Решение № 24 от 21.03.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. С., 21.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Административно наказателно дело № 20261870200025 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

С. районен съд е сезиран с жалба от „Л. МЛ“ ЕООД, подадена чрез управителя на дружеството – М. Л. Л., срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № 8506238228, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ), с който на дружествотожалбоподател на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лева за извършено на 04.04.2023 г. нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

В жалба се оспорва законосъобразността на издадения електронен фиш, като съображенията за това са свързани с твърдения за издаването му при неправилно приложение на материалноправните норми, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в разрез с правото на ЕС. На първо място се поддържа, че е нарушена процедурата, по която е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, като се счита, че ангажирането на отговорност по чл. 179, ал. 3б 1

ЗДвП с издаването на електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП е недопустимо, поради това, че посочената разпоредба препраща единствено към разпоредбата на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, но не и към разпоредбата на чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Изложени са подробни доводи в тази връзка. На следващо място, позовавайки се на практиката на СЕС жалбоподателят счита, че в случая е нарушен принципът на пропорционалност съгласно чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО.

С тези съображения по същество е отправено искане за отмяна на издадения електронен фиш.

В съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. К., която поддържа подадената жалба на основанията, подробно развити в нея и обобщени в представените по делото писмени бележки. Прави искане за присъждане на сторените от дружеството разноски.

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, се представлява от юрк. Георгиева, която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на обжалвания ЕФ, като правилен и законосъобразен.

Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като се запозна с доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

Към датата 04.04.2023 г. дружеството-жалбоподател – „Л. МЛ“ ЕООД било собственик на ППС Влекач Мерцедес 1841 ЛС, рег. № СО 8584 ВТ.

На същата дата в 10:55 часа, посоченото ППС, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима маса на състава 40000, се движило в община С. по път 82, при пътния участък на км. 46+313, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото по-горе ППС частично не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, тъй като за същото имало валидна тол декларация за преминаването, но платената категория била по-малка от измерената.

Това нарушение било установено с устройство № 30822, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП, намиращо се на път 82, км. 46+313. За нарушението бил 2 генериран доказателствен запис в системата по чл. 167, ал. 3 от ЗДвП.

На дружеството-жалбоподател, като собственик на процесното ППС, бил съставен обжалваният в настоящото производство електронен фиш с № 8506238228, съгласно който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП, било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

Видно от Становище на отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“ (УИСИ) Национално тол управление, за сегмент 1008209345 дължимата сума е в размер на 0,08 лева, като е посочено, че за сегментна на рамката, когато е отчетено нарушението има получена тол декларация, но декларираната в нея категория е за ППС с техническа допустима максимална маса над 12 т. с 2 оси, а заснетото ППС е с допустима максимална маса на състав от превозни средства над 12 т. с 5 оси, съответно – декларираната категория е по-малка от заснетата.

ЕФ е връчен на жалбоподателя на 08.12.2025 година.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приложени към административнонаказателната преписка приобщени по реда на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, а именно - доклад за нарушението с приложени статични изображения (снимки), справка за собственост на МПС с рег. № СО 8584 ВТ, Становище от отдел УИСИ.

Доказателствените източници са непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост. От тях се установяват всички обстоятелства от предмета на доказване без наличие на противоречие.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от правно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Административнонаказателната отговорност на дружеството въззивник е ангажирана с издаването на ЕФ по реда на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП за нарушение на 102, ал. 2 от ЗДвП вр. чл. 179, ал. 3б, извършено в качеството му на собственик на ППС, като му е наложена предвидената чл. 187а ал. 2, т. 3 от 3

ЗДвП санкция за юридически лица.

Настоящият съдебен състав, макар да е наясно с противоречивата съдебна практика, намира, че към датата, на която е установено процесното нарушение, АПИ не е имала процесуална възможност да санкционира правонарушителите чрез издаване на ЕФ. В тази връзка основателни са доводите на жалбоподателя, че в случая е нарушена процедурата, по която е ангажирана административнонаказателната му отговорност, като съображенията за това са следните:

Според записаното в ЕФ, нарушението е установено на дата 04.04.2023 година. Съгласно чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП (в редакцията, действаща към датата на нарушението – Нов - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Следователно законодателят е предвидил една правна възможност за наказващия орган да реализира отговорността на нарушителя по една облекчена процедура, в случай на установено нарушение по чл. чл. 179, ал. 3, но не и за такова по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, каквото е процесното. От своя страна нормите на чл. 179, ал. 3 и чл.

