Акт от 09.03.2020, Административен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ .......... гр. Русе, 09.03.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Русе, VIІІ състав, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 49 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Т.И.Г. *** срещу Решение № 1040-17-76/20.12.2019 г. на Директора н Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено разпореждане № 171-00-2327-3/27.11.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица (неправилно посочено в решението като разпореждане за спиране на производството по изплащане на парично обезщетение за безработица). В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение поради издаването му в противоречие с материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Наведени са възражения, че упражняваната от жалбоподателя дейност като член на управителния орган на МБАЛ – Разград съществено се различава по характер от работата по трудово правоотношение, поради което не може да бъде квалифицирана като трудова дейност, а от там и да се изведе извод, че Г. не отговаря на изискванията за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а, ал.

1, т. 3 от КСО, както е било прието от административния орган. В жалбата се прави детайлна съпоставка между характеристиките на трудовото правоотношение, възникнало по реда на Кодекса на труда, и правоотношението между търговското дружество и членовете на неговия управителен или контролен орган, възникнало по силата на Търговския закон. Отделно от това се навеждат доводи за забавено произнасяне като се твърди, че административният орган необосновано дълго е извършвал проверки на обстоятелства, които са били надлежно декларирани от жалбоподателя.

Сочи се още, че дори и след извършените проверки са налице погрешни констатации относно социално-осигурителния статус на жалбоподателя за релевантния за случая период. По тези съображения е отправено искане за отмяна на атакуваното решение на директора на ТП на НОИ – Русе и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне, при което на жалбоподателя да бъде отпуснато исканото парично обезщетение за безработица.

Ответникът по жалбата – Директорът на

ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Ивелина Карамфилова, застъпва становище за законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Отправя искане жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна, както и на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Със заявление №

171-00-2327/16.09.2019 г. (л. 21-22 от преписката) Т.Г. е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица като е декларирал, че правоотношението му с Министерство на здравеопазването е прекратено, считано от 05.09.2019 г. на основание чл. 105, ал. 1 от Закона за държавния служител. В заявлението е инкорпорирано и изявление на лицето, че не упражнява трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по Кодекса за социално осигуряване или по законодателството на друга държава.

Във връзка с подаденото заявление е извършена справка в Търговския регистър (л. 18 от преписката), при която е установено, че Г. е вписан като член на съвета на директорите на Многопрофилна болница за активно лечение „Св. Иван Рилски“ - гр. Разград. Датата на вписването е 14.06.2019 г. По повод на това обстоятелство със Сигнал № 1043-17-385/27.09.2019 г. (л. 16 от преписката) е инициирано извършването на проверка в осигурителя МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – гр.Разград, при която да се установи има ли основание за осигуряване по чл. 4 от КСО на лицето Т.Г. след 09.09.2019 г. (датата на прекратяване на правоотношението на жалбоподателя с МЗ). Сигналът бил изпратен до ТП на НОИ – Разград, на чиято територия се намира осигурителя, като едновременно с това било издадено Разпореждане № 171-00-2327-1/27.09.2019 г. (л. 7 от преписката), с което производството по отпускане на паричното обезщетение за безработица по заявлението на жалбоподателя било спряно на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, именно във връзка с извършваната в МБАЛ – Разград проверка от контролните органи на ТП на НОИ – Разград. Проверката била извършена в периода 07-13.11.2019 г. и при нея били установени следните обстоятелства, описани в констативен протокол № КП-5-16-00677620/13.11.2019 г. (л. 13 от преписката): Г. е вписан в Търговския регистър като член на съвета на директорите на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – Разград от 14.06.2019 г. и като такъв попада в кръга на лицата, които подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. За тази си дейност на Г. е начислено и изплатено възнаграждение за месец септември 2019 г. за 15 отработени дни, касаещи периода от 09.09.2019 г. до 30.09.2019 г. За този период били подадени и съответстващите данни в Регистъра на осигурените лица (РОЛ). За периода от 14.06.2019 г. до 08.09.2019 г. на Г. не било начислявано и изплащано възнаграждение за дейността му като член на съвета на директорите на търговското дружество, тъй като в този периода същият е бил държавен служител и съгласно чл. 7, ал. 3 от Закона за държавния служител не може да получава възнаграждение за тази дейност. Именно по тази причина изплащането на възнаграждение на Г. като член на съвета на директорите на МБАЛ – гр.Разград е започнало едва след прекратяването на служебното му правоотношение.

