Решение № 84 от 28.02.2025, Районен съд - Петрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 84 гр. П., 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Андрей Ив. Николов при участието на секретаря В. Андреева като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело № 20241230100087 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно (активно) съединени положителни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК.

Те са обективирани в исковата молба на Л. Л. Б., ЕГН ********** и на С. Р.

Б., ЕГН ********** – и двамата с адрес в гр. П., ***, подадена против С.

С. Я., с адрес в гр. П., ж.к. „И.“ № 5, ет. 5, ап. 15, ЕГН **********.

По делото са конституирани и трети лица – В. Б. Я., с адрес в гр. П., ж.к. „И.“ № 1, вх. А, ет. 3, ап. 8, ЕГН **********, С. Г. Я., с адрес в гр. П., ж.к. „И.“ № 1, вх. А, ет. 3, ап. 7, ЕГН ********** и А. Г. Я., с адрес в гр. П., ж.к. „И.“ № 1, вх. А, ет. 3, ап. 7, ЕГН **********, като помагачи на ответницата.

Ищците твърдят, че са съпрузи и към брака им е приложим режимът на общност. Поддържат, че посредством давностно владение, осъществявано от 18.11.2009 г. до 18.11.2019 г., двамата, при условията на съпружеска имуществена общност, са придобили жилище (апартамент), представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени по ЗКИР. Изтъкват, че ответницата неоснователно претендира да е собственик на този недвижим имот, позовавайки се на договор за покупко-продажба от 27.10.2023 г., оформен в съответен нотариален акт и сключен между нея (като купувач) и третите лица-помагачи (като продавачи). Искат правата им спрямо имота да бъдат признати. Претендират и съдебни разноски.

1

Ответницата оспорва ищцовите претенции, настоява за тяхното отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодни разходи. Излага съображения, че посоченият продажбен договор надлежно я легитимира като собственик на процесния имот, а ищците не са могли да станат негови притежатели, на базата на придобивна давност, защото не са упражнявали давностно владение върху него в изискуемия срок.

Третото лице-помагач А. Я. изразява позиция, подкрепяща процесуалната теза на ответната страна, а останалите трети лица-помагачи не взимат отношение по спора, поставен за решаване.

Съдът приема следното:

1. Фактически и правни изводи по съществото на делото:

1.1.) В принципен порядък всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно право, когато има интерес от това (чл.

124, ал. 1 ГПК). Типичен пример в тази насока е положителният установителен иск за собственост на лице, което претендира да е собственик на даден имот, предявен срещу друг субект, който също релевира собственически права към имота (вж. проф. Г.

Боянов, „Вещно право“, 2004 г., стр. 377 и сл., както и мотивите към Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/12 г., ОСГТК на ВКС). В една такава ситуация правилата за разпределението на доказателствената тежест в исковото гражданско съдопроизводство (чл. 154, ал. 1 ГПК) възлагат на всяка от двете насрещни страни в спора да докаже фактите, от които произтича заявеното титулярство спрямо имота, съобразно поддържания придобивен способ.

1.2.) Фактологията, която е значима за произнасянето по конкретния казус, се изяснява от анализа на относимите доказателства, както следва:

1.2.1.) От схема № 15-86586-29.01.2024 г., издадена от Службата по геодезия, картография и кадастър – гр. Б., се потвърждава актуалната индивидуализация на имота, за който са предявени ищцовите претенции, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с адрес – гр. П., ул.

„Г. У.“ № 39, ет. 1, с предназначение – жилище, апартамент, с брой нива – 1, с площ – 98 кв. м., без данни за прилежащи части, при съседи – на същия стаж: няма, под обекта: самостоятелни обекти в сграда с идентификатори *** и ***, над обекта: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

1.2.2.) По делото не се спори, а и от депозираната с писмения отговор на исковата молба справка за имот от 23.02.2024 г. на Службата по вписванията – гр. П., се доказва, че визирания самостоятелен обект в сграда е идентичен с първия жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, построена в урегулиран поземлен имот XIII-1827, в кв. 87 по плана на гр. П..

