Решение № 145 от 10.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. София, 10.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20231110209902 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба на търговско дружество „АНЖЕЛИНА ПИЙКОК СОФИЯ“ ООД представлявано от Я.Я. чрез упълномощения им процесуален представител – адв. П. срещу Наказателно постановление № 694588-F684673/10.03.2023г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – София при НАП, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на Дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева за нарушение на чл.118, ал. 1 от ЗДДС.

В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото постановление. Твърди се, че не е доказано виновно поведение, като наложената санкция не е съобразена с вида на нарушението и се явява прекомерна и нецелесъобразна. Излагат доводи, че неправилно АНО не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като конкретното нарушение се явява маловажно. Иска се отмяна на атакуваното наказателно постановление. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител – адв. П., която поддържа жалбата и пледира за отмяна на атакуваното НП. Акцентира върху обстоятелството, че наложената санкция се явява прекомерна, както и че въпреки изразеното от тях желание за приключване на производството със споразумение, такова мълчаливо им е било отказано. Претендира разноски съобразно представения списък.

Въззиваемата страна, Началник на отдел при НАП, чрез процесуалния си представител 1 юрисконсулт Недков оспорва жалбата. Намира издаденото наказателното постановление за правилно и законосъобразно, и като такова моли да бъде потвърдено изцяло. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, както и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Дружеството – жалбоподател „АНЖЕЛИНА ПИЙКОК СОФИЯ“ , с ЕИК 206509636 стопанисвал търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС -салон за красота „AP Sofia“ находящ се в гр. София, бул. Ситняково № 48. Във връзка с дейността на стопанисвания търговски обект дружеството имало зачислено работещо фискално устройство в обекта модел DAISY Perfect S-01 с № на ФУ DY418919 и № на ФП 36575686.

На 04.11.2022г., в 15:32г. служители на ЦУ на НАП извършили проверка в търговския обект, която започнала с извършване на контролна покупка. В хода на проверката било констатирано, че часовника на фискалното устройство е с отклонение 20 минути назад от астрономическото време. Св. Д. на длъжност инспектор по приходите пру ЦУ на НАП изискала от ФУ да бъде отпечатан контролна лента КЛЕН за 04.11.2022г. и дневен финансов Х отчет. След отпечатването на отчет № 004584/04.11.2022г. и КЛЕН било установено, че за извършено плащане през ПОС устройство в обекта в размер на 30,00 лева няма издаден фискален бон.

Посочените обстоятелства били отразени в протокол за проверка от същата дата. Същият бил връчен на същата дата на присъствалата по време на проверката А.П.-Я..

Предвид това, свидетелят К. Д., на длъжност инспектор по приходите в ЦУ на НАП приела, че налице нарушение на чл.118, ал. 1 от ЗДДС, за което съставила против дружеството – въззивник АУАН № F684673/11.11.2022г. Така съставеният АУАН бил връчен на упълномощено лице на датата на съставянето му.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражение от управителя на дружеството – жалбоподател.

Въз основа на посочения АУАН, било издадено и обжалваното Наказателно постановление № 694588-F684673/10.03.2023г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – София при НАП, с което на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС на Дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1000 лева за нарушение на чл.118, ал. 1 от ЗДДС.

Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото производство доказателства, съдържащи се в показанията на свидетеля К. Д. / актосъставител /, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. При проведения непосредствен разпит на 2 актосъставителя съдът не констатира противоречия с установените в акта фактически положения. Показанията на свидетеля са подробни и вътрешно балансирани, поради което следва да бъдат кредитирани без резерви, имайки предвид, че се подкрепят по еднопосочен начин и от приобщените по надлежния ред писмени доказателства, а това не налага отделното обсъждане на доказателствените източници. Наред с това, допринасят за правилното изясняване на обстоятелствата по делото и приложените по делото писмени доказателства, които са надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото, и затова съдът основа своите фактически изводи и въз основа на тях. Писмените доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на случая, като обсъждането на доказателствените материали поотделно, и в тяхната съвкупност доведе до еднозначни фактически изводи у съдебния състав.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.

Нарушението е установено на 04.11.2022г., като актът за установяване на административно нарушение и последвалото наказателно постановление са съставени в предвидените в чл.34 ЗАНН срокове.

Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното 3 наказателно постановление на формално основание.

По приложението на материалния закон:

Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС "всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта". Нарушението на тази разпоредба е формално, достатъчно е задълженото лице, което извършва продажби в търговски обект, независимо дали насрещната страна по сделката изиска друг данъчен документ, да издаде фискална касова бележка от фискалното устройство, налично в съответния обект. С неиздаването на фискален бон за извършеното плащане отразено в ПОС устройството в обекта на стойност 30,00 лева е осъществен съставът на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, за което законодателят е предвидил и административно наказание в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

На дружеството е наложена имуществена санкция в минимално предвидения в разпоредбата на ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС размер - 1000 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 185, ал.1 от ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл.

118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци. В чл. 118, ал.1 от ЗДДС е регламентирано че всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/. Безспорно е, че санкционираният търговец има качество на задължено лице по смисъла на чл. 118, ал.1 от ЗДДС, поради което е длъжен да регистрира и отчита извършените от него продажби чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. По тази причина въззивникът е субект на задължението по чл. 118, ал.1 от ЗДДС. Константна е съдебната практика че при прилагането на чл. 83, ал.1 от ЗАНН като изключение от общия принцип на ЗАНН за личната административно-наказателна отговорност на физическите лица, когато в нормативен акт е предвидена възможност за реализиране на такава отговорност по отношение на юридически лица и еднолични търговци за допуснати нарушения при осъществяваната от тях дейност, тази отговорност е обективна, безвиновна и при реализирането й не може да се търси и доказва вина, независимо от формата й. Затова съдът намира, че ангажирането на отговорността на дружеството – въззивник , чрез налагане на имуществена санкция на едноличен търговец по чл. 185, ал.4, вр. ал. 1 от ЗДДС за виновно извършено административно нарушение от страна на физическо лице не противоречи на 4 закона. Обективният характер на регламентираната в чл. 185, ал.1 от ЗДДС отговорност за едноличните търговци, изключва изследването и обсъждането на въпроса за вината.

Достатъчно е със санкционираното деяние да са осъществени обективните елементи от състава на административното нарушение. Като отговорността на търговеца не е обусловена и не е предпоставена от личната административно-наказателна отговорност на физическото лице продавач- извършител на нарушението. Отговорността на физическото лице не изключва и не поглъща тази отговорност.

В конкретиката на случая Съдът намира, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима, тъй като конкретния случай не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност.

Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, така протеклите фази на административнонаказателното производство по установяване на административно нарушение и по налагане на административно наказание не са опорочени поради допуснати съществени процесуални нарушения, а отговорността на дружеството-въззивник е ангажирана правилно.

Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление е законосъобразно и като такова същото следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователна.

Доколкото е налице обективирана претенция от страна на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че следва да уважи същата, тъй като издаденото наказателно постановление е законосъобразно в неговата цялост. С оглед правната и фактическа сложност на делото и броят на проведените заседания, съдът намира, че следва да присъди възнаграждение в размер на 80 лева, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.