гледали съдържанието на клипа, присъствала и ищцата, която твърдяла, че ответникът я снимал целенасочено. Според ответника същата се появявала в кадър за кратко и то на заден план. Поддържа, че ищцата не била цел на заснемане за ответника, а приятелят й, поради агресивното му поведение, но в клипа се чувала проявената вербална агресия към възрастната жена от страна на ищцата.
Твърди, че позоваването на Конституцията на Република България е неоснователно, тъй като в конкретния случай заснемането е на обществено място при обществено значим инцидент и с цел охраняване на обществен интерес и доказване на нарушение на правни норми и обществения ред.
Твърди, че действията му са били в съответствие с обществения интерес и с цел защита на реда, а не с намерение за нарушаване на личната неприкосновеност. Според ответника, ищцата не е претърпяла никакви щети от създадената ситуация, а заснетият клип не бил публикуван и излъчван. Представеният медицински документ не доказвал претърпени здравословни вреди, а описаните в амбулаторния лист симптоми можело до бъдат в резултат от съществуващи заболявания на ищцата.
Поддържа, че ако в дните след гореописания случай ищцата е имала здравословни 2 проблеми, те не били в пряка причинна връзка със случая. Не била доказана и причинноследствена връзка между поведенито на ответника и твърдените здравословни проблеми на ищцата. Твърди, че ищцата упражнява превратно свои права и цели да получи облаги от своето неправомерно поведение. В резултат от подадения от ответника сигнал в 3-то РУ – Пловдив била образувана преписка № ******/23.05.2025 г., а още в деня на инцидента на 15.02.2025 г. ищцата и приятелят й, били предупредени от полицейските власти с протоколи по чл. 65 от ЗМВР. Образуваната преписка била прекратена от прокурора с преценка, че липсват данни за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, но били събрани данни за неправомерни и неприемливи за обществото деяния на публично място от ищцата. Предвид гореизложеното ответникът моли за отхвърляне на иска. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.
Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.
Не е спорно между страните, че на процесната дата ********* около 12,30 ч. страните по делото са пътували в автобус № ** в град П. в посока квартал „Г.“. Автобусът бил пълен с граждани и ищцата седнала зад шофьора, а ****** й – св. С. Х. останал прав на пътеката близо до стълбите. На една от спирките на автобуса се качил пътник, който влязъл навътре в автобуса без да си купи билет, но шофьорът му заявил, че билети се закупуват от него и пътникът се върнал към него. Последвал обиден коментар от страна на пътничка, седяща зад ищцата, касаещ партньора й, което предизвикало размяна на реплики и обидни думи между ищцата и другата пътничка, а партньорът на ищцата се намесил и се опитал да успокои спорещите. В този момент св. С. Х. забелязал, че мъж, седнал на съседната седалка /ответника по настоящото дело – К. Л./ снима случващото се и му казал да спре, а снимащият заявил, че ще пусне клипа в социалните мрежи. През това време и възрастната жена, участваща в спора се опитала да снима случващото се, но се отказала, след като Х. дръпнал и веднага върнал телефона й. А К. Л., стоейки прав, заявил, че ще се обади на спешен телефон 112, както и направил. Патрулната кола на полицията се отзовала, като били взети данните на ищцата, партньорът й, ответникът, пътник и шофьора на автобуса.
Служителите на реда поискали да видят заснетия клип, на който ищцата ясно видяла лицето си. В Трето РУ на МВР – Пловдив била образувана преписка с № ************.
Спорно обстоятелство е вредоносно ли е за ищцата снимането й извършено от ответника.
Видно от докладна записка към пр.преписка от 17.02.2025г. – л.10 от преписката действително в автобуса е извършено видеозаснемане, като ответникът не отрича авторството на това свое действие и заявява на отправения към него въпрос „защо снимате вие?“ с отговор „щото е сеир“, последвал е нов въпрос „ за кое е сеир“, при което е получен отговор „за всичко“. Съпоставянето на тази докладна записка с показанията на св. Х. водят до единствения възможен извод затова че репликите са разменени между ответника и този свидетел, тъй като св. Х. подробно в показанията си излага, че е бил във вербална комуникация с ответника в автобуса. Тези реплики са най-достоверни, защото именно са документирани с видеозаснемане, като съдът обаче не кредитира факта, че св. Х. изрично е заявил „Нямате право да снимате“, тъй като такъв израз не е документиран в докладната записка. Св. Х. е във фактическо съжителство с ищцата поради което и следва да се отчете евентуална негова заинтересованост и показанията му да бъдат анализира в контекста на други обективни доказателствени източници – какъвто именно е видеозаписа от който ищцата се оплаква и за които твърди, че е вредоносен.
Като се има предвид горното не е доказан с категоричност фактът затова че първо ищцата се е противопоставила на снимането, такова противопоставяне въобще липсва, фактът на противопоставянето се въвежда от показанията на св. Х. след завеждане на делото, но не и към момента на пътуването в автобуса. Съдебната практика разглежда видеозаснемането като намеса в личния живот при изрично изразено несъгласие. ВКС 3 приема, че макар мястото да е обществено, системното или насочено снимане на конкретно лице, което изрично е обективизирало несъгласие следва да се счита за противоправно. В случая по делото настоящия съд не е убеден с категоричност, че именно ищцата се е противопоставила на заснемането й;
Не е доказан и фактът че въобще ищцата е била обект на заснемане, защото очевидно св. Х. е възприел видеозаснемането, в докладната записка на л.10 при преглед на видеофайла не е установена реплика от страна на ищцата, т.е не е доказано дали А. Г. е възприела заснемането, такова заснемане е било възприето от св. Х., а след като Г. вербално не е реагирала на заснемането, то й няма как да е претърпяла неимуществени вреди.
Ответникът е проявил неуместно поведение като е предприел видеозаснемане при очевидна конфликтна ситуация между ищцата, нейния партньор св. Х., от една страна, и от друга страна, жена, която е направила забележка на св. Х., с което и свое поведение емоционално е изострил конфликта и е катализирал допълнително напрежение в участниците. Същевременно обаче ответникът цели с поведението си заснемане на всички участващи в конфликта с нелепото обяснение „щото е сеир“, без да визира точно ищцата.