Решение № 513 от 07.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 513 гр. София, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Р. Манолова

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Дора З. Илиева при участието на секретаря Таня Т. Митова в присъствието на прокурора Л. Г. Д. като разгледа докладваното от Р. Манолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100601638 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 12.12.2024 г., постановена по н.о.х.д. № 21126/2018 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 97-ми състав, подсъдимата Р. И. Р. е призната за виновна в това, че на неустановена дата през м. 06.2013 г. в гр.

Хаджидимово, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудила заблуждение чрез проведен разговор по мобилен телефон с абонатен номер **** у И.Б.П. и В.Г.П., като им обещала, че ще им окаже съдействие като посредничи чрез неин познат Р.Д.

/какъвто не съществувал/, когото посочила като представител на „Европейски фонд за развитие на бизнеса“ /какъвто фонд не съществувал/, за финансиране на спечелен от В.Г.П., в качеството й на ЕТ „В.П.“, ЕИК 201781002, по програма за развитие на селските райони по мярка 312, за изграждане на „къща за гости с плувен басейн и ограда“ в с. Гърмен, общ. Благоевград и поддържала същото на неустановена дата през м. 06.2013 г. в с. Самораново, при среща с И.Б.П. и В.Г.П., в която отново потвърдила обещанието, дадено при проведения телефонен разговор и с това на 01.07.2013 г. в гр.

София, причинила имотна вреда на В.Г.П. в размер на 7 337 лева и имотна вреда на И.Б.П. в размер на 7 337 лева, като общата имотна вреда, настъпила за И.Б.П. и В.Г.П. е в размер на 14 674 лева, поради което и на основание чл. 209, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т.

1 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години.

На основание чл. 189, ал. 2 от НПК подс. Р. Р. е осъдена да заплати направените по делото разноски, както следва – 341,84 лева по сметка на СДВР и 1 007,64 лева по сметка на СРС, както и на осн. чл. 190, ал. 2 от НПК да заплати 5 лева държавна такса 1 за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от подс. Р. Р. чрез нейния защитник, с която се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение. В допълнение към жалбата са развити съображения във връзка с така направеното искане. Алтернативно се прави искане за прекратяване на наказателното производство поради изтекла абсолютна давност.

В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на подсъдимата, както и събирането на други доказателства.

В хода на съдебните прения защитникът на подс. Р. Р. пледира за отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде оправдана по повдигнатото й обвинение. Алтернативно, иска се изменение на съдебния акт, като бъде намалено наложеното на подсъдимата наказание на лишаване от свобода от девет месеца на пет месеца.

Представителят на държавното обвинение счита първоинстанционната присъда за обоснована и законосъобразна, поради което прави искане за нейното потвърждаване. Поддържа, че обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин и счита наложеното на подсъдимата наказание за справедливо.

В своя защита подс. Р. Р. поддържа казаното от защитника си и заявява, че не е лъгала никого и не е приемала нищо.

В последната си дума подсъдимата моли да бъде оправдана.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Подсъдимата Р. И. Р. е родена на ****г. в гр. Дупница, българка, български гражданин, омъжена, с висше образование, неосъждана, трудово неангажирана.

Към м. юни 2013 г. св. В.П. разполагала с одобрен за финансиране проект по мярка 312, насочен към изграждане на къща за гости с плувен басейн и ограда в село Гърмен, област Благоевград. В процеса на реализиране на този проект тя имала нужда от допълнително финансиране и в тази връзка предприела активни действия, включващи водене на разговори с различни кредитни институции, както и с нейни познати, с цел осигуряване на нужните средства.

В този контекст тя провела разговор със св. И.М., който й разказал, както и на другия пострадал – св. И.П., че негова братовчедка – подс. Р. Р., му се похвалила, че е закупила хотел в гр. Банско чрез финансиране от европейски фонд. Впоследствие св.

М. предложил да ги свърже с подсъдимата, като им предоставил нейните координати.

Самият той също разговарял с подсъдимата, като я запознал с намеренията на П. относно проекта й.

Няколко дни по-късно, на неустановена дата през м. юни 2013 г., св. И.П. осъществил телефонен контакт с подс. Р. Р. чрез мобилния номер, предоставен от М..

По време на този разговор, на който присъствала и св. В.П., подсъдимата, 2 преследвайки измамлива цел за лично обогатяване, съзнателно въвела пострадалите в заблуждение. Тя ги уверила, че ще им съдейства за финансиране чрез посредничество с мъж на име Р.Д. – лице, което в действителност не съществува и с когото подсъдимата никога не е имала контакти. Посоченият от нея Р.Д. бил представен като представител на „Европейски финансиращ фонд за развитие на бизнеса“ – несъществуваща структура, чиято легитимност никога не е била установена.

Създаденото заблуждение било целенасочено поддържано от подсъдимата и при последвалата лична среща между страните, осъществена в село Самораново на неустановена дата през м. юни 2013 г. На нея страните обсъдили конкретните параметри на предстоящото финансиране, необходимата документация и условията, при които ще бъде осъществено посредничеството. Подсъдимата уверено поддържала вече изграденото у пострадалите заблуждение и разяснила в подробности каква сума можело да бъде получена от фонда, отново заявявайки личното си познанство с несъществуващото лице Р.Д.. Също така посочила и конкретния размер на сумата, която пострадалите следвало да й предоставят, за да бъде осъществено това финансиране.

