Протокол № 486 от 05.07.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 486 гр. Варна, 05.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова

Сложи за разглеждане докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20223100900650 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 15:02 часа се явиха:

След спазване разпоредбите на чл.142 от ГПК, на второ четене се явиха:

Ищецът Е. Д. А., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат Б. Р., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

Ответникът ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява законен представител на дружеството, представлява се от адвокат Т. С., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Третото лице -помагач Ю. К. Х. , редовно уведомен по реда на чл.56, ал.2 от ГПК, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Вещото лице Й. Л. М., редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание, депозирал молба по делото.

Вещото лице Е. П. Д., редовно уведомена, не се явява в съдебно заседание, депозирала заявление по делото.

Вещото лице Ц. Л. Т. , редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание, депозирал становище по делото.

Вещото лице С. В. В., редовно уведомен, явява се лично в съдебно заседание, депозирал заключение по делото.

Адв. Р.: Не са налице пречки. Моля да се даде ход на делото.

Адв. С.: Няма пречки, моля да се даде ход на делото.

1

СЪДЪТ като взе предвид редовното уведомяване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва, че производството по делото е отложено в предходно съдебно заседание за изслушване на назначените съдебнопсихиатрична експертиза и комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза.

СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 15607 от 22.06.2023 г. по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл.199 от ГПК.

СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, с оглед на което снема самоличността на вещото лице, както следва:

С. В. В. - 45 годишен; българин; български гражданин; с висше образование; семеен; неосъждан; без родство и дела със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл.291 от НК.

В.л.В.: Поддържам представеното писмено заключение.

На въпроси на адв. Р.:

В.л. В.: Запознат съм със свидетелските показания от предходно съдебно заседание, но свидетелските показания не са медицинска документация, на базата на която да поставяме диагнозата и да правим заключение. Специално свидетелските показания не мисля, че в случая можем да ги коментираме, то няма и такава задача. И второ тя самата ищца сподели, че в този момент е имала не суицидни мисли, а страхове, че би могла да има суицидни мисли, което е малко по-различно. Тоест в разговора, който проведохме с нея, тя сподели, че към този период се е страхувала да остава сама, за да не би да реши, примерно да скочи от терасата, защото са живели на висок етаж и така нататък. Но все още това не са суицидни мисли, още по-малко суицидни идеи. Суицидното поведение и суицидните мисли са един много широк диапазон от преживявания. На този етап - да, тя поради последиците от ПТП, естествено е имала и тревожно-депресивна симптоматика, която съм я описал, както тя е описва и в този контекст е 2 имала и такива притеснения, но не е имала намерение да си слага край на живота.

Няма как болестна симптоматика да се отрази благоприятно в бита, ежедневието и общуването с хора - то е ясно. Тревожно-депресивната симптоматика, която е развила, естествено се отразява на цялото ежедневие и цялото функциониране. Мисля, че аз съм го написал и в обсъждането, както и в интервюто е отразено, че по нейни данни тя първите осем месеца не е излизала от къщи и естествено е ограничила и контактите си. Да не говорим, че и физически не е можела да общува доста продължително време, поради шините си, а не само поради депресивната симптоматика. Впоследствие поради външният си вид, който тя е намирала за отблъскващ, допълнително е избягвала да се среща с хора, докато е настъпило някакво възстановяване попълно. По нейни думи, доколкото се сещам, това е продължило в рамките на около осем месеца, като постепенно нещата са се нормализирали. Тя си е отишла на село да си живее при близки, където да бъде при познати и да може да общува с тях.

Разстройството в адаптацията е емоционално разстройство, което се развива в отговор на стресогенни житейски събития. И обикновено се характеризира с тревожни и депресивни симптоми в различна смесица от тях -същевременно без да е толкова тежко, за да може се постави друга диагноза, примерно депресивен епизод или генерализирано тревожно разстройство.

Характерното е, че трябва да има някакъв факт – просто нещо трябва да го отключи това разстройство. То не може да се развие от само себе си и е пряко свързано с въпросната стресогенна ситуация и обстоятелства. Отразява се негативно на живота на един човек.

Казахме, че е разстройство, а разстройството само по себе си предполага различно от нормалното състояние на здравия човек.

На въпроси на адв. С.:

В.л. В.: Обичайната реакция е много относително понятие. Да, разстройство в адаптацията е реакция на психиката, но не е задължително да е обичайна, тъй като различните хора имаме различна поносимост към стреса и различна степен на адаптационна способност. Тоест при едно и също събитие, далеч не всеки примерно ще развие разстройство. Не е задължително да се развие разстройство в адаптацията. Но естествено колкото е по-тежко 3 събитието, толкова по-вероятно е, съответно лицето да развие разстройство в адаптацията. Под обичайна – да, възможна е, вероятна е, особено при потежки и по-стресогенни събития - без да е задължителна.

Написал съм, че разстройството е продължило 8-12 месеца, като съм уточнил, че това е по нейни данни. Ние нямаме медицинска документация, на която да стъпим. Това е от нея като информация в хода на освидетелстването и по всички данни, които са по делото. Някъде в този период е, който донякъде съвпада и с възстановителния период на основните травми. То е нормално, тъй като при нея самите травми са всъщност основният стресогенен момент.

Най-вероятно, ако беше проведено адекватно лечение, този период на разстройство в адаптацията би могло да бъде по-къс, обикновено затова ги лекуваме, за да скъсим периода на възстановяване.

