Решение № 181 от 15.07.2022, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. П., 15.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря Десислава Домусчиева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20221230100335 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно (кумулативно) съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.

Ищецът К. Х. Х., с адрес в гр. С., ул. „А. З.“ № 8, ЕГН **********, твърди, че е работил при ответника (като негов работодател), заемайки длъжността „Продавач, разносна търговия“, въз основа на сключения между тях Трудов договор № 5 от 07.02.2022 г. Поддържа, че със Заповед № 4 от 23.02.2022 г., издадена от законния представител на дружеството работодател, трудовото правоотношение е било прекратено, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение”. Смята, че уволнението му е незаконосъобразно, тъй като: то не е предхождано от изискване на обяснения; уволнителната заповед не е мотивирана; той не е извършил нарушения на трудовата дисциплина, които да обосноват най-тежкото дисциплинарно наказание.

Заявява, че след прекратяването на трудовоправната връзка с ответната страна е останал без работа, поради което му се полага парично обезщетение от 3 900 лв., за периода от 23.02.2022 г. до 23.08.2022 г. Иска уволнението да бъде признато за незаконно и отменено, да бъде възстановен на длъжността, от която е освободен, и да му бъде присъдено визираното обезщетение, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 15.03.2022 г., до погасяването. Претендира и съдебни разноски.

Ответникът „С.” ООД, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „И.“ № 1

4, ЕИК ****, намира ищцовите претенции за неоснователни, настоява за отхвърлянето им и за присъждане на съдебно-деловодните разходи, които е сторил. Излага доводи, че оспорваното уволнение е законно, понеже: ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в злоупотреба с доверието на работодателя; надлежно му е била предоставена възможност за даване на обяснения, по повод на което е направен отказ; заповедта за налагане на дисциплинарното уволнение е мотивирана в достатъчна степен; тежестта на наказанието съответства с онази на нарушението.

Съдът приема следното:

1. От фактическа страна:

Ответното дружество развива търговска дейност с перилни, почистващи и санитарно-хигиенни препарати и материали.

На 07.02.2022 г. ищецът е започнал работа при ответника, изпълнявайки горепосочената длъжност, като е бил предвиден 6-месечен срок за изпитване, уговорен в полза на работодателя. Трудовите му задължения са били свързани с дистрибуция на стоката, търгувана от работодателя – чрез нейното предлагане в търговски обекти, намиращи се на територията на Община П. и на Община С., и събиране на заявки за доставка. А ако бъде заявено доставяне на стока, то се извършва по-късно и не от него.

В тази насока той е разполагал със служебен таблет, в който отделните артикули са били описани, и в себе си е могъл да носи само мостри от тях. На негово разположение е бил и служебен автомобил марка „Пежо“, модел „Партнер“ – тип „пикап“, в който е била монтирана система за определяне на местоположението му, включително в реално време (GPS).

На 22.02.2022 г., около обяд, свидетелят М.М., който е съдружник в дружеството ответник, решил да направи проверка на начина, по който ищецът върши работата си.

Тогава свидетелят М. е бил придружаван от свидетелката А.Д., която работи при ответника като „офис-сътрудник“. В изпълнение на това си намерение, посредством GPS-системата на превозното средство, М. е установил, че локацията му е в с. Д., общ.

П. и заедно със Д. се насочили към него. Когато пристигнали до мястото, където се е намирал служебният автомобил, двамата го забелязали паркиран и заключен, а ищецът не е бил там. Свидетелите погледнали в товарния отсек на превозното средство, през стъклата на неговите задни врати, при което видели, че е натоварен с около 20 кашона от стока, чийто вид е като този, с който работи и ответното дружество, но от други търговски марки.

За коментирания случай свидетелят М. М. уведомил управителя на „С.“ ООД – Т.П., с когото решили да поканят ищеца К.Х., за да даде обяснения. Затова М. се обадил на Х. вечерта на 22.02.2022 г. и му казал на следващия ден да се яви в офиса на дружество.

2

На 23.02.2022 г., около 09:00 ч., ищецът дошъл в офиса на работодателя му, където бил посрещнат от свидетелите М. и Д., като първият от тях му поискал обяснения за онова, което констатирали вчера, и се опитал да му връчи нарочно писмено искане, изхождащо от управителя, с което му се предоставя 3-дневен срок за депозирането на обяснения. Ищецът е отказал да го получи и да даде каквито и да било устни обяснения, след което веднага си тръгнал.

С упоменатата вече Заповед № 4/23.02.2022 г., изхождаща от управителя на „С.“ ООД, на ищеца е била наложена дисциплинарната санкция „уволнение“ и съответно трудовият му договор е бил прекратен от 23.02.2022 г., на която дата същият е получил и екземпляр от заповедта. С оглед описанието на дисциплинарната простъпка, довела до наказанието, в обсъждания документ само е отразено, че тя касае „злоупотреба с доверието на работодателя“ по чл. 190, ал. 1, т. 4 КТ, без никакво яснота кога, къде и как е реализирано нарушението.

Към уволнителната заповед е бил изготвен протокол от 23.02.2022 г., съставен от свидетелите М. и Д., в който те са отразили очертаните по-горе обстоятелства, които двамата са констатирали предния ден в с. Д., общ. П.. Няма данни този протокол да е бил връчван на ищеца.

За времетраенето на трудовото правоотношение (07.02.2022 г. – 22.02.2022 г.) ищецът има 12 отработени дни при ответника, за които брутното му трудово възнаграждение е 390 лв., а при цял отработен месец то би било 650 лв.

След уволнението ищецът не е започвал работа при друг работодател по трудово правоотношение.

2. По доказателствата:

С доклада по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са били отделени за ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелства по възникването на процесното трудово правоотношение и неговото прекратяване.