179, ал. 3б от ЗДвП имат различно съдържание - първата предвижда да се наказва водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, докато втората санкционира поведението на собственик/ползвател на пътно превозно средство, от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП. Следователно различни са субектите на отговорността, тяхното правно дължимото поведение, т.е. различни са нарушенията, различни са и видът и размерът на наказанията, които се налагат.

Съгласно чл. 46, ал. 3 ЗНА, тълкувана във връзка с ал. 1 и 2 на същата разпоредба, категорично се забранява обосноваването на наказателна, административнонаказателна или дисциплинарна отговорност чрез тълкуване на нормите в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република 4

България, както и при непълна норма, за неуредените от него случаи да се прилагат разпоредите, които се отнасят до подобни случай, ако това отговаря на целта на закона.

Съобразявайки изложеното, настоящият съдебен състав приема, че към момента на нарушението АПИ не е разполагала с процесуална възможност да санкционира собственикът (юридическо лице) на пътното превозно средство по реда на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП чрез издаването на електронен фиш, тъй като изричната законодателна воля е да се издават ЕФ за нарушения само на чл.

179, ал. 3 ЗДвП, каквото нарушение не е процесното. По отношение на нарушенията по чл. 179, ал. 3б ЗДвП (към датата 04.04.2023 г.) приложение следва да намерят разпоредбите, регламентиращи съставянето на акт при установено административно нарушение и издаването на наказателно постановление при наличието на предпоставките за това.

Очевидно е, че законодателят е отчел неяснотата относно това за кои нарушения се издават ЕФ и за кои – АУАН и НП, като с последващо изменение на ЗДвП, направено с ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024 г., изрично е предвидено в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП правото на административнонаказващия орган да санкционира нарушителя по облекчената процедура чрез издаване на ЕФ при нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3б ЗДвП, в който смисъл едва от този момент става допустимо санкционирането чрез издаване на ЕФ и за нарушенията по ч. 179, ал. 3б ЗДвП.

С оглед всичко изложено до тук, съдът намира, че незаконосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл. 179, ал. 3б ЗДвП по реда на чл. 189ж, ал.

1 ЗДвП и в този смисъл обжалваният ЕФ подлежи на отмяна.

Дори обаче да се възприеме съдебната практика, приемаща, че ЕФ може да бъде издаден и за нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП, останалите доводите, развити в жалбата, също се явяват основателни, като са налице и допълнителни основания за отмяна на санкциониращия акт.

Според настоящия състав при съставянето и издаването на ЕФ са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, които водят до опорочаване на санкционната процедура и са основания за отмяна на фиша. Процесното нарушение и обстоятелствата, 5 при които същото е било извършено не са описани достатъчно пълно и ясно.

Наред с това, словесното описание на нарушението не отговаря на посочената за нарушена правна норма, като е налице разминаване между двете.

Според посочената в ЕФ правна квалификация, жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП, който гласи: „Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него“.

В ЕФ е отразено словесно, че нарушението се изразява в това, че пътното превозно средство от посочената категория по чл. 10б, ал. 3 ЗП е засечено да се движи по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.

От словесното описание на вмененото нарушение и съдържанието на правната норма, която е посочена за нарушена не може по категоричен начин да се направи извод в какво конкретно нарушение е обвивен жалбоподателят – че се движи по платената пътна мрежа без да е платена дължимата пътна такса, или, че е допуснал движение на процесното ППС по платената пътна мрежа без да е платена дължимата пътна тол такса. Налице е противоречие и несъответствие между словесното описание на нарушението в ЕФ и посочената за нарушена правна норма, което представлява съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на санкциониращия акт.

На следващо място, доколкото в електронния фиш се прави позоваване на чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП и се твърди, че не е заплатена именно тази такса, то във фиша е следвало изрично, ясно и недвусмислено да се посочи за конкретния път, съобразно данните на ППС, в какъв размер е трябвало да бъде платена тол такса. Освен това в електронния фиш няма посочени данни и за конкретно изминатото разстояние, тол сегменти, в които процесното ППС е навлязло, както и какъв е сборът на изчислените за съответните тол сегменти такси.