Решение № 275 от 14.08.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. Костинброд, 14.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20261850100056 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на ищеца О. Т. Г., ЕГН **********, с която се предявява обективно съединени искове, срещу „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ****, както следва:

За прогласяване на недействителност на Договор за потребителски кредит № ****/06.12.2023 г., на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от 3ЗД, вр. чл. 22 и 23 от ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, и чл. 143, ал. 1 и следв. от ЗЗП - поради противоречие разпоредбите на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, като при евентуалност и на същите основавания се иска прогласяване нищожност на чл. 8 и чл. 6 от договора установяващи неустойка и задължение за представяне на обезпечение;

За осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 50,00 лева, представляваща частично вземане от общо в размер на сумата от 636 лева, представляваща обща стойност на извършени недължими плащания при начална липса на правно основание, ведно със закона лихва от датата на депозиране на исковата молба – 18.02.2026 г., до окончателното изплащане.

Исковата молба е предявена чрез упълномощения представител адвокат М. Д..

Твърди се в ИМ, че на 06.12.2023 г., ищецът е сключил с ответника цитирания договор за заем, съгласно който му е предоставена заемната сума от 1 200 лева при условия да я върне за срок от 5 месеца с 17 седмични вноски при лихва от 44.50% и ГПР от 56.70%, като с договора е установено и задължение за ищеца да представи обезпечение – банкова гаранция или поръчител, в тридневен срок от сключване на договора, при определени изисквания към обезпечението, като при неизпълнение на това задължение е уговорена 1 неустойка в размер на 525.54 лева.

Твърди се недействителност на клаузата за неустойка поради неизпълнение на обезщетителната функция, че е договорена за да осигури допълнително възнаграждение за кредитора поради очевидна неизпълнимост.

Твърди нищожност на договора за заем, поради невключване в ГПР на дължимата според договора неустойка и по същество непосочване на действителния размер на този показател.

По осъдителния иск твърди, че ищецът е извършил плащания по договора в размер на 1 836 лева, като предвид твърдяната недействителност на договора за заем счита, че е налице неоснователно обогатяване.

В съдебно заседание ищеца не се явява. Не се явява и упълномощения представител, от който писмено е поискано гледане на делото в негово отсъствие, като поддържа претенциите си. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Писмено ищеца заявява увеличение на размера на осъдителния иск от частичен за 50 лева в претенция за изплащане на цялата сума от 791 лева, за която се твърди че е заплатена над действително дължимите суми по договора за кредит с оглед твърденията за цялостната му недействителност. Държавна такса не е събирана предвид факта, че за частичния иск е събрана държавна такса и при изменение на иска не се дължи държавна такса по този обективно съединен иск над внесената сума до момента.

В срока за отговор ответника подава такъв, чрез адвокат Х. М., с който оспорва предявените искове.

Твърди липса на правен интерес от установителен иск, като твърди погасяване на договора – че не е действащ.

Твърди злоупотреба с права, като посочва, че ищеца е образувал три идентични дела пред настоящия съд, като иска обединяването им.

Счита претенциите за неоснователни, като твърди спазване на всички, закрепени в чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания, като неустойката, поради нейния характер и срок за представяне на обезпечение не може да бъде включена при изчисление на ГПР.

Твърди действителност на договорената неустойка, както и липса на неравнопоставеност. Позовава се на трайните търговски отношения между страните – четири договора.

Заявява, че не оспорва получаване на процесната сума.

Иска прекратяване на производството, както и отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

В съдебно заседание ответника не изпраща представител. Писмено иска гледане на делото в негово отсъствие.

По делото са ангажирани само писмени доказателства, които не са оспорвани от страните, като предвид тях и направените изявления от страните съдът намира от 2 фактическа и правна страна следното:

На 06.12.2023 г., ищецът, в качеството на кредитополучател, е сключил договор за паричен заем № *** с ответника „Сити кеш“ ООД, в качеството му на кредитодател.

Отпусната е заемна сума от 1 200 лева, която е следвало да бъде върната на седемнадесет седмични вноски, първите три от които в размер на 10.38 лева и останалите четиринадесет в размер на 91.38. Договорен е лихвен процент от 44.5%, като е посочено и ГПР от 56.7%. По отношение на ГПР в договора е посочено, че включва само възнаградителна лихва в размер на 110.46 , която е посочена самостоятелно в погасителния план.

С чл. 5 и чл. 11 от договора е постигнато съгласие в срок от три дни от сключване на договора от страна на кредитополучателя да бъде представено обезпечение, като при неизпълнение на това задължение е договорено изплащане от негова страна и на неустойка в общ размер от 525.54 лева, която да бъде включена в погасителните вноски.

При тези несъмнено установени факти, без да са налице никакви основания да бъдат игнорирани представените писмени доказателства съдът намира, че е налице валидно правоотношение за паричен заем, но самият писмен договор е недействителен, предвид следното.

В ОУ, публично известни, изрично е записано, че ГПР не включва възможни разходи, които може да се заплатят при неизпълнение на договорни задължения. Изрично в договора у посочено, че в ГПР е включена само възнаградителната лихва – чл. 3, ал. 2 В същото време обаче е налице начисляване на суми за неизпълнение на договорното задължение за представяне на обезпечение, което разгледано самостоятелно също е недействително предвид факта, че задължение за обезпечение се въвежда като условия за сключване на договора, а не може да се формулира като последващо задължение, при неизпълнение на което се предвижда санкция в размер на определена парична сума.

