Решение № 2583 от 07.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2583 гр. Пловдив, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20235330102185 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК 115576405 против Н. О. Т., ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правно основание по чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 52, вр. с чл. 109, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване.

В исковата молба се твърди, че на 23.03.2021 г. ответникът постъпил за лечение по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив, с оплакване от болки и подуване в корема. Тъй като състоянието не могло да бъде преодоляно в спешен кабинет, се наложило болнично лечение. Бил хоспитализиран във Втора клиника по хирургия, с приемна диагноза „*********“. Към този момент бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не възстановил през време на болничния престой и към момента на дехоспитализацията му – 24.03.2021 г., когато напуснал лечебното заведение по свое желание.

Ответникът бил лекуван по алгоритъма на Клинична пътека /КП/ № 197 „Консервативно лечение при остри коремни заболявания“, чийто изисквания са посочени в Приложение № 17А на Национален рамков договор за медицинските дейности от 2020 -2022 г. Била съставена История на заболяването /ИЗ/ № 18099/2021 г., както и издадена епикриза, в която били описани извършените медицински дейности – процедури, консултации и изследвания, включени в алгоритъма на КП № 197.

Твърди се още, че на 24.03.2021 г. пациентът е напуснал самоволно лечебното заведение, поради което клиничната пътека, по която е лекуван е останала недовършена.

Твърди се, че към датата на постъпване в лечебното заведение, в периода на болничното лечение, както и към датата на изписването му, ответникът бил неосигурен по смисъла на Закона за здравното осигуряване, като не е възстановил правата си на здравноосигурено лице до изписването му от болницата.

Поради това, на основание чл. 109, ал. 1 ЗЗО, следвало сама да плати стойността на оказаната му медицинска помощ, която била в размер на 307.40 лева и включва: образни и клинико –лабораторни изследвания, консултации и един ден престой в болницата, 1 определена съгласно действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнително поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив. Последният бил общодостъпен, разлепен на видни места в отделенията на болницата, както и публикуван в сайта на лечебното заведение.

Въпреки изпратената покана за плащане, такова липсвало.

Поради това, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 7170/13.10.2022 г. по ч.гр.д. № 14682/2022 г. по описа на ПРС, връчена редовно при условията на чл. 47, ал. 5, вр. с ал. 1 ГПК, при което в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК бил предявен настоящият иск. Моли се за уважаването му, ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 12.10.2022 г. до погасяването. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез особения представител е подал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер.

На първо място, възразява, че искът е погасен по давност.

На следващо място, възразява, че искът е преждевременно предявен, поради което производството по делото следвало да бъде прекратено. В тази връзка възразява, че нямало данни Поканата за доброволно изпълнение да е била редовно връчена. Не била дадена и възможност, ответникът да уреди плащанията си към лечебното заведение, чрез НЗОК, съгласно чл. ХІХ от подписаната Декларация за информирано съгласие.

Оспорва представените с исковата молба писмени доказателства в ксероксни копия.

Предвид изложеното, искането е да се отхвърли предявения иск.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 14682/2022 г. по описа на ПРС , вземането по настоящото производство съответства на това по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК.

Ето защо и съдът намира, че предявения установителен иск по реда на чл. 422 ГПК е допустим, тъй като е предявен в срок, имащо за предмет същите вземания.

Възраженията в Отговора на исковата молба са неоснователни. Наведените в отговора на исковата молба, съображения са такива по съществото на спора.

Исковата молба – е редовна, а предявения иск е допустим.

Относно неговата основателност, съдът намира следното:

За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да установи, че в периода 23.03.2021 г. - 24.03.2021 г. ответникът е бил хоспитализиран в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД - гр. Пловдив, при наличие на предпоставки за болничен престой; че му е оказана болнична помощ по клинична пътека № 197 „Консервативно лечение при остри коремни заболявания“, чийто изисквания са посочени в Приложение № 17 на Национален рамков договор за медицинските дейности от 2020-2022 г.; че по време на болничния престой, както и към датата на дехоспитализацията му, ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права; че стойността на предоставената му медицинска помощ е в общ размер на 307.40 лева.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи възражението си в отговора, в т.ч. правопогасителното си възражение, че е изтекла предвидената в закона погасителна давност, а при установяване на горните предпоставки от ищеца – да установи плащане на претендираната сума.

2

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че: ответникът е постъпил за лечение по спешност в болничното заведение на сочената дата – 23.03.2021 г., където му е оказана болнична помощ; както и че ответникът е дехоспитализиран на 24.03.2021 г. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 463/11.01.2024 г./

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

От представените по делото писмени доказателства - медицинска документация /вкл.

