Определение № 1036 от 16.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1036 гр. Б., 16.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20261200500800 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК 811047831, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „А. Ч.“ № 3, чрез юрк. М. Б., срещу Решение № 110/15.04.2026 г., постановено по гр.д. № 1072/2025 г. по описа на РС- Гоце Делчев.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваното решение.

На първо място, поддържа се, че е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до вътрешно противоречие в мотивите на обжалваното решение относно индивидуализацията на имота.

Поддържа се, че от една страна, първоинстанционният съд изгражда основния си извод за неоснователност на вземането на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД върху твърдението, че описаният в констативния протокол имот не може да бъде индивидуализиран, няма посочени граници и съседи, и съответно не може да се направи връзка между имота, нарушението и ищеца. От друга страна обаче, съдът изцяло кредитирал заключението на съдебнотехническата експертиза, като мотивирал това с факта, че вещото лице е „уточнило имота по начина, по който е могъл... чрез посочване от жители на с. О. и кмета на селото“, и въз основа на това приема за доказано, че в имота няма следи от нерегламентирано присъединяване.

В този смисъл се поддържа, че е налице логическа непоследователност, доколкото съдът приема, че вещото лице е успяло да намери и изследва правилния имот (използвайки абсолютно същия способ за индивидуализация като служителите на ответника- посочване от кмета и местните жители), но същевременно приема, че за нуждите на констативния протокол този имот е „неидентифицируем“.

Твърди се още, че съдът неправилно е игнорирал факта, че санкцията по чл.

37, ал. 1 от Наредба №4/2004 г. и Общите условия се носи от фактическия ползвател (извършителя на нерегламентираното присъединяване), а не непременно 1 от титуляря на правото на собственост. Посочва се в тази връзка, че в населени места като село О., без приложена кадастрална карта, индивидуализацията на земеделските земи чрез посочване от официалните лица (кмет и представители на МВР) е единственият обективно възможен способ към момента на проверката.

Нещо повече, свидетелят на ищеца И. Б. заявил пред съда, че процесният имот е собственост на майката на ищеца С. И. и че довеждащия водопровод за с. К. минава именно оттам. Свидетелят твърдял, че майката на ищеца е болна и не го обработва. При това положение, житейски и логически оправдано било именно нейният син (ищецът) да осъществява фактическата власт и управление на семейната земеделска земя. Официалните лица на място (кметът и полицията) са идентифицирали именно него като лицето, стопанисващо имота, което безспорно се установило от показанията на свидетелите Т. и К€. Тежестта да докаже, че трето, напълно чуждо лице е влязло в семейното им място и е изградило поливна система от публичния водопровод, падала изцяло върху ищеца, който не провел такова доказване.

Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е възприел, че съществува разлика между незаконно присъединяване и неправомерно ползване, което довело до необоснования извод, че нарушението не е доказано. В мотивите на решението се посочвало, че е констатирано „неправомерно ползване“, а не „незаконно присъединяване“, като се приемало, че това са различни нарушения, подлежащи на различни санкции, което противоречи на разпоредбите на Наредба № 4/2004 г., както и на елементарната житейска логика и на съдебната практика.

На трето място, поддържа се, че районният съд е възприел изцяло погрешното виждане, че липсата на определени строителни книжа за съоръжението (довеждащ/външен водопровод за с. К.), автоматично дерогира императивните разпоредби на закона относно неговия публичен характер. Твърди се, че изграждането на съоръжение от физически лица (по стопански начин в миналото, както твърди свид. Б.) не рефлектира върху публичния му характер.

Твърди се още, че районният съд е мотивирал решението си основно върху заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ), в която вещото лице определя водопровода като „частен“, който извод е в противоречие с материалния закон. Посочва се, че по делото бил представен договор между „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - Б. и ВиК асоциацията, от който било видно, че процесният водопровод е предаден за експлоатация на дружеството- ВиК оператор. Фактът, че операторът стопанисва и поддържа мрежата, е достатъчно доказателство за неговата легитимация да санкционира нерегламентираното водоползване.

