Решение № 198 от 18.06.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. Казанлък, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОДОР СТ. ТОДОРОВ при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. ТОДОРОВ Административно наказателно дело № 20255510200541 по описа за 2025 година М О Т И В И ;

Обжалвано е наказателно постановление № **-******* от 10.04.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. С. З. с което е наложено административно наказание.

Недоволни от наложеното наказание останали жалб. от „Х. - ****“ ООД с ЕИК ********* които го обжалват пред съда.

Мотивират жалбата си с обстоятелството, че не е извършено административно нарушение както и, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Редовно призовани изпращат пълномощник който поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Претендира и за разноски.

Представитиля на възз. страна взема становище, че жалбата е неоснователна поради което молят съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Също претендират за разноски.

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства по реда на НПК – показания на свидетел, писмени и след преценка поотделно и в съвкупност приема за установено следното;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН / нарушител/ поради което е допустима.

1

Разгледана по същество се явява основателна.

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административно наказващия орган /АНО/ е приел и посочил,че при извършена проверка на 25.02.2025г. на строителен обект „Жилищна сграда с магазин и подземен гараж“, УПИ **-**** кв.*** по плана за гр. К. с административен адрес гр. К. ул. "О." № * на който обект работници на „Х.****“ ООД са извършвали СМР и по представено документи в „Инспекция по труда“ гр. С. З. на 05.03.2025г. и 12.03.2025г. било установено, че жалб. урежда от 24.02.2025г. в горепосочения обект отношенията при представяне на работна сила, като отношения по ЗЗД със сключен граждански договор № * от 24.02.2025г. за извършване на работа чрез личен труд с Л. Р. Х. с който възложителя възлага а изпълнителя приема да извърши от 24.02.2025г. в удобно за него време почистване на строителни отпадъци и ги складира на определените за целта места на площадка на обекта за което възложителя се задължава да изплати месечно възнаграждение 350 лв..

Същевременно на 25.02.2025г. Л. Р. Х. в 11.28ч. полага труд на длъжност „общ работник“ на проверявания обект с работно време от 08.00ч. до 16.30ч., и уговорено възнаграждение 400 лв.,декларирано от лицето при проверка на обекта на 25.02.2025г. на работно място-проверявания обект- елементи на трудово правоотношение с което отношенията при предоставяне на работната сила не са уредени като трудови правоотношения.

С това „Х. - ****“ ООД е нарушил разпоредбата на чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.

На основание чл.414 ал.1 от Кодекса на труда, АНО е наложил административно наказание- имуществена санкция в размер от 1500 лв..

Жалб. оспорва така приетата и посочена от АНО фактическа обстановка като твърди,че се касае за сключен граждански договор за определена работа а не за трудово правоотношение.

По делото не е спорно, че между работника Л. Х. и жалб. има сключен граждански договор, както и обстоятелството,че към момента на извършената проверката работника е бил на обекта и е извършвал дейност.

Спорното е дали въпреки сключения граждански договор отношенията между работника и дружеството жалбоподател са били трудово-правни поради което е следвало да има сключен трудов договор.

Съдът счита,че от значение за изхода на спора е да се установи какъв е видът на извършваната от Л. Х. работа като за извършването и дали са били създадени трудови правоотношения по смисъла на Кодекса на труда със дружеството жалбоподател.

Това е така защото трудовия договор има за предмет престиране на работна сила, а договора за изработка /поръчка/ и др. има за предмет насрещно задължение да се извърши определена работа с която да се постигне определен трудов резултат, и за който резултат да бъде заплатено предварително уговорено възнаграждение.

Тъй като гражданския договор /в случая договор за изработка/ също има двустранен и възмезден характер то той е твърде близък със трудовия договор както и със договора за услуга /поръчка/.

2

Въпреки това трудовия договор се отличава от гражданския по елементите – работно време, работно място, задължение за спазване трудова дисциплина, йерархична зависимост, периодичност на плащане и др..

От договорните клаузи в приложения към делото граждански договор № */24.02.2025г. се установява, че липсва работно време а възнаграждението не е със постоянен характер като липсва и работно време и др..

Предвид на това съдът приема възражението на жалб., че в случая не се касае за прикрити трудови правоотношения под формата на граждански договор.

Това се потвърждава и от декларацията по чл.402 ал.1 т.3 от Кодекса на труда във която Л. Х. е посочил,че работи по граждански договор.

Единствената прилика със трудовия договор е посоченото от Л. Х. работно време.

Наличието на работно облекло на което пишело името на дружеството работодател макар и някаква индиция не е безспорно доказателство, че Л. Х. се намира в трудово-правни отношения с жалб..

Това работно облекло не е отразено изрично във съставения акт за установяване на административно нарушение, във който не е посочено и каква точно дейност Л. Х. е осъществявал и която да е различна от посочената в гражданския договор.

Не става ясно въз основа на кои доказателства и актосъставителя и наказващия орган са приели, че Л. Х. е полагал труд на длъжността „общ работник“.

От представената декларация по чл.402 ал.1 т.3 от Кодекса на труда не може да се направи категоричен извод, че Л. Х. е работил като „общ работник“ тъй като самата декларация представлява предварително изготвена от проверяващия орган бланка във която се съдържат елементи на трудово правоотношение, а не на декларация в свободен текст.

Всичко това дава основание на съдът да счита, че от събраните и неоспорени доказателства не може да се направи категоричен извод, че в случая е налице трудово правоотношение което да включва съгласие между работодател и работник относно мястото на работа, работно време, трудово възнаграждение, длъжност и др..

Предвид на това съдът приема възражението на жалб.,че не е извършил административно нарушение.

Въпреки това съдът извърши и проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление и акта за установяване на административно нарушение.

Формално и акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговорят на изискванията на чл.42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН но със оглед липсата на доказано извършено административно нарушение, наказателното постановление подлежи на отмяна.

Процесуалния представител на жалбоподателя направи искане в полза на доверителят му да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

3

Видно от съдебните книжа жалбоподателят е представляван от адвокат К. Б., като от дружеството му е бил заплатен хонорар в размер на 450 лева, по приложен договор на правна защита и процесуално представителство в който е посочено, че жалб. упълномощава процесуалния представител да оказва правна помощ и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по АНД № 541/2025 г. по описа на РС-Казанлък.

Съгласно чл. 63д, ал. 2 ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по- нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Предвид изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева, което е около минималния размер и за заплащането на която следва да бъде осъдена въззиваемата страна .

Водим от горното и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът, РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № **-******* от 10.04.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. С. З. с което на основание чл.414 ал.1 от Кодекс на труда е наложено административно наказание имуществена санкция в размер от 1500 лв. на „Х.-****“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление обл. С. З. гр. К. общ. К. ул.

„**-ти ф.“ № ** като неправилно.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ С. З. да заплати в полза на „Х.****“ ООД с ЕИК *********, с адрес по седалище и управление: гр. К. общ.

К. ул. „**-ти ф.“ № **, сумата от 450,00 /четиристотин и петдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________ 4