Данните, отнасящи се до конкретните параметри на трудовоправната връзка, както и до причините и механизма за финализирането й, се изясняват от документите, материализиращи трудовия договор, уволнителната заповед и допълнителния протокол към нея, които са приобщени към доказателствения материал.

Сведенията, обхващащи метода, по който ищецът е следвало да осъществява трудовите си функции, проверката, която му е била направена на 22.02.2022 г., резултатите от същата и искането на обяснения от него, се верифицират от показанията на свидетелите М. и Д.. Гласните доказателствени средства, създадени с тяхното участие, са последователни, логични и непротиворечиви, базират се изцяло на лични впечатления и по никакъв начин не се опровергават от другите елементи на доказателствената съвкупност.

Информацията за работните дни, през които ищецът е полагал труд при 3 ответното дружество, както и за следващите му се брутни трудови възнаграждения, се черпи от ведомостта за работните заплати в последното за месец февруари на 2022 г., която не е оспорена от първия.

Липсва спор, че ищецът не е започвал друга работа след прекратяването на трудовото му правоотношение с ответника. В подкрепа на този извод са и ангажираните от ищцовата страна служебна бележка от Дирекция „Бюро по труда“ – гр. П., справка за актуално състояние на трудови договори, издадена от Териториалната дирекция на Националната агенция по приходите – гр. София и копието на трудова книжка.

3. От правна страна:

3.1. Относно иска за признаване на уволнението за незаконно и за отмяната му (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ):

За да бъде законосъобразно прекратено от работодателя едно трудово правоотношение, е необходимо да са налице предпоставките, които пораждат потестативното му право на уволнение. Фактическият му състав в хипотезата на дисциплинарното уволнение (чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ) включва кумулативно следните условия: 1./ виновно неизпълнение на трудовите задължения от страна на работника или служителя; 2./ съответствие между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното наказание; 3./ съблюдаване на особените процедурни изисквания преди налагане на уволнението, свързани с: 3.1./ изслушване на обясненията на дисциплинарно-отговорното лице, 3.2./ спазване на преклузивните срокове по чл. 194 КТ, 3.3./ мотивиране на уволнителната заповед и 3.4./ получаване на разрешение, респ. мнение на компетентни органи, когато такова се изисква.

Съобразно правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковото гражданско съдопроизводство (чл. 154, ал. 1 ГПК), изпълнението на тези изисквания се доказва от работодателя, докато работникът или служителят трябва само да установи, че се е намирал в трудово правоотношение с него, което е прекратено.

Съгласно трайно установената съдебна практика, по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съдът проверява законността на прекратяването на трудовото правоотношение само въз основа на конкретните факти, заявени от работника или служителя (като ищец) в исковата молба, които според него опорочават, отлагат или погасяват правото на работодателя да го уволни (вж. Решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр. д. № 242/2009 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г., ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 503 от 05.01.2012 г. по гр. д. № 77/2011 г., ІV г .о. на ВКС, Решение № 84 от 28.02.2012 г. по гр. д. № 1430/2011 г., ІV г .о. на ВКС, Решение № 385 от 12.10.2012 г. по гр. д. № 531/2012 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 87 от 10.07.2018 г. по гр. д. № 3468/2017 г., ІІІ г. о. на ВКС, Решение № 195 от 12.10.2018 г. по гр. д. № 3092/2017 г., ІV г. о. на ВКС и Решение № 213/18 от 29.01.2019 г. по гр. д. № 4469/2017 4 г., ІV г. о. на ВКС). Логиката на така даденото разрешение се обосновава с диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6, ал. 2 ГПК), поради което се приема, че съдът не може да признае уволнението за незаконно, основавайки се на негови пороци, които не са надлежно релевирани от ищцовата страна (вж. също Решение № 19 от 18.02.2014 г. по гр. д. № 4322/2013 г., ІV г. о. на ВКС и Решение № 64 от 22.05.2019 г. по гр. д. № 1414/2018 г., ІІІ г. о. на ВКС).

Първото оплакване срещу уволнението, оспорвано по сегашното дело – за неизискване на обяснения преди налагането му, не може да бъде споделено.

Работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарно наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения, иначе съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество (чл. 193, ал. 1 и ал. 2 КТ). Снемането на обясненията може да бъде направено и/или прието не само лично от работодателя (респ. от законния му представител, ако той е юридическо лице), но и от друго лице по поръка на работодателя (например от непосредствения ръководител на работника или служителя или от друг служител), без да е необходимо формално упълномощаване (вж. Решение № 232 от 20.07.2012 г. по гр. д. № 1008/2011 г., ІІІ г. о. на ВКС и Решение № 82 от 21.07.2017 г. по гр. д. № 3249/2016 г., ІІІ г. о. на ВКС ).

Нужно е то да е станало преди налагането на дисциплинарното наказание, като не се изисква спазването на някаква специална процедура, а само предоставянето на разумен срок за тяхното депозиране (вж. и Решение № 237 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 826/2009 г., ІV г. о. на ВКС).

Законността на дисциплинарното наказание не се опорочава, ако неизслушването или недаването на обясненията е по вина на работника или служителя (чл. 193, ал. 3 КТ). Сред проявленията на такова виновно поведение са отказът за приемане на писмено изявление на работодателя, с което се търсят обяснения, и отказът за даването им, когато те вече са били поискани обяснения (вж. Решение № 257 от 22.05.2012 г. по гр. д. № 985/2011 г., IV г. о. на ВКС).

Ето защо и щом като ищецът е отказал да даде устни обяснения пред свидетеля Митрев, който е бил натоварен с тази задача от управителя на дружеството работодател, след което е отказал да приеме и писменото искане за обяснения, той не може да се позовава на нарушения в този аспект.