1.2.3.) Съгласно приложения по делото дубликат на удостоверение за 2 граждански брак, издаден от Община П., ищците са съпрузи от 07.05.1988 г., а съобразно представеното удостоверение от Агенцията по вписванията, в регистъра на имуществените отношения на съпрузите не е регистриран режим по отношение на техния брак.

1.2.4.) С нотариален акт № 108/23.11.1988 г., издаден по нот. д. № 421/88 г.на Районен съд – гр. П., Л. Г. Б., със съгласието на съпругата му С. Т. Б., е дарил процесния имот на ищеца Л. Б., който е негов син.

1.2.5.) На 11.09.2008 г. двамата ищци, действащи като продавачи, са сключили с лицето Г. С. Я., в качеството му на купувач, предварителен договор за покупко-продажба на същия недвижим имот.

1.2.6.) С Решение № 208/28.10.2009 г. по гр. д. № 392/09 г. на Районен съд – гр. П., влязло в сила на 17.11.2009 г., посоченият предварителен договор е бил обявен за окончателен.

1.2.7.) Въз основа на цитираното съдебно решение в полза на Г. С. Я. е бил издаден констативен нотариален акт № 146/03.05.2010 г. по нот. д. № 138/10 г. на нотариус с № 510 на Нотариалната камара, относно признаването му за собственик на имота.

1.2.8.) Няма спор между страните, че впоследствие Г. Я. е починал (през 2017 г.), а третите лице-помагачи са неговите единствени наследници по закон, като В.

Я. е негова преживяла съпруга, а С. и А. Я.и са му деца.

1.2.9.) С нотариален акт № 49/27.10.2023 г., съставен по нот. д. № 230/23 г. на нотариус с № 503 на Нотариалната камара, третите лица-помагачи (като продавачи) са продали на ответницата (като купувач) спорния имот.

1.2.10.) От съвкупната преценка на удостоверение от 12.03.2024 г. и справка от 24.10.2024 г., издадени от „Електрохолд Продажби“ ЕАД, и фактура от 12.03.2024 г., издадена от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, се констатира, че:

- за жилището, във връзка с което се води делото, е имало договор за доставка на електрическа енергия отпреди 2007 г., който е действал до 11.03.2024 г.;

- на 12.03.2024 г. такъв договор е бил сключен с ответницата;

- от 30.01.2012 г. е демонтирано средството за търговско измерване за имота и съответно оттогава към него не се извършва електроснабдяване.

1.2.11.) От справка от 06.11.2024 г. на Общинска администрация – гр. П., Дирекция „Местни данъци и такси“ се констатира, че за спорното жилище са били декларирани данни, въз основа на които са били начислявани местни данъци и такси, както следва:

- на ищеца Б. – от 2006 г. до момента на справката;

- на ответницата – от 27.10.2023 г. до момента на справката;

- на Г. С. Я. – от 2010 г. до 18.01.2017 г.;

3

- на третите лица-помагачи – от 2018 г. до 27.10.2023 г.;

- няма налична информация от кои лица са били погасявани дължимите местни данъци и такси за същия имот.

1.2.12.) По делото е приобщена прокурорска преписка № 491/24 г. на Районна прокуратура – гр. Б., Териториално отделение – гр. П., в която се съдържат писмени обясненията на ответницата и на третите лица-помагачи. В тези си обяснения последните сочат, че нито техният наследодател, нито те самите са търсили правата си спрямо имота и не са разполагали с ключ за него. В обясненията си ответницата заявява, че третите лица-помагачи, като продавачи по договора от 27.10.2023 г., на който същата се позовава, не са й предоставили ключ за закупеното жилище, нито са й осигурили друг достъп до него, като преди закупуването му тя не е влизала в имота и го е оглеждала само отвън. Признанието на тези факти, които се съдържат в изявление пред държавен орган (в случая органите на МВР), е извънсъдебно и има доказателствената сила на съдебното признание (вж. Решение № 119/26.05.2014 г. по гр. д. № 7034/13 г., I г. о. на ВКС и Определение № 92/26.01.2012 г. по гр. д. № 881/11 г., IV г. о. на ВКС).