Лист за преглед на пациент от 23.03.2021 г., Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури, Епикриза, резултат от образно – диагностично изследване на корем и на глава, резултати от клинична лаборатория/, се установява по безспорен начин, че ответникът е постъпил във Втора клиника по хирургия на лечебно заведение УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив на твърдяната дата, във връзка с диагноза „остър *********“.

Безспорно е, че към момента на постъпването си в болничното заведение 23.03.2021 г. и до края на исковия период – 24.03.2021 г. вкл., той не е бил здравноосигурен, което се установява и от приложената по делото справка от НАП /л. 92/, съгласно която лицето е с прекъснати здравноосигурителни права. Справката е направена и служебно от лечебното заведение.

Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в НЗОК, е определен в чл. 33 ЗЗО. В разпоредбата на чл. 52 ЗЗО е посочено, че неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните медицински и други услуги по чл. 83 ЗЗ. Съгласно чл. 109 ЗЗО здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай, че те не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.

От приетата по делото и неоспорена медицинска документация, се установява, че за възстановяване здравето на пациента са извършени медицински услуги и изследвания в периода на престой, включени в твърдяната клинична пътека.

При съвкупен анализ на представените медицински документи, съдът намира за безспорно установено, че съответна и адекватна медицинска помощ, е била оказана на ответника. Тъй като той не доказва плащане на предоставената му такава, следва да плати стойността й, на основание чл. 109 ЗЗО, която е определена от УМБАЛ.

Действително се установява, че пълният алгоритъм на Клиничната пътека не е изпълнен /завършен/, което обаче не означава, че ответникът следва да бъде освободен от отговорността да плати оказаната му и доказана медицинска помощ.

Основанието на претенцията е оказаната медицинска дейност, която следва да бъде платена от неосигурения, след като се е възползвал от предоставените услуги, без съответна престация по плащане на дължимите осигуровки. Предвид изложеното, въпреки незавършване на пълния алгоритъм на пътеката, съдът намира, че ответникът следва да плати стойността на медицинските дейности, които са били осъществени за лечението му в исковия период.

Относно реалното извършване на медицинските дейности, за които се търси плащане, по делото са приети медицински документи. Епикризата, направлението за хоспитализация, историята на заболяването, протоколите за извършени интервенции, представляват официални писмени документи, изготвени от длъжностни лица, в кръга на службата им, удостоверяващи факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, респ. имащи 3 обвързваща формална доказателствена сила за съда /вж. Решение № 250/21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС/. Материалната такава не е оспорена. Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление на органа, издал документа, са се осъществили така, както се твърди в документа - чл. 179, ал. 1 ГПК. В представените такива е отразено, че на ответника са извършени описаните медицински интервенции. Ето защо се дължи плащането на съответните услуги за исковия период.

Относно размера на дължимата сума - същият се установява от анализа и съпоставката на извършените за исковия период медицински дейности и изследвания, част от алгоритъма на КП и представения ценоразпис на лечебното заведение /така – съпоставят се дейностите от сметка на пациент на л. 12-13 за извършените медицински дейности и представената медицинска документация, ведно с ценоразписа, при което се установява, че всички описани услуги и изследвания са извършени в периода 23.03.2021 г. – 24.03.2021 г.

С оглед тези доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът приема иска за доказан по основание и размер. Последният се установява по категоричен начин от действащия към момента на хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнително поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив, в който е отразена стойността на всички медицински дейности, които според документацията са извършени.

Възраженията на особения представител, макар принципно резонни и отразяващи обяснима защитна позиция, не се споделят. Ответникът е бил уведомен за цената на услугите, които следва да заплати, тъй като видно от съдържанието на собственоръчно подписаната декларация за информирано съгласие – Образец № 1, е удостоверил, че е запознат с ценоразписа на лечебното заведение /т. V/. Изискването, съдържащо се в чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ е спазено – пациентът да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ, е изпълнено, чрез дадените от приемащия лекар разяснения, за което пациентът е положил подписа си в декларацията за информирано съгласие.

Ответникът е бил уведомен от лечебното заведение и, че ако е здравнонеосигурен и няма доход и/или лично имущество, което да му осигури лично участие в здравноосигурителния процес, оказаната му болнична медицинска помощ за диагностика и лечение може да бъде заплатена от Агенцията за социално подпомагане чрез Националната здравноосигурителна каса, като има право да попълни заявление – декларация по образец, утвърден от Министъра на труда и социалната политика, за заплащане на оказаната му болнична медицинска помощ за диагностика и лечение, която се подава, чрез Директора на лечебното заведение за болнична помощ до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес, тъй като видно от съдържанието на собственоръчно подписаната декларация за информирано съгласие – Образец № 1, е удостоверил, че е уведомен за тази възможност /т. ХІХ/.