В резултат на проведената среща било договорено, че страните ще отпътуват заедно до гр. София, където ще бъде предадена инкриминираната сума. На 01.07.2013 г. свидетелите П. и П. пристигнали в село Самораново, взели подсъдимата и заедно с нея се отправили с автомобила на П. към столицата. След пристигането им в гр.

София, св. П. паркирал автомобила на ул. „Позитано“, където, под влиянието на създадената у тях заблуда, пострадалите предали на подсъдимата сумата от 14 674 лева – от които 7 337 лева били на П., а останалите на П.. При предаването на паричната сума страните подписали договор, който фиктивно уреждал посредничеството, обещано от подсъдимата.

След получаването на сумата, подсъдимата напуснала мястото на срещата, като обяснила, че отива да внесе необходимата информация в представения от нея фонд.

След около половин час се върнала и уверила пострадалите, че всичко е уредено и финансирането ще бъде отпуснато. Това твърдение се оказало невярно, тъй като нито фондът, нито лицето Р.Д. съществували, а подсъдимата никога не е възнамерявала да осъществи обещаното посредничество.

След като не последвали никакви действия по реализиране на финансирането, пострадалите осъзнали, че са били въведени в заблуждение, и се обърнали за съдействие към органите на реда.

За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния обективно съществуващ и относим към предмета на делото доказателствен материал чрез гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите И.Б.П. (л. 334335 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК – л. 131 от ДП), В.Г.П. (л. 335-336 от съд. д., вкл. приобщените на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – л. 116 от ДП), И.Г. М. (л. 336-337 от съд. д.),; писмените доказателства и доказателствени средства: копие на договор за финансиране от 18.07.2013 г. (. 59 от ДП), копие на договор № 01/312/02431/29.05.2012 г. (л. 60-67 от ДП), копие на вноска бележка – разписка от 18.07.2013 г. (л. 76 от ДП), копие на вноска бележка – разписка от 10.09.2013 г. (л. 77 от ДП), разпечатки от електронна кореспонденция (л. 78-97 от ДП), договор за посредничество между ЕТ „В.П.“ и Р. И.

Р. (л. 185-186 от ДП), справка за съдимост на подсъдимата (л. 187 от ДП), медицинска документация по отношение на подс. Р. Р. (л. 132-133, 169, 352-476 от съд. д.), писмо от 13.05.2024 г. от Банка ДСК (л. 477 от съд. д.); експертни способи на доказване: графическа експертиза (л. 138-142 от ДП), комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза от 2016 г. (л. 149-156 от ДП) и комплексна 3 съдебнопсихиатрична и психологична експертиза от 2024 г. (л. 494-507 от съд. д.).

Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните доказателствени източници, като е преценил същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е извел правилни фактически изводи. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си констатации.

Показанията на свидетелите В.П. и И.П., в качеството им на пострадали, разкриват по един ясен, подробен и вътрешно непротиворечив начин хронологията и динамиката на събитията, довели до предаването на инкриминираната сума на подсъдимата. В показанията си, дадени в досъдебното производство, те излагат в съгласие и взаимно допълване фактите относно: началото на комуникацията с подсъдимата чрез свидетеля М.; съдържанието на телефонния разговор, в който подсъдимата се представя като посредник с достъп до европейски фонд; срещата в с.

Самораново; пътуването до София и предаването на парите; както и последвалите увещания и уверения от страна на подсъдимата за очакваното финансиране. В съдебната фаза показанията на пострадалите претърпяват частични противоречия, найвече относно начина на предаване на средствата – в брой или по банков път. В тази връзка първоинстанционният съд, при стриктно спазване на процедурата по чл. 281, ал. 4 и ал. 5 от НПК, е приобщил показанията им от досъдебното производство и основателно е приел, че изложеното от тях, непосредствено след събитието, следва да бъде кредитирано с по-висока доказателствена стойност, предвид близостта до инкриминираното деяние и по-ниската степен на податливост на забрава или външно влияние.

Изложеното от пострадалите намира подкрепа в показанията на св. И.М., които въззивният съд на свой ред кредитира като обективни и логични. Свидетелят макар да не е присъствал на предаването на парите, е дал съществени показания относно отношенията между пострадалите и подсъдимата. Той потвърждава, че е насочил пострадалите към подсъдимата, след като последната се е представяла пред него като лице с възможности за осигуряване на европейско финансиране.

На следващо място, настоящият съдебен състав кредитира заключенията на комплексните съдебнопсихиатричните и психологични експертизи, изготвени от различни вещи лица през 2016 г. и 2024 г., като обосновани, логически последователни, основани на обективни данни и компетентно изготвени. Експертните заключения по категоричен начин изключват наличие на психично заболяване или състояние, което би ограничило или изключило вменяемостта на подсъдимата.

Констатираните личностови характеристики не обуславят клинична патология, а характерова диспозиция, която не възпрепятства разбирането на характера на извършеното деяние.