На въпроси на адв. Р.:

В.л. В.: В конкретния случай този период на възстановяване е свързан единствено с периода на възстановяване на уврежданията ѝ по лицето, тъй като тя не е провеждала някаква специфична операция към него момент и именно уврежданията по лицето и нейното възприемане за външния ѝ вид, всъщност те са стресогенният момент - тя няма спомен за самата катастрофа.

Това, което всъщност отключва при нея тази тревожна депресивна симптоматика, е именно последиците, когато вече тя е с един обезобразен (от нейна гледна точка за млада жена) външен вид и с шината, поради която продължително време не е можела да говори и така нататък. Естествено с подобряване на нейното състояние, подобряване на външният ѝ вид, възстановяване на травмите - лека, полека и това разстройство е отминало. То и затова се казва: „разстройство в адаптацията“, тоест тя в началото не е можела да се адаптира към тази нова реалност. Постепенно при подобряване на нещата, нейното състояние логично се подобрява.

Тя твърди, че е посещавала психолог и свидетелите твърдят, че е посещавала, но няма документ от психолог.

СТРАНИТЕ заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.

СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на вещото лице по допуснатата съдебно - психиатрична експертиза е от 4 съществено значение за изясняване на спора и следва да бъде прието и приобщено към доказателствения материал по делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес изслушаното заключение на допуснатата съдебно - психиатрична експертиза, ведно с приложената към него справка - декларация на вещото лице.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ окончателно възнаграждение на вещото лице С.

В. В. в размер на 340 лева, съобразно представената справка-декларация.

(изд.РКО за 340 лв. от бюджета на съда)

СЪДЪТ докладва постъпила молба с вх.№ 11999 на 16.05.2023 г. от адвокат Т. С., пълномощник на ответника, с която в изпълнение на дадените указания в предходно съдебно заседание представя заверени за вярност по реда на чл.183 от ГПК преписи на застрахователната преписка, представена в незаверен вид с молба вх.№ 7845 от 28.03.2023г.

Адв. Р.: Запознат съм, да се приемат.

Адв. С.: Моля да се приемат по делото.

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети като доказателства по делото, представените от ответната страна заверени преписи на документи, с оглед на което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото , представените молба с вх.№ 11999 на 16.05.2023 г. от ответната страна заверени преписи на писмени документи, както следва: Медицински сертификат от 15.10.2018 г.; Медицински сертификат от 18.09.2018 г.; Епикриза от МБАЛ „Света Марина“ ЕАД-Варна, Клиника по лицево-челюстна хирургия от 22.03.2018 г.;

Фактура № 956/15.10.2018 г., ведно с фискален бон; Фактура № 953/18.09.2018 г., ведно с фискален бон; фискален бон - 5 бр.; Ордер на поръчка № 65002/02.07.2018 г.; Ордер на поръчка № 68655/06.08.2018 г.;

Пощенски паричен превод от 07.08.2018 г., ведно с фискален бон; Ордер на поръчка № 71950/17.09.2018 г.; Пощенски паричен превод от 17.09.2018 г., ведно с фискален бон; Фискален бон – 4 бр.; Заявка за диск на КТ от 18.03.2018 г.; Фискален бон – 5 бр.; Рецептурна бланка, Фискален бон - 2 бр.;

Рецептурна бланка от 22.07.2018 г., ведно с фискален бон; Удостоверение от 5

Ортодонтска практика д-р Б. от 07.07.2021 г.; Съдебномедицинско свидетелство № 24/2018 г. и Уведомление от 20.07.2020 г.

СЪДЪТ докладва, че в изпълнение на указанията по реда на чл.192 от ГПК са постъпили молби с вх.№ 11979 на 16.05.2023 г. и с вх.№ 12652 на 23.05.2023г. от д-р Х.Б., с които представя фактура в оригинал и в заверено копие, както и фискален бон и извлечение от касова книга.

Адв. Р.: Запознат съм, моля да се приемат по делото.

Адв. С.: Аз се противопоставям срещу приемането на представените писмени доказателства, тъй като намирам, че същите са неотносими.

Фактурата, която е представена от д-р Б. е с дата 02.05.2023 г., следователно това е след датата на последното съдебно заседание. В тази връзка в предходно заседание бе направено искане за снабдяване с доказателство, което все още не е било създадено. След съставянето на фактурата на 02.05.2023г., с молба от 05.05.2023г. е конкретизирано искането, съгласно дадените от съда указания на 28.04.2023г., поради което моля да не прилагате по делото представените доказателства. Същите няма как да се обвържат с исковата претенция, с оглед датата им на съставяне. Те няма как да са предмет нито на исковата молба, нито на застрахователната претенция, поради което моля да не ги прилагате.

Адв. Р.: По отношение на възраженията на колегата - както пояснихме в предходно съдебно заседание документите, а именно: фактура и касов бон към нея, не бяха в държане на ищцата. Същата е заплатила разходи за лечение, но кога същите са били осчетоводени и дали и кога е бил издаден документ, ищцата не е имала знание и не е разполагала, респективно с този документ. В тази връзка считам, че няма никакво отношение на коя дата е издаден този документ, доколкото същият удостоверява плащането на медицинските процедури, които са провеждани на ищцата. За нея това е имуществена вреда във връзка с този инцидент и считам, че следва да бъдат приложени и приобщени към делото.

СЪДЪТ намира, че представените писмени доказателства от третото неучастващо в процеса лице следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото, а по тяхната относимост съдът ще се произнесе с решението, поради което