Констативният протокол бил получен в

ТП на НОИ – Русе на 20.11.2019 г. (л. 12 от преписката) и описан в справка да приети, върнати или липсващи документи по преписката на Т.Г. (л. 11 от преписката) на 27.11.2019 г., на която дата било издадено и Разпореждане № 171-00-2327-2/27.11.2019 г., с което производството по заявлението на жалбоподателя за отпускане на парично обезщетение за безработица било възобновено (л. 6 от преписката). Незабавно (в същия ден) била извършена справка в РОЛ относно осигуряването на жалбоподателя (л. 9-10 от преписката), от която е видно, че за месеците септември и октомври 2019 г. за Г. са налице подадени данни за осигуряване с код 10, определен „за управителите и прокуристите на търговски дружества, на еднолични търговци, на техните клонове и на клоновете на чуждестранни юридически лица, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети и контрольорите на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества, и лицата, на които е възложено управлението и/или контролът на държавни и общински предприятия по глава девета от Търговския закон, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон“, съгласно приложение № 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (отм.), но действала в процесния период. Данните били подадени съответно на 24.10.2019 г. – за месец септември и на 22.11.2019 г. – за месец октомври.

Въз основа на всички събрани по преписката данни ръководителят на осигуряването за безработица издал Разпореждане № 171-00-2327-3/27.11.2019 г. (л. 8 от преписката), с което отказал отпускане на парично обезщетение за безработица на жалбоподателя с аргумент, че същият не отговаря на условията за отпускане на такова обезщетение и в частност на изискването на чл. 54а, ал. 1, т. 3 от КСО – да не упражнява трудова дейност, за която да подлежи на задължително осигуряване по КСО. В случая административният орган е установил, че към датата на заявлението Г. упражнява дейност като член на съвета на директорите на търговско дружество, за която дейност подлежи на задължително осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т.

7 от КСО. Разпореждането е връчено на жалбоподателя в деня на издаването му по електронен път чрез системата eDelivery на Държавна агенция „Електронно управление“. На 29.11.2019 г. Г. оспорил това разпореждане по реда на чл. 117 от КСО пред директора на ТП на НОИ – Русе, който с Решение № 1040-17-76/20.12.2019 г. (л. 1-2 от преписката) отхвърлил жалбата и потвърдил оспореното разпореждане, излагайки подробно хронологията на извършените в хода на административното производство действия от страна на административния орган, установените обстоятелства, по които междувпрочем не е налице спор между страните, както и анализ на приложимите правни норми.

Решението на директора е връчено на жалбоподателя чрез изпращане по пощата на 02.01.2020 г. (л. 2 от преписката).

При така установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:

Предмет на оспорване е административен акт – Решение № 1040-17-76/20.12.2019 г., за който изрично е предвидена възможност за съдебен контрол, от неговия адресат - надлежна страна с право и интерес от обжалване. Оспорваният административен акт е съобщен на жалбоподателя на 02.01.2020 г., при което жалбата, подадена на 14.01.2020 г., е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Решение № 1040-17-76/20.12.2019 г. постановено в производство по обжалване на разпореждане № 171-00-2327-3/27.11.2019 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица (неправилно посочено в решението като разпореждане за спиране на производството по изплащане на парично обезщетение за безработица). Решението е издадено от директора на ТП на НОИ – Русе, който е компетентния орган да разгледа жалби за отказ или неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО.

Решението е в писмена форма и съдържа подробни мотиви както от фактическа, така и от правна страна.

Съдът не установи в хода на административното производство при постановяване както на Разпореждане № 171-00-2327-3/27.11.2019 г., така и на Решение № 1040-17-76/20.12.2019 г. да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърденията на жалбоподателя за забавяне при произнасянето на административните органи е необосновано с оглед на относимите правни норми. Така съгласно чл. 5 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (НОИПОБ) тези обезщетения се отпускат с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на осигуряването за безработица, като това длъжностно лице следва да се произнесе в 14-дневен срок от подаване на заявлението-декларация, или от настъпването на съответните обстоятелства, свързани с изменение, спиране или прекратяване на обезщетението. В случая заявлението на Г. е подадено на 16.09.2019 г., след което в рамките на посочения по-горе срок административното производство по отпускане на исканото обезщетение за безработица е спряно на 27.09.2019 г. Спирането е извършено незабавно след иницииране на проверката, резултатите от която имат пряко отношение към преценката на правото на парично обезщетение на жалбоподателя.

След получаване на резултатите от проверката производството е възобновено своевременно и е последвало незабавно произнасяне по същество с постановения отказ. Всички актове в хода на производството са били надлежно съобщени на жалбоподателя. Обстоятелството, че решението на директора на ТП на НОИ – Русе е било съобщено на Г. чрез изпращане по пощата (един от правнорегламентираните начини за съобщаване), а не по избрания от жалбоподателя начин за извършване на съобщения, е ирелевантен за законосъобразността на оспорения административен акт.

В конкретния случай правилно е приложен и материалния закон.