Определение № 2730 от 02.06.2026, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2730 гр. Варна, 02.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. И.ов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов като разгледа докладваното от Константин Д. И.ов Въззивно частно гражданско дело № 20263100501139 по описа за 2026 година Производството е по реда на Глава Двадесет и първа от ГПК.

Образувано е по „въззивна жалба“ с рег. № 105849/19.12.2025 год. по рег. на РС-Варна от Ц. Н. С. и Д. З. С., двамата от гр. София, подадена чрез процесуален представител (по същността си частна жалба), срещу Решение № 3888/03.11.2025 год. по гр. дело № 9016/2023 год. по описа на РС-Варна (по същността си определение с преграждащ развитието на производството характер), с което е оставено без уважение искане по чл. 250 от ГПК от Ц. Н.

С. и Д. З. С., съдържащо се във въззивната им жалба с вх. № 104131/23.12.2024 год., уточнено с молба от 17673/19.06.2025 год. по рег. на ОС-Варна, за допълване на Решение № 3791/28.10.2024 год. по гр. дело № 9016/2023 год. на РС-Варна.

В жалбата са наведени оплаквания, че обжалваният акт е неправилен.

Неправилен е изводът на съда, че направеното от двамата настоящи жалбоподатели (ответници по предявен от Н. В. Л. против тях ревандикационен иск относно реална част от недвижим имот) възражение, че са придобили идеална част от имота на ищцата въз основа на давностно владение, е неоснователно, тъй като този извод е в противоречие с трайно установената съдебна практика, цитирана в жалбата, която принципно признава възможността владението на реална, несамостоятелна част от недвижим имот да доведе до придобИ.е по давност на съответната идеална част от собствеността върху имота. В жалбата са изложени подробни съображения в подкрепа на основателността на наведеното от жалбоподателите (ответници в исковия процес) възражение за придобИ.е на ид. част от имота на ищцата по давност, съответстваща на претендираната от ищцата Н. Л. реална част от имота.

Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което да се приеме за установено, че жалбоподателите Ц. Н. С. и Д. З. С., двамата от гр. София, са придобили 1 правото на собственост върху идеални части от имота на Н. В. Л. – ПИ с идентификатор ***, съответстващи на владените от тях и от праводателите им реални части от имота, на основание давностно владение.

В писмен отговор, подаден чрез процесуален представител, насрещната страна Н. В. Л. оспорва жалбата, счита, че е неоснователна.

Жалбата е подадена в срока, указан в обжалвания съдебен акт, срещу подлежащ на обжалване акт на съда, който, макар и именуван решение по същността си е определение с преграждащ по – нататъшното развитие на производството характер – определение, с което се прегражда развитието на производството по молбата по чл. 250 ГПК. Това е така, защото непълнотата на решението, чието допълване е поискано, е специфична процесуална предпоставка от категорията на абсолютните за допустимостта на молбата по чл. 250, ал. 1 от ГПК, тъй като при липсата на непълно решение, липсва и правен интерес от неговото допълване, а правният интерес от съдебна защита е условие за допустимостта на всяка подадена до съда молба – в този смисъл е съдебната практика – Определение № 110/21.03.2011 год. на ВКС по ч. гр. дело № 76/2011 год., Първо г. о.; Определение № 169/27.04.2011 год. на ВКС по ч. гр. дело № 112/2011 год., Първо г. о. и др./, както и правната доктрина (Ж. С., А. М., О. С., В. П., Р. И.ова „Българско гражданско процесуално право“, Девето издание, изд. Сиела, С., 2012 г., стр. 518). Допълнителен аргумент в подкрепа на горното е и обстоятелството, че при инстанционен контрол на акт на съда, с който е отказано допълване на решение по подадена молба по чл. 250 ГПК, в случай, че горната инстанция счете, че този акт е неправилен, т. е., приеме, че действително решението на долустоящия съд е непълно по смисъла на чл. 250 ГПК и неправилно е било отказано допълването му чрез постановяване на допълнително решение, тя не може да допълни решението на долустоящия съд, а следва да отмени акта и да върне делото на съда за постановяване на допълнително решение. Т. е., последиците са същите, като при отмяна на определение с преграждащ развитието на делото характер и връщането му на долустоящия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

От изложеното е видно, че актът на съда, с който е отказано допълване на постановено решение по подадена молба по чл. 250 ГПК за допълването му, независимо как е именуван, по правната си същност си е определение с преграждащ по – нататъшното развитие на производството характер, поради което и защитата против него е по реда на Глава ХХІ-ва от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр. дело № 9016/2023 год. по описа на Рс-Варна, е образувано по предявен от Н. В. Л. против Д. З. С. и Ц. Н. С. – съпрузи от гр.

