Решение № 30 от 16.04.2019, Районен съд - Каварна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр. Каварна

16.04.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно на двадесет и пети мрат две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 341 по описа на КРС за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление №

18-5811-000199/19.11.2018г. на Началник РУП към ОДМВР Добрич РУ Шабла са наложени на И.В.И. ЕГН ********** с адрес *** следните административни наказания:–глоба в размер на 100/сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП;-глоба ва размер на 20/двадесет/ лева на основание чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП;-глоба в размер на 10/десет/ основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП;-глоба в размер на 10/десет/ основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП;-глоба в размер на 20/двадесет/лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.139 ал.2 т.1 от ЗДвП;-глоба в размер на 20/двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.139 ал.2 т.2 от ЗДвП;-глоба в размер на 20/двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.139 ал.2 т.4 от ЗДвП.

В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление,с мотив,че в него не е отразена в пълнота фактическата обстановка на нарушението и е издадено при непълнота на доказателствата.В жалбата се твърди,че при определяне размера на наложеното наказание,АНО не е взел предвид разпоредбата на чл.27 ал.2 от ЗАНН относно тежестта на нарушението и обстоятелствата касаещи извършване на същото.

Моли да бъде отменено атакуваното НП ,като неправилно и незаконосъобразно,постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон,поради което моли същото да бъде отменено изцяло.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява,не се представлява,депозирани са писмени бележки от упълномощения защитник.

Административнонаказващият орган редовно призован,не изпраща представител по делото.При депозиране на административнонаказателната преписка в КРС се изразява становище жалбата да бъде оставена без последствие,а наказателното постановление да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в законоустановения срок,срещу подлежащ на обжалване акт,от лице легитимирано да атакува наказателното постановление,поради което е процесуално допустима.

Съдът за да се произнесе по основателността и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,намира за установено следното:

Съвкупно от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта,полицейските служители Й.И.Н. и И.Д.Г., се установява,че на 08.11.2018г. горепосочените полицейски служители са били на установъчен пункт на улица „***“ пред сградата на *** Шабла,на добре осветен участък от пътя.Актосъставителя е бил със светлоотразителна жилетка,със светлоотразителни елементи по нея.Стоп-палката също била светлоотразителна.Видял движещ се автомобил,вдигнал палката и посочил на водача мястото където да спре.Вместо да спре водача, същия ускорил скоростта и не спрял на подадения от актосъставителя сигнал.След това водача продължил в посока към кръстовището на улица „***“,където има стоп на самото кръстовище,но не спрял на същият.Последван е от служебния автомобил и е бил спрян със светлинен и звуков сигнал.На водача е била извършена проверка,при която се установило,че не носи СУМПС и контролен талон.Извършена е била и допълнителна проверка във връзка с оборудването на автомобила,следствие на което се установило,че автомобилът не е оборудван,съгласно Закона за движение по пътищата.Връчено е копие от АУАН на водача,срещу подпис.Към момента на проверката водача нямал възражения.Съдът кредитира показанията на свидетелите Й.И.Н. и И.Д.Г.,тъй като същите се явяват логични и достоверни и се основават на преките и непосредствени възприятия на свидетелите,като им дава пълна вяра.

Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са депозирани в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр от АУАН на лицето,сочено като нарушител.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение,на 19.11.2018г. е издадено обжалваното Наказателно постановление № 18-5811-000199/19.11.2018г. на Началник РУП към ОДМВР Добрич РУ Шабла с което са наложени на И.В.И. ЕГН ********** с адрес *** следните административни наказания:–глоба в размер на 100/сто/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП;-глоба ва размер на 20/двадесет/ лева на основание чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП;-глоба в размер на 10/десет/ основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП;-глоба в размер на 10/десет/ основание чл.183 ал.1 т.1 пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП;-глоба в размер на 20/двадесет/лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.139 ал.2 т.1 от ЗДвП;-глоба в размер на 20/двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.139 ал.2 т.2 от ЗДвП;-глоба в размер на 20/двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.139 ал.2 т.4 от ЗДвП.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от надлежна страна,отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.320 от НПК,поради което се явява процесуално допустима.Разгледана по същество е частично основателна.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените ,които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание.Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН,не са допуснати нарушения на чл.40 от ЗАНН,във връзка със съставянето,предявяването и връчването му.Въз основа на АУАН е било издадено обжалваното НП,където подробно са били описани извършените нарушения,правната им квалификация и наложените наказания.Наказателното постановление е било издадено в рамките на преклузивния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН от компетентния за това орган/оправомощен да издава наказателни постановления по силата на Заповед № 8121з-515/14.05.2018г./ и съдържа необходимите реквизити по чл.57 от ЗАНН.АНО правилно е квалифицирал извършените нарушения,като правилно е издирил и приложил действуващите санкционни разпоредби.

Съгласно чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.В производството жалбоподателят не е представил доказателства,които по безспорен начин да опровергават констатациите в АУАН и в НП.Предвид на това съдът намира за безспорно установена и доказана фактическата обстановка,описана в обстоятелствената част на АУАН и НП.Тази фактическа обстановка се потвърждава от разпитаните по делото свидетели Й.И.Н. и И.Д.Г.,чиито показания съдът кредитира като обективни,безпристрастни и логични,още повече,че последните са наясно с наказателната отговорност,която носят по реда на чл.290 от НК.Посочените свидетели описват по един и същи начин фактическата обстановка.

