Решение № 94 от 19.07.2022, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Кюстендил, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Йоланда М. Цекова

Членове:

Надя Сп. Георгиева

Мария Ст. Танева при участието на секретаря Любка Евг. Николова в присъствието на прокурора М.К. като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221500600222 по описа за 2022 година Въззивното производство по настоящото дело е по глава X X I от НПК.

Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия Г. ИВ. М., ЕГН **********, с. Гара Елин Пелин, подадена чрез защитника му адв. С.Д. от САК срещу Присъда № 260061/12.10.2021 г. на ДнРС, постановена по НОХД № 988/2020 г. по описа на съда, с която е признат за виновен в извършването на три престъпления - по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 НК, извършен спрямо две лица и по чл.325 ал.3 вр. с ал.1 НК, за което при условията на чл.23 НК му е наложено общо наказание “лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, с приложение на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години. В жалбата и допълнението към нея са релевирани оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата и за постановяването й при превратно тълкуване на събраните доказателства, с което съдът е нарушил процесуалните изисквания на закона, стигнал е до погрешни изводи и е постановил порочен съдебен акт. Поддържа се, че от събраните доказателства не е установено по безспорен начин подсъдимият М. да е извършител на деянията, за които е обвинен. Не е доказано според защитата изпълнителното 1 деяние на престъплението по чл.144 ал.3 НК и дали действията на подсъдимия са могли да възбудят основателен страх у двамата пострадали, предвид съдържанието на звукозаписа от тел.112, като е доказано, че пострадалият свидетел е провокирал с неправилното спиране на пътя и отправени псувни към подсъдимия реакцията на последния. Моли се, след внимателна проверка на правилността и законосъобразността на присъдата, въззивният съд да постанови нова оправдателна присъда. Доказателствени искания в жалбата не са направени.

В о.с.з. прокурорът оспорва въззивната жалба и поддържа, че присъдата е правилна и законосъобразна и че въз основа на събраните доказателства е достигнал до извода, че подсъдимият е извършил престъпленията, за които е обвинен. Поради това прокурорът счита, че присъдата е мотивирана, не са налице пороци при постановяването й и моли тя да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимия адв. С.Д. моли за отмяна на І-инстанционната присъда като неправилна и незаконосъобразна и за оправдаване на подсъдимия, тъй като съдът не е преценил доказателствата в тяхната съвкупност и е направил погрешни правни изводи.

Подсъдимият изрази съгласие със заявеното от защитника му и като последна дума каза, че не иска да е подсъдим.

КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по чл. 313 и сл. НПК правомощия, намери жалбата за допустима като подадена в законовия срок и от надлежна страна, но за неоснователна.

Съображенията за това са следните:

С обжалваната присъда подсъдимия ГЕОРГИ И. М., ЕГН **********, живущ в с.Гара Елин Пелин, е признат за виновен в това, че на 13.06.2020 г., около 12 часа, на първокласен път Е-79 при автокъщите на изхода на гр.

Дупница, се е заканил на К. Хр. Ив., от гр.София, с престъпление против личността му – с убийство, като е насочил към главата му сигнално-газов пистолет EKOL P 29 с номер ЕР 930129 и тази закана е могла да възбуди основателен страх от осъществяването й, поради което и на основание чл.144 ал.3 във вр. с чл.54 НК му е наложено наказание“лишаване от „свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 3 години. С присъдата подс.М. е признат за виновен в извършването по същото 2 време и на същото място на същото престъпление си прямо Д.К. И.а, за което на същото основание му е наложено същото по размер и вид наказание. С присъдата подс.М. е признат за виновен и в това, че на 13.06.2020 г. около 12 часа, на първокласен път Е-79 при автокъщите на изхода на гр. Дупница, при управление в посока София на л.а.“Опел астра“ с рег.№ ***, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като, докато е изпреварвал движещия се пред него лек автомобил „Фиат 500“ с рег.№ ***, с дясната си ръка е насочил сигнално-газов пистолет към главата на шофьора на автомобила К. Хр. Ив. и возещата се до него Д.К. И.а, поради което и на основание чл.325 ал.3 във вр. с ал.1 НК му е наложено наказание“лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение е отложил за изпитателен срок от 3 години и наказание“лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец. На основание чл.23 ал.1 НК е определено едно общо наказание измежду така наложените наказания, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 3 години и към него е присъединено наказанието“лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.