На следващо място са посочва, че първоинстанционният съд напълно е кредитирал негодна, непълна и методологически сгрешена съдебно-техническа експертиза, която не следвало да бъде възприемана като годно доказателствено средство.

Твърди се, че районният съд не е отчел аргументите на жалбоподателя за коректността на изчисляването на претендираната сума от 1127,92 лв., формирана по нормативно установен ред (чл. 37, ал. 1 във вр чл. 35 от Наредба №4 и чл. 50 от ОУ).

Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск.

Във въззивната жалба е направено искане за приемане на писмени 2 доказателства и допускане на повторна съдебно- техническа експертиза със задачи, формулирани в първоначалното искане на страната за допускане на такава, както и на допълнителни въпроси в жалбата. Искането е мотивирано с допуснати процесуални нарушения от първостепенния съд.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна на 01.06.2026 г. В предвидения по чл. 263, ал. 1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по нея е депозирала отговор.

В отговора се поддържат съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Твърди се, че изцяло неоснователен е основният довод във въззивната жалба за неправилност на извода за липса на индивидуализация на имота. Посочва се, че от събраните по делото доказателства безспорно било установено, че в констативния протокол липсват достатъчно данни за индивидуализиране на имота, в който се твърди да е установено незаконно присъединяване- не са посочени идентификатор, номер на имот, граници, съседи или други обективни белези, които да позволят еднозначното му определяне. Недопустимо било едва в хода на съдебното производство ответникът да се опитва чрез свидетелски показания и експертно заключение да преодолее собствените си пропуски при съставяне на констативния протокол.

Твърди се, че по делото не било доказано, че именно С. И. е извършил каквото и да било незаконно присъединяване към водопроводна система.

Свидетелите на ответника не установили присъствието на ищеца при проверката и не посочили факти, от които да следва извод, че той е извършител на твърдяното нарушение. Съдебно-техническата експертиза установила, че в изследвания имот не са налице следи от незаконно присъединяване, отклонения, разклонения, маркучи или други съоръжения, които да обосновават извод за неправомерно водоползване.

На следващо място се поддържа, че от заключението на вещото лице и свидетелските показания се установило, че процесният водопровод е изграден от жителите на с. О. със собствени средства и труд, като не се поддържа от ВиК оператора. Вещото лице изрично посочвало, че по трасето са налице множество течове и липса на стопанисване от страна на ответното дружество. Сочи се, че представеният договор между Асоциацията по ВиК и оператора уреждал единствено отношения между тези субекти и сам по себе си не доказвал собственост или вещни права върху конкретния спорен водопровод.

Твърди се, че от ответната страна не са установени по безспорен начин фактическите основания за начисляване на сумата от 1127,92 лв. По делото липсвали доказателства за реално потребление на вода от ищеца, липсвали отчетни документи, водомерни данни и доказателства за действително доставени количества вода. Начислената сума представлявала резултат от предположение, основано на недоказано нарушение, поради което правилно било прието, че същата не се дължи.

Посочва се, че районният съд е извършил цялостна и задълбочена преценка на всички доказателства по делото и е достигнал до правилен правен извод, че ответното дружество не е доказало предпоставките за възникване на процесното вземане.

Прави се искане за потвърждаване на обжалваното решение.

3

По доказателствените искания:

Искането на въззивника за приемане на писмени доказателства следва да се остави без уважение. Настъпила е преклузия за сочене на нови доказателства. В заседанието, в което е обявен доклада за окончателен, страната не е направила искане за представяне на нови писмени доказателства. Представените такива са с дата, сочеща, че същите са били създадени и известни на страната, но същата не ги е представила до преклузивния момент- приключване на заседанието, в което докладът е обявен за окончателен. Не е налице процесуално нарушение по см. на чл. 266 ГПК от първоинстанционния съд при отказа да ги допусне като доказателства. Отделно от това, в първата инстанция тези доказателства страната ги е представила за нуждите на експертизата, а не като писмени доказателства по делото.

