Решение № 199 от 26.02.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Бургас, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова в присъствието на прокурора Валентина Анд. Чакърова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20242100500017 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Подадена е въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2, срещу решение №2372/24.11.2023 год. по гр.д.№3822/2023 год. по описа на Бургаския районен съд , В ЧАСТИТЕ, С КОИТО е осъдена Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на И. К. Н., ЕГН **********, от гр. Я., ж.к. „В.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 3 000,00 лв.

/три хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление от общ характер, за което е било водено досъдебно производство № 22/2018 г. по описа на Пето РУ на МВР – Бургас, преписка вх. № 476/2018 г. на РП-Бургас, сумата от 800,00 лв. /осемстотин лв./, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в резултат на същото незаконно обвинение, ведно със законната 1 лихва върху двете главници, считано от 26.06.2020 г. до окончателното им изплащане, както и сумата от 800,00 лв. /осемстотин лева/, представляваща част от направените от ищеца съдебно-деловодни разноски.

Твърди се, че решението в обжалваните части е неправилно. Изложени са съображения за необоснованост на изводите на съда относно претърпени неимуществени вреди, при неотчитане на предубедеността на свидетеля К. К.

– близък приятел на ищеца. Сочи се, че дори при кредитиране на тези показания, не е установена причинната връзка между твърдените неимуществени вреди и привличането на ищеца като обвиняем, а съдът не е имал основание да приеме, че поради повдигнатото обвинение са се влошили отношения на ищеца с неговия баща. Твърди се прекомерност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като неотговарящо на критериите за справедливост, предвид конкретно установените обстоятелства. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за отхвърляне на предявените искове, евентуално - за намаляване на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.

В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца по предявените искове И. К. Н. чрез процесуален представител адв. Петър Димитров, в който са изложени съображения за нейната неоснователност и правилност на решението в обжалваните части. Изложени са съображения за проведено доказване с допустими доказателствени средства на всички предпоставки за присъждане на обезщетенията в полза на ищеца, включително - интензивността на претърпените от него негативни усещания и неблагоприятни последици в личния му живот. Твърди се, че решението е обосновано, а размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди отговаря на критериите за справедливост. Направено е искане за потвърждаване на решението в обжалваните части и за присъждане на разноските пред въззивния съд.

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

С решението в обжалваните части Бургаският районен съд се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

2

В открито съдебно заседание становища, не сочат нови доказателства. страните поддържат изразените

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Решението в обжалваните части е постановено по обективно съединените искове на ищеца И. К. Н., ЕГН **********, от гр. Я., ж.к. „В.“ бл. **, вх. *, ет. *, ап. * срещу ответника Прокуратурата на Република България с адрес: гр. София, бул.”Витоша“ № 2 за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 800 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законните лихви върху сумите, считано от 29.06.2018 год. до окончателното им плащане, в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение в извършване на престъпление от общ характер, за което е било водено досъдебно производство № 22/2018 г. по описа на Пето РУ на МВР – Бургас, преписка вх. № 476/2018 г. на РП-Бургас.

Решението не е обжалвано и е влязло в сила, в частите, с които е отхвърлен иска за неимуществени вреди за сумата над 3000 лв. до първоначално заявените 10 000 лв., ведно с претендираната законна лихва върху разликата, както и за отхвърлените претенции за законни лихви върху присъдените главници за периода от 29.06.2018 год. до 25.06.2020 год.

/поради изтекла погасителна давност/.

В исковата си молба ищецът твърди, че на 30.04.2018 год . е бил привлечен като обвиняем по ДП № 22/2018 г. по описа на Пето РУ на МВР Бургас, преписка вх. № 476/2018 г. на РП-Бургас, за извършване на престъпление от общ характер по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1,т.3 и 4, вр. чл.194, ал.11 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК, като първоначално е бил задържан за 72 часа в следствения арест, а след това с определения на съда му е била взета и потвърдена мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Сочи, че наказателното производство спрямо него е прекратено с Постановление на прокуратурата връчено му на 21.06.2018 год., поради липсата на доказателства за извършено от негова страна престъпление, с което е била отменена и взетата мярка за неотклонение. Твърди, че за защита в досъдебното производство е заплатил адвокатско възнаграждение в размер 3 на 800 лв. – представляващи имуществени вреди подлежащи на възстановяване от ответника, както и, че за времето на повдигнатото му обвинение е изпитвал стрес и страх от несправедливо осъждане, а принудителното задържане за 51 дни му причинило негативни душевни преживявания и дискомфорт. Твърди, че бил стресиран, притеснен, изпитвал неудобство от близки и познати, бил злепоставен и опозорен в обществото, което се отразило на личния му живот и довело до финансови затруднения за него и семейството му. Твърди се, че ищецът трудно понася несправедливостта и унижението, поради което незаконното обвинение му е причинило емоционален срив, оставящ белег за цял живот. Направено е искане за уважаване на исковите претенции и за присъждане на съдебните разноски.