По отношение на вмененото нарушение по чл.103 от ЗДвП и ангажираната адм.наказателна отговорност на жалбоподателя по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП:

От събраните по делото доказателства по категоричен и несъмнен начин се установи,че жалбоподателя е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.103 от ЗДвП.С цитираната норвма на водачите е вменено задължение при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спрат плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място.От фактическа страна по делото безспорно се установява,че на посочените в НП дата и час и на посоченото в постановлението място жалбоподателят е управлявал процесното МПС,като при подаден от полицейския служител Й.И.Н. сигнал за спиране със „Стоп палка“ не е спрял.От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установи по един безспорен начин механизма на извършеното нарущение,факта на осъществяването му и неговото авторство.Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите Й.И.Н. и И.Д.Г. които са очевидци на нарушението,възприели са движението на лекия автомобил „***“ с рег.№ ***,управляван от жалбоподателя и на събитията до и след спирането му за проверка.Няма данни по делото които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на мотив да набедят санкционираното лице в нарушение,което не е извършил.Дадените в хода на съдебното следствие показания от свидетелите Й.И.Н. и Г. Г. Н. са конкретни,ясни и последователни,изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетото от тях поведение на жалбоподателят и са годни да обосноват описаната фактическа обстановка.Освен това самия закон дава възможност наказателното постановление да се издаде дори и при наличие на нередовност в акта,стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението и самоличността на нарушителя-чл.53 ал.2 ЗАНН.Лансираната в писмените бележки на упълномощения защитник версия,че жалбоподателя не е възприел сигнала,остава недоказана в процеса.Тези твърдения се разколебават от възприетото от свидетелите Й.Н. и И.Г. обстоятелство,че след сигнала управлявания от И.В.И. автомобил увеличил скоростта си.Т.е от поведението на жалбоподателя се установява,че той е възприел подадения сигнал,но въпреки това се е опитал да избегне проверката.Ето защо не може да се приеме,че липсва умисъл за извършеното от него нарушение.С поведението си той е осъществил състава на нарушението на чл.103 от ЗДвП.Същото е подведено под правилната санкционна норма на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП,според която се наказва лице,което откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението.

Относно размера на наказанието,което следва да се наложи от значение е нормата на чл.27 ал.2 от ЗАНН,в която е предвидено,че при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на извършеното,подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегщчаващи вината обстоятелства,както и имотното състояние на нарушителя.

Административното наказание се определя за всеки един случай в рамките на посочените в правната норма размери,съобразени с извършеното от нарушителя деяние.Това означава всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител,с неговата вина и различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,довели до извършване на нарушението.В настоящото производство не се събраха данни жалбоподателят да е извършил и други нарушения на ЗДвП,освен това АНО не се е мотивирал и не е представил доказателства защо определя наказанието към максималния размер.В тази връзка настоящия съдебен състав счита,че административното наказание следва да бъде индивидуализирано в минимално предвидения от закона размер от глоба в размер на 50/петдесет/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от едни месец.Така атакуваното НП в тази му част се явява законосъобразно,в това число и съобразено с фактите по делото,с изключение на частта му относно размера на глобата и лишаването от правоуправление на МПС,само в която част същото следва да бъде изменено съгласно посоченото по-горе.

По отношение на вмененото нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП и ангажираната адм.наказателна отговорност на жалбоподателя по чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП:

В настоящия случай е безспорно установено,не се оспорва и от жалбоподателя,че именно той е управлявал лек автомобил „***“ с рег.№ *** на 08.11.2018г. в посока от сградата на *** Шабла към кръстовището с улица „***“.Разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП задължава участниците в движението да да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали,с пътните знаци и маркировката на пътя.От своя страна пътен знак „Б-2“ задължава водачите да спрат и да пропуснат движещите се по пътя с предимство.От показанията на свидетелите,които както беше посочено,се явяват напълно достоверни и убедителни се установява,че на посочената в НП дата жалбоподателят е управлявал процесния лек автомобил,както и че не се е съобразил с наличието на посочения пътен знак.Не са събрани доказателства опровергаващи приетата от съда фактическа обстановка,а и жалбоподателя не сочи такива.Двамата свидетели-Й.Н. и И.Г. лично са възприели действията на жалбоподателя и са категорични,че е преминал на кръстовището с лица „***“,без да спре при наличието на пътен знак „Б-2“.По този начин жалбоподателят виновно е извършил нарушение на разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП,за което правилно и законосъобразно е санкциониран в обжалваното наказателно постановление по пункт втори.Съдът намира и че санкционната норма е определена законосъобразно.Разпоредбата на чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП установява наказание във фиксиран размер за водач,който не спира на пътен знак „Спри!Пропусни движещите се по пътя с предимство!“,каквото нарушение е извършено в процесния случай.

Разпечатката съдържа 30 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/caaeb1de-f9bf-4e1d-bd43-7564276a1668