В жалбата по същество се поддържа оплакване за необоснованост на определени фактически констатации (за неправилно установени, но релевантни по делото факти относно идентификацията на имота на ищеца, относно факта на неправомерното му присъединяване на имота му към довеждащия водопровод за с.

К., община Гърмен, както и начина на изчисляване на дължимата сума), в който случай съдът може служебно да назначи експертиза за установяването му и без въззивникът да е поискал назначаване на експертиза. Достатъчно е страната да се е позовала на процесуално нарушение при установяване на елемент от фактическия състав на спорното право (така задължителните постановки на т. 3 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС).

Във въззивната жалба жалбоподателят изрично се позовава на допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение по установяване на горните факти, които въпроси са релевантни по делото, доколкото ответната страна е оспорила иска изцяло по размер и основание, възразила е по основанието и размера.

Предвид горното и на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, съдът намира, че следва да допусне изготвянето на повторна експертиза, поисканата от ответника пред районния съд- в заседанието, в което е изслушана изготвената и своевременно оспорена. Ето защо, следва да се уважи доказателственото искане на жалбоподателя и допусне нова повторна техническа експертиза, изпълнима от вещо лице със специални знания в областта на водното инженерство, което след като се запознае с материалите по делото, вкл. и на представените от жалбоподателя за нуждите на експертизата пред районния съд такива, да извърши справки, където счете за необходимо за нуждите на експертизата и след като направи оглед на място, да отговори на въпросите поставени от ответника пред районния съд, а така също и на поставените във въззивната жалба въпроси.

Вещото лице също така следва да отговори- Налице ли са изградени подземни или надземни водопроводни мрежи, отклонения или други ВиК съоръжения, които преминават физически през територията на поземлен имот (или в близост до него), описан в констативния протокол, какви са точните технически характеристики на този водопровод: вид (магистрален, уличен разпределителен, сградно водопроводно отклонение), диаметър, материал на тръбите, година на изграждане и експлоатационно състояние?; Има ли данни кой го стопанисва и по какъв начин му е предоставено правото за това?; Налице ли е изградено водопроводно отклонение, свързващо имота с главната водопроводна мрежа и 4 отговаря ли то на техническите изисквания, т.е. захранва ли се с вода имотът (и/или наличните в него постройки) от посочения преминаващ водопровод или от друга водопроводна мрежа в района? Изпълнено ли е присъединяването на имота в съответствие с изискванията на Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи?; Има ли открита активна партида за този имот във ВиК дружеството, сключен ли е писмен договор за предоставяне на ВиК услуги и на чие име е заведена партидата? Има ли монтиран индивидуален водомер на водопроводното отклонение, отговаря ли той на метрологичните изисквания? Има ли технически данни кога и по какъв начин е осъществено това присъединяване, с каква тръба (с какво Ф)?; Има ли данни кое лице обслужва това присъединяване, от къде до къде е осъществено, има ли данни в процесния имот дали има консуматори на вода, какви са те и дали същите се захранват с вода именно от това присъединяване?; По какъв технически начин е осъществено присъединяването (напр. чрез направа на „байпас“ преди водомера, директно водовземане от уличния водопровод или по друг начин)? От техническа гледна точка и предвид състоянието на материалите, може ли да се определи точният или приблизителен период, през който имотът е бил незаконно присъединен и е консумирана вода без отчитане? На база пропускателната способност на тръбата (с оглед нейния диаметър и материал) при непрекъснато изтичане на водата със скорост 1 м/сек (съгласно методиката в Наредба № 4 и ОУ на Вик дружеството), какво е теоретичното количество изразходвана вода в кубични метри (куб.м.) за открития период на нарушението? Какъв е точният размер на дължимата сума за това количество вода, изчислен по действащите цени и тарифи на съответния ВиК оператор за конкретния период от време?