Очевидно е, предвид посоченото в ОУ, че при определяне на ГПР не е включена сумата, уговорена като неустойка за непредставяне на обезпечение в уговорения тридневен срок, като клаузите от ОУ дават основание на съда да счита, че задължението за представяне на обезпечение и конкретните изисквания към възможните му форми са неизпълни.

Основание за този извод на съда е разпоредбата на чл. 5 от договора, предвиждаща няколко възможни форми на обезпечение, което е възможно да бъде осигурена от потребителя.

В първата форма е предвидено ако поръчителят е един то той следва да има осигурителен доход в размер на 7-кратния размер на МРЗ за страната, която към момента на сключване на договора – за цялата 2023 г., е в размер на 780 лева /ПМС № 497/29.12.2022 г./, тоест се изисква осигурителен доход от 5 460 лева, докато максималния осигурителен доход за същата година е в размер на 3 400 лева /ЗБДОО за 2022 г. - ДВ 104 / 20.12.2022 г./ След сравняване на двете суми е очевидна невъзможността за представяне на обезпечение в такава форма. Разбираема е трудността и при осигуряване на обезпечение от двама поръчители с редица условия към кредитната им история, като изискването и към двамата е 3 да имат осигурителен доход над 4-кретния размер на МРЗ, което изисква тези лица да имат осигурителен доход над 3 120 лева, което и близо до максимално предвидения за този момент.

Второто възможно обезпечение е във формата на банкова гаранция, като лишено от логика и необходимост са изискванията към тази гаранция – да бъде за срок надхвърлящ с шест месеца срока на договора, както и да бъде в размер двукратния на всички плащания по договора за главница и лихва, като само може да се гадае каква е логиката за обезпечение в двоен размер на задълженията и за срок от 6 месеца след изтичане на срока на последната вноска, като очевидно цитираните условия изискват неприсъщо обезпечение на точно определени разходи за точно определен срок.

Уговорени са и възможности за залог на движима вещ с пазарна стойност над двукратния размер на задълженията за главница или лихва, както и първа по ред ипотека.

Според съда обективната невъзможност за изпълнение на поставените условия към възможните форми на обезпечение, както и напълно лишеното от логика обезпечение в размер надхвърлящ двукратния размер на задълженията по договора дава основание на съда да счита, че тези клаузи са целенасочено предвидени като неизпълними и се цели възникване на задължение за заплащане на неустойка, което е направено само с цел осигуряване на допълнително възнаграждение над максимално предвиденото в чл. 19, ал. 3 от ЗПК.

В същото време обаче тази неизпълнимост на условие за поръчителство като форма на обезпечение дава основание на съда да счита, че със самия договор е установено задължение за заплащане на сума, която е част от разходите по кредита и съответно и следвало да бъде отчетена при определяне на ГПР, което не е сторено.

Доколкото тези разходи не са включени в ГПР, съобразно мотивите на Решение на СЕС по дело C-714/22 от 21.03.2024 г., това се приравнява на липса на ГПР и на това основание е нищожен изцяло договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което е на основание чл. 23 от ЗПК потребителя дължи връщане на чистата заемна сума без възнаграждение и лихви. Допълнително в този съдебен акт е посочено, че лишаването на кредитодателите от възнаграждение и лихви в такъв случай следва да е пропорционално и да има възпиращ ефект.

Поради това следва да бъде уважен иска за недействителност на договора за кредит, поради липса на съществен елемент, а именно посочване на ГПР, при определяне на което са взети предвид всички разходи по кредита.

Доколкото ответника не оспорва получаване на общата сума от 1 836 лева по договора и предвид извода за изначална недействителност на писмения договор за кредит разликата може да се направи извод, че ищеца е погасил главницата, която е единствено дължима на основание чл. 23 от ЗПК, съответно разликата над тази сума е платена без правно основание, поради което е основателен иска на ищеца за осъждане на ответника да върне тази недължимо платена сума, ведно със законна лихва за забава, считано от датата на депозиране на иска 18.02.2026 г. Сумата от 636 лева следва да се присъди в евро.

4

В полза на ищеца следва да се присъди сумата от 58.10 евро за направени разноски – заплатена държавна такса.

В полза на адвокат Д. следва да се присъди възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ, като предвид ниската правна сложност, малкия обем доказателства и провеждането на едно заседание без явяване, според съда справедливото обезщетение е в размер на 200 евро за предявените два иска.

Поради пропуск на съда да допусне докладваното искане за увеличаване размера на осъдителния иск следва това да бъде направено с решението.

Предвид всичко изложено съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН – НИЩОЖЕН, Договор за потребителски кредит № ****/06.12.2023 г., сключен между ищеца О. Т. Г., ЕГН ********** и ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ****.

ДОПУСКА увеличение на осъдителния иск, предявен от ищеца О. Т. Г., ЕГН ********** срещу ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК **** от частичен за сумата от 25.56 евро /50 лева/ на иск за заплащане на сумата от 325.18 евро /636 лева/.

ОСЪЖДА ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца О. Т. Г., ЕГН ********** сумата от 325.18 евро, заплатена от ищеца без основание, ведно със законна лихва за забава, считано от датата на депозиране на иска 18.02.2026 г.

ОСЪЖДА ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца О. Т. Г., ЕГН ********** сумата от 63.18 евро за направени разноски.

ОСЪЖДА ответника „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК **** ДА ЗАПЛАТИ НА адвокат М. Д. Д., Л№ ********** сумата от 200 евро за оказаната безплатна правна помощ.