1.2.13.) От изисканите справки за регистрирани трудови договори на ищците, както и от представените заповед за прекратяване на трудов договор на управителя на „Омега – Текстил“ ООД и удостоверение на отдел „Човешки ресурси“ при РДГП – гр. Кюстендил, ГПУ – гр. П., е видно, че:

- от 26.11.2009 г. до 28.06.2023 г. ищцата Б. е била в трудово правоотношение с „Омега – Текстил“ ООД, за длъжността „опаковач“;

- от 11.05.2000 г. до 29.12.2020 г. ищецът Б. е бил служител на МВР, а от 05.10.2022 г. до 03.07.2023 г. е имал сключен трудов договор със „Заечки“ ЕООД, за длъжността „шофьор специален тежкотоварен автомобил“.

1.2.14.) От удостоверение на ОДМВР – гр. Б. става ясно, че в периода 01.01.2014 г. – 15.10.2024 г. за ищеца Б. са регистрирани следните задгранични пътувания: пет влизания и пет излизания в по един ден (25.04.2015 г., 12.10.2017 г., 13.10.2017 г., 06.09.2018 г. и 29.07.2022 г.) през ГКПП – Златарево; едно влизане (на 10.01.2024 г.) през ГКПП – Аерогара София; едно излизане (на 24.01.2024 г.) през последното ГКПП. В това удостоверение е направено уточнението, че по повод приемането на Република България в Европейския съюз на 01.01.2007 г., информацията за задграничните пътувания по вътрешните граници на Съюза не се актуализира пълно, поради което е възможно визираните данни да не отразяват реалните излизания и влизания на лицето през държавните граници на страната.

1.2.15.) В хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на шестима свидетели – С. Б. (брат на ищеца Б.), С. Х. (живеещ в условията на фактическо съпружеско съжителство с дъщеря на другия брат на ищеца Б.), Т. О. (живеещ в условията на фактическо съпружеско съжителство с ответницата), 4

Р. М. (приятел на свидетеля О.), Р. и И. В. (съседи на процесния имот).

1.2.15.1.) В показанията на свидетеля Ст. Б. се изтъква, че:

- Жилищната сграда, в която се намира спорното жилище, на практика има три жилищни етажа и е семейна къща на родителите му, на него и на двамата му братя, сред които е и ищецът Б..

- В първоначалния си вид къщата е включвала три жилища от по около 90 кв. м., които са били изградени от бащата на свидетеля и са били предназначени за него и за двамата му братя, като за ищеца Б. е бил определен първият жилищен етаж.

- Ищецът Б. се е установил да живее в този първи жилищен етаж, заедно с ищцата Б., още след сключването на брака им.

- Впоследствие тримата братя и баща им са изградили и триетажна пристройка към къщата, при което към всеки от трите й етажа функционално са били свързани още по няколко помещения, при което всеки от етажите е увеличил площта си на по 136 кв. м., като достъпът до помещенията от пристройката е само откъм основните жилища.

- Ищците са пригодили за живеене пристройката, прилежаща към първия етаж от къщата около 2011 г.

- Откакто ищецът Б. и съпругата му са се нанесли в този първи етаж, само те и децата им са го ползвали, включително и пристройката към него, без да го напускат. И двамата ищци са живеели и работили в гр. П. от сключването на брака им до 2023 г., когато са заминали на работа в Република Франция, но и след заминаването им само те и синът им разполагат с ключ за жилището.

- Първият етаж от сградата е водоснабден, а електрозахранването му е било прекъснато преди години, заради неплатени задължения, но въпреки това в него се ползва електроенергия – чрез проводник от приземния етаж на къщата, който се захранва с електроенергия от партидата, открита на името на бащата на ищеца Б..

- В последните 5 години са били извършвани ремонтни работи в първия жилищен етаж от къщата, организирани от ищците, които са включвали смяна на водопровод в банята, както и лепене на плочки и направата на бар-плот в кухнята.

- Свидетелят Б. е познавал Г. Я., който при няколкократни случайни разговори му е казвал, че ищецът Б. му е дължал пари, в резултат на което той е новият собственик на първия етаж от къщата.

- Свидетелят Б. е обсъдил разговорите, които е водил с Г. Я., с ищеца Б., на което последният е отговорил, че си е „оправил нещата с Г. и етажът си е негов“.