Районният съд е установил фактическа обстановка, която се възприема за правилно установена от настоящия състав.

На 13.06.2020 г. пострадалите К. Хр. Ив. и дъщеря му Д.К. И.а пътували от гр.Дупница за гр.София със семейния л.а.“Фиат 500“ с рег.№ ***, управляван от К.И., по главен път Е-79, като около 12 часа минавали край автокъщите на изхода на гр. Дупница в посока гр. София към АМ“Струма“. Зад автомобила на пострадалите се движел със своя лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ *** подсъдимият, според когото пострадалият И. се движил с прекалено ниска скорост. Подсъдимият започнал нервно да подава звукови сигнали с клаксона си и да маха с ръце, като се приближил плътно зад автомобила на пострадалия – на около 20 см зад задната броня на автомобила.

Когато в насрещната лента за движение нямало движещи се коли, подсъдимият, въпреки непрекъсната осева линия на пътното платно, започнал да изпреварва автомобила на пострадалия. По време на самото изпреварване, когато двата автомобила се изравнили успоредно на разстояние помежду им на не повече от 50 см, подсъдимият извадил собствения си сигнално-газов 3 пистолет EKOL P 29 с номер ЕР 930129 и го насочил с дясната си ръка през прозореца на автомобила към главите на К.И. и Д. И.а. Като видяла пистолета, насочен към главата й, св.И.а много се изплашила и започнала да пищи. Изплашил се и баща й постр.Х. И.. Последният намалил скоростта на движение на автомобила си, но подсъдимият също намалил скоростта си на движение и продължавал да държи насочения към двамата пистолет с дясната си ръка, а автомобила управлявал с лявата си ръка и неадекватно „се хилел“.

Това продължило около 2 минути, през което време автомобилите се движили успоредно. След това подсъдимият изпреварил автомобила на пострадалите и рязко намалил скоростта си на движение, като почти бил спрял. Пострадалият К.И. успял въпреки засичането от подсъдимия да намали скоростта си на движение и да избегне удар. След това подсъдимият рязко подал газ и започнал да криволичи по пътя с автомобила си.

Пострадалият И. веднага се обадил на тел.112 и съобщил за инцидента, като казал, че ще продължи да следва автомобила на подсъдимия, а постр. Д.

И.а с телефона си заснела номера му.

Известно време пострадалият следвал подсъдимия по АМ“Струма“. В пътния участък преди заведението “Макдоналдс“ в района на с. Студена, Пернишка област, подсъдимият бил последван от полицейски автопатрул на ОД МВР – Перник в състав от свидетелите Д.Ч. и Р.А. с включени звукови и светлинни сигнални устройства. Подсъдимият известно време не спирал, но в един момент отбил вдясно на пътен възел“Студена“ и спрял. Свидетелите Ч. и А. установили самоличността на подсъдимия и на пострадалия К.И. и предвид съобщеното в сигнала за употреба на оръжие попитали подсъдимия дали има оръжие и дали го е изваждал, докато управлява автомобила.

Подсъдимият потвърдил, че има оръжие и казал, че пистолетът е газов и че не е стрелял с него, а само го е насочил към И.. Подсъдимият казал още на полицаите, че докато управлявал автомобила, пострадалият го напсувал.

Подсъдимият и пострадалият заявили, че не се познават и се виждат за първи път.

След това св.Ч. се качил в автомобила на подсъдимия и така подсъдимият бил транспортиран до Второ РУ в Перник, св.А. след тях управлявал патрулния автомобил и след него се движел автомобилът на пострадалия.