София, ревандикационен иск относно реална част от ПИ с идентификатор 10135.************ по КККР на гр. Варна, заключена между точки 1; 2; 3 и 4 на комбинирана скица № 5 на л. 293 от делото на РС-Варна, неправилно заснета като част от имота на ответниците, вместо като част от имота на ищцата – ПИ с идентификатор с идентификатор *** по КККР на 2 хгр. Варна.

В отговора си на исковата молба ответниците са оспорили иска.

Поддържали са, че спорната реална част е част от техния имот, придобит въз основа на договор за продажба. В евентуалност, под формата на възражение, са навели че са придобили тази реална част по давност. Заявили са и възражение за задържане на процесната реална част до заплащане на посочена сума, с която се е увеличила стойността на имота (на процесната реална част), в резултат на извършени от тях подобрения. Насрещен иск за собственост относно спорната реална част от ПИ с идентификатор 10135.************ по КККР на гр. Варна, заключена между точки 1; 2; 3 и 4 на комбинирана скица № 5 на л. 293 от делото на РС-Варна, от ответниците – съпрузи Д. З. С. и Ц. Н.

С. не е предявяван в срока за отговор на исковата молба; иск за собственост относно спорната реална част, основан на давност или на друг придобивен способ, не е предявяван от С.и и по - късно в отделно производство, което да е присъединено към производството по гр. дело № 9016/2023 год. по описа на РС-Варна в съответствие с нормата на чл. 213 от ГПК.

С решението си № 3791/28.10.2024 год. по гр. дело № 9016/2023 год. на РС-Варна, съдът е уважил ревандикационния иск на Н. В. Л. и е отхвърлил възражението на ответниците С.и по чл. 72, ал. 3 от ЗС за задържане на спорния имот до заплащането от ищцата на сума, с която се е увеличила стойността на имота (на процесната реална част), в резултат на извършени от ответниците подобрения, описани в решението.

Във въззивната си жалба с вх. № 104131/23.12.2024 год., подадена срещу Решението № 3791/28.10.2024 год. по гр. дело № 9016/2023 год. на РСВарна, уточнена с допълнителна молба с вх. № 17673/19.06.2025 год. по рег. на ОС-Варна, ответниците С.и са поискали Решението № 3791/28.10.2024 год. по гр. дело № 9016/2023 год. на РС-Варна, да бъде допълнено и съдът да се произнесе с дизпозитив по заявеното от тях възражение, че са собственици на идеална част от имота на ищцата въз основа на давност, която част е съответствуваща на владяната от ответниците и от праводателите им реална част.

С обжалвания акт, съдът е приел, че решението му не е непълно и е оставил искането на ответниците за допълване на решението без уважение.

Определението е правилно.

Допълнително решение се постановява тогава, когато съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната, т. е., когато съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет, заявен с иска. Под „искане“ по смисъла на чл. 250 ГПК се има предвид надлежно предявен иск – чл. 124 от ГПК, с който съдът е сезиран. Относно възраженията на ответника, съдът дължи диспозитив само по тези, които са обхванати от нормата на чл. 298, ал. 4 от ГПК. Изключение от горните случаи е заявената под формата на възражение срещу иск за собственост или за делба претенция по чл. 30 от ЗН, по която съдът също дължи диспозитив. По останалите материално правни възражения, каквото е и възражението на ответник по ревандикационен иск, че е придобил спорния имот по давност, съдът разглежда този въпрос в 3 мотивите и в случай, че това възражение е основателно, отхвърля иска за собственост, но не дължи самостоятелен диспозитив по възражението за давност, както правилно е прието и от първоинстанционния съд.

В обобщение обжалваното определение е правилно, а частната жалба срещу него – неоснователна и същата следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с рег. № 105849/19.12.2025 год. по рег. на РС-Варна от Ц. Н. С. и Д. З. С., двамата от гр. София, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 3888/03.11.2025 год. по гр. дело № 9016/2023 год. по описа на РС-Варна (по същността си определение с преграждащ развитието на производството характер), с което е оставено без уважение искане по чл. 250 от ГПК от Ц. Н. С. и Д. З. С., съдържащо се във въззивната им жалба с вх. № 104131/23.12.2024 год., уточнено с молба от 17673/19.06.2025 год. по рег. на ОС-Варна, за допълване на Решение № 3791/28.10.2024 год. по гр. дело № 9016/2023 год. по описа на РС-Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК пред ВКС на РБългария в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4