Ответникът-Прокуратурата на Република България с подадения писмен отговор е оспорил исковете по основание и размер с искане за цялостното им отхвърляне. Направени са възражения, че исковете за главници и лихви са погасени по давност, като са направени и възраженията поддържани с депозираната въззивна жалба - за недоказаност и неоснователност на твърденията и исканията по исковата молба.

При проверка по чл.269 от ГПК настоящият съд намира, че решението е валидно, а в обжалваните части - допустимо.

При проверка за правилността на решението в обжалваните части, съдът е обвързан за произнасяне по направените във въззивната жалба възражения.

От приетите по делото доказателства от районния съд се установява следното:

Досъдебното производство № 22/2018 г. по описа на Пето РУ на МВР Бургас, е образувано на 10.01.2018 год. срещу неизвестен извършител за това, че за времето от 10:45 ч. до 11:40 ч. на същата дата от апартамент, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“ бл. 117, вх. 1, ет. 2, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот и чрез използване на неустановено техническо средство отнел чужда движима вещ – 1 бр. преносим компютър марка „Асус“ от владението на К. С. Л., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да го присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. Ищецът И. К. Н. е привлечен в качеството на обвиняем по горепосоченото досъдебно производство на 26.04.2018 год., като 4 постановлението за привличането му е предявено на 30.04.2018 год. На 30.04.2018 год. в 08 и 30 ч. ищецът е бил задържан за срок до 24 часа на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗВМР, като е бил освободен в 14 и 30 ч. на същата дата. В 14 и 45 ч. на същата дата, ищецът е бил задържан за срок до 72 часа в ареста в гр. Бургас на основание постановление на прокурор при БРП от 26.04.2018 год. С Определение № 657/02.05.2018 год. по НЧД № 1982/2018 год. на БРС, потвърдено с Определение № 21/09.05.2018 год. по ВЧНД № 380/2018 год. на БОС, спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. По досъдебното производство спрямо ищеца е бил извършен разпит на обвиняем на 30.04.2018 год., било е извършено претърсване и изземване на вещи в дома му в гр. Я.. Допуснати са експертизи за събиране на допълнителни доказателства, включително за изясняване на съпричастността на настоящия ищец към престъпното деяние.

С постановление на прокурор при БРП от 19.06.2018 год., връчено на ищеца на 21.06.2018 год., влязло в сила на 11.07.2018 год. е било прекратено воденото против него досъдебното производство , поради това, че не са били събрани достатъчни и категорични доказателства, за да му бъде повдигнато и поддържано обвинение пред съда. Със същото постановление е била отменена и взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“,

От представената справка за съдимост на ищеца се установява, че през периода 1999 год. – 2017 год. той е осъждан над 10 пъти пъти за извършени кражби и грабежи, включително при кумулация на наказанията, като е изтърпявал наказания лишаване от свобода - последното такова е изтърпяно на 06.10.2017 год.

Свидетелят К. К. – без родство с ищеца, сочи, че познава него и родителите му отдавна. Свидетелят бил приятел с брата на ищеца в ученическите си години. Братът на ищеца бил убит отдавна от съсед, на път за училище. След смъртта на брата на И., бащата получил инсулт, но към момента на задържането не бил на легло - движел се с проходилка и количка.

Свидетелят сочи, че през м.04.2018 год. му се обадила майката на И..

Родителите на И. живеят в с. М.. Майката на И. помолила свидетеля да й помогне за да отидат до „Кауфланд“ в гр. Ямбол за да пазаруват, защото съпругът й е лежащо болен и е на специална диета, а в М. необходимите 5 продукти няма от къде да се закупят. От майката свидетелят научил, че И. е задържан в затвора в гр.Бургас за кражба на лаптоп. На връщане от магазина свидетелят видял бащата на И., който бил неподвижен и говорел трудно.

Казал на свидетеля, че И. му е обещал „да не се занимава с глупости“ и след задържането му се чувства предаден от сина си. Около месец след задържането И. се обадил по телефона на свидетеля и му казал, че много са го били, че е омерзен, че трябва да лежи за работи, които не е извършил, че е дал обещание на баща си, но невинен е в затвора. Свидетелят сочи, че по време на задържането на И. за около два месеца, бащата му нямал доверие и не приемал казаното от сина си, че е невинен. Свидетелят не се вижда често с И. знае, че и преди това е бил задържан и осъждан, по негови думи „за дребни кражби като непълнолетен“. Според свидетеля, след задържането, бащата на И. получил инсулт и диабет.

Представено е решение на ТЕЛК по общи заболявания от 22.02.2018 г., което сочи, че считано от 03.07.2012 год. бащата на ищеца е с 95 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ, със срок до 01.02.2021 г., с водеща диагноза: последици от мозъчен инфаркт. Лицето е с десностранна хемипареза в тежка степен, не поддържа поза, не може да ходи и да се обслужва самостоятелно и от над десет години страда от захарен диабет.

От приложеното ВЧНД № 380/2018 г. по описа на БОС, по което е потвърдена взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“, е видно, че той е представляван по делото от упълномощен от него защитник-адв. Петър Димитров, на когото е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., което е отразено в представения по делото договор за правна защита и съдействие от 04.05.2018 год.- л.10 от делото.