Подсъдимият предал доброволно газовия си пистолет с протокол за 4 доброволно предаване. А видът на пистолета – че е газов –се потвърждава от Справка рег.№ 225 р-30702/20.-08.2020 г./ на л.41 от ДП/ на І РУ – СДВР, бул.“***“ № 8 . Справката сочи, че в отчетните документи на група“КОС“ при 1 РУ има издадено уведомление за неогнестрелно оръжие пистолет „Екол“ 29 с фабричен номер ЕР 730129 на името на подсъдимия.

ДнРС е описал доказателствата, от които е установена изложената фактическа обстановка, която в настоящото решение се допълни с отделни детайли след допълнителния разпит на свидетелите А. и Ч. пред въззивния съд. Показанията на двамата полицейски служители се приобщиха към доказателствения материал по реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 предл.ІІро НПК от въззивния съд. Пред тях именно подсъдимият е признал за насоченото към двамата пострадали оръжие и показанията им се кредитират изцяло като обективни. Както правилно е посочил _ДнРС, изцяло следва да се кредитират показанията на двамата пострадали Кирил и Д. И.и, защото техните показания се подкрепят от показанията на полицейските служители и от останалите доказателства по делото – протокол за оглед на веществени доказателства, цитираната справка от 1 РУ – СДВР, звукозапис от нац.система“112“

.

Тези доказателства са непротиворечиви и взаимнодопълващи се и правилно са кредитирани изцяло в тяхната съвкупност, като изводите на ДнРС за доказателствената им стойност се споделят изцяло и не се налага преповтарянето им в настоящото решение.

Обясненията на подсъдимия пред І-инстанционния съд, които не са коментирани в мотивите на присъдата, следва да се кредитират частично като годно доказателствено средство само в частите им, в които се подкрепят от останалите кредитирани доказателства – че е показал през прозореца носения от него служебен газов пистолет през прозореца и че пострадалият се уплашил и че след спирането от полицаите на Боснек им е показал газовия пистолет.В останалата им част обясненията се възприемат катозащитна теза заради опровергаването им от останалите кредитирани доказателства и заради тяхната нелогичност относно съобщеното, че в процеса на движение пострадалият отворил вратата на колата си и напсувал подсъдимия, което според съда е практически невъзможно.

Въззивният съд обаче намира, че обсъжданата от районния съд експертна справка за газовия пистолет следва да се изключи от доказателствения 5 материал, защото не е изготвена по реда на НПК. Но пък информацията за същността на пистолета на пострадалия се установява по несъмнен начин от писменото доказателство - Справката от 1 РУ – СДВР.

При така установеното от фактическа страна правилно и законосъобразно районният съд е приел, че от обективна и субективна страна подсъдимият с едно деяние при условията на идеална съвкупност е извършил два вида престъпления – по чл.144 ал.3 вр. с ал.1 НК спрямо две различни лица и по чл.325 ал.3 в сл. на ал.1 НК.

От обективна страна подсъдимият е осъществил фактическия състав на престъплението по чл.144 ал.3 НК – закана за убийство, което е станало с конклудентно действие – насочване на пистолет с дясната си ръка през прозореца на колата си, която е била успоредна на колата на пострадалите, на около 50 см разстояние между двете коли в продължение на около 2 минути, като през цялото време неадекватно “се е хилел“. Начинът, по който престъплението е извършено – по време на движение на двата автомобила, близкото разстояние между тях и продължителността на действието водят безсъмнено на извода, че заканата би могла да възбуди основателен страх у заплашените, пътуващи в лекия автомобил. В случая от показанията и на пострадалите, и от обясненията на подсъдимия дори е установено, че и двамата пострадали – и К.И., и Д. И.а действително са се уплашили от действията на подсъдимия. Понеже в колата на пострадалия е пътувала освен него и дъщеря му и насочването на пистолета е било към лекия им автомобил, следва да се приеме, че заканата е отправена по отношение на две различни физически лица и затова при идеална съвкупност са извършени 2 отделни престъпления по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 НК – срещу К.И. и Д. И.а.