Решение № 114 от 12.05.2025, Окръжен съд - Сливен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 114 гр. Сливен, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Елена Г. Христова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20252200500140 по описа за 2025 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение № 214/20.12.2024г. по гр.д. № 131/2024г. на Новозагорски районен съд, с което на основание чл.135 от ЗЗД е обявен за относително недействителен по отношение на „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София сключения между С. К. Н. и Г. К. Н. - И. Договор за прехвърляне на идеални части от недвижими имоти срещу изпълнение на дълг във формата на нотариален акт за прехвърляне правото на собственост върху недвижими имоти, вместо изпълнение на парично задължение №87, том V, рег. № 8013, дело № 733 от 01.11.2017г. на нотариус Н.В., рег. *, вписан в СВ – Сливен под акт № 130, том № 23, с вх. рег. № 7363/01.11.2017г., дв. вх. рег. № 7344/2017г., с който С. К. Н. прехвърлил на Г. К. Н. - И. правото на собственост върху придобитите от него по наследство недвижими имоти: 1.

1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Сливен, с адрес на поземления имот: *** с площ 907.000кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, стар идентификатор няма, номер на предходен план: 2882009, с посочени съседи, ведно с 1/6 ид.ч. от построените в имота сгради: сграда с идентификатор ***, със застроена плащ 71кв.м., брой етажи: 1, предназначение: стопанска сграда; сграда с идентификатор ***, със застроена плащ 73 кв.м., брой етажи: 2, 1 предназначение: вилна сграда еднофамилна; сграда с идентификатор ***, със застроена плащ 122 кв.м., брой етажи: 2, предназначение: промишлена сграда; 2.

1/3 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Сливен, с адрес на имота: гр. ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта 1, находящ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с ***, площ 35,7 0кв.м., прилежащи части: избено помещение № 1 с полезна площ 2,41 кв.м., както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при описани съседи. С Решението са присъдени разноски на ищцовото дружество в размер на 2500,48 лв.

Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство С. К. Н. чрез пълномощника адв. А. А. и с нея се обжалва посоченото решение изцяло.

Подадена е и въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство С. К. Н. против Решение № 32/10.02.2025г. по гр.д. № 131/2024г. по описа на Новозагорски районен съд, с което на основание чл.250 от ГПК е допълнено Решение № 214/20.12.2024г. по гр.д. № 131/2024г. на Новозагорски районен съд, както следва:

„Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на позицията на ищеца „Стара Сокс“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от управителя Ф.М.“.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на всяка от двете въззивни жалби, отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подаден от „Уникредит Булбанк“ АД – ищец в първоинстанционното производство.

В срока по чл.263, ал.2, вр. ал.1 от ГПК не е подадена насрещна въззивна жалба.

I. Въззивникът С. Н. обжалва първоинстанционното Решение №214/20.12.2024г. по гр.д. №131/2024г. на Новозагорски районен съд изцяло като неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и неправилно прилагане на материалния закон. На първо място въззивникът излага съображения относно неправилното конституиране на „Стара Сокс“ ЕООД като трето лице помагач на страната на ищеца, като твърди, че цесията, която обуславяла правния интерес била нищожна. Излага съображения в тази насока, като първото е с оглед липсата на изискуема форма на договора. Посочва, че в договора за цесия от 21.07.2022г. не била посочена цена на прехвърляне на вземането, което го правило дарствен договор и като такъв следвало да бъде не в обикновена писмена форма, а с нотариална заверка на подписите /чл.225, ал.2 ЗЗД/. На следващо място ако бил възмезден, то цесионера не бил платил цената по него и същият не бил влязъл в сила, за което съди по липсата на представено по делото платежно нареждане. На следващо място посочва, че договорът за цесия бил нищожен и поради 2 факта, че банката прехвърлител не била титуляр на прехвърлените вземания. Посочва, че отпуснатия кредит е по финансовия инструмент JEREMIE и всички събрани средства от длъжника, след приспадането на разходите по събирането „Уникредит Булбанк“ АД превежда към ЕИФ, защото тези средства били негови. Посочва, че цедента знаел, че няма право да цедира вземането си, поради което е включил в договора клаузата без право на регрес, изцяло за сметка и риск на цесионера. По настоящия иск, въззивникът счита, че ищецът следва да се легитимира като пълномощник на ЕИФ и няма как да претендира тези вземания от собствено име.

Прави извод, че „Уникредит Булбанк“ АД не е кредитор на длъжника „Фантазия 21“ ООД в несъстоятелност и на солидарния длъжник С. Н., а представения договор за цесия е нищожен, поради липса на форма и третото лице не може да има правен интерес по смисъла на чл.218 от ГПК и решението не следва да се произнася при участието му. С оглед изложеното счита, че не е доказана още първата предпоставка на иска по чл.135 от ЗЗД, а именно ищецът да е кредитор на ответника и иска е неоснователен. Поради това моли въззивният съд да отмени като неправилно и незаконосъобразно първоинстанцонното решение и да постанови ново, с което да отхвърли исковата претенция. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

С отговора на тази въззивна жалба, подаден от ищеца в първоинстанционното производство „Уникредит Булбанк“ АД, гр. София чрез процесуален представител по пълномощие адв. В. М., се оспорват изцяло твърденията във въззивната жалба.

Въззиваемата страна намира постановеното първоинстанционно решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли съда да го потвърди. По отношение на договора за цесия посочва, че същият не е нищожен. Обстоятелството, че на съда е представен договор със заличена цена, поради банкова и търговска тайна, не го прави нищожен.

Договора има цена, тя е отразена в счетоводството на банката и подлежи на одит.

Посочва, че са поискали от СлРС с нарочно определение да приеме, дали трябва да представят същия без заличена цена, но произнасяне не последвало. Заявява готовност, ако въззивният съд разпореди, да представи препис от процесния договор за цесия без заличена цена. По отношение качеството кредитор на Банката, въззиваемият посочва, че независимо по какъв начин се гарантира отпускането на средствата, в случая да е по финансов инструмент JEREMIE-2 от ЕИФ, страни по договорите за кредит са „Уникредит Булбанк“ АД, в качеството на кредитор и „Фантазия – 21“ ООД, в качеството на кредитополучател със солидарни длъжници С. Н. и Й.Й.. Претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

II. С втората въззивна жалба, въззивникът С. Н. чрез пълномощника адв. А.

3 обжалва Решение № 32/10.02.2025г. по гр.д. №131/2024г. на НЗРС, постановено по реда на чл. 250 от ГПК с твърдение за неправилност и незаконосъобразност.

Аргументите му са свързани с неправилното конституиране според него на трето лице помагач в производството, поради липса на правен интерес, произтичащ от нищожността на договора за цесия, поради неспазване на изискването за форма и липсата на качеството титуляр на вземанията у цедента. Тези възражения са аналогични с развитите в първата въззивна жалба, в т.ч. и тези за невлизането в сила на договора, поради недоказване плащането на цената по него. Моли съда да отмени решението по чл.250 от ГПК.

С отговора на тази въззивна жалба, въззиваемата банка чрез пълномощника адв.

М. оспорва жалбата като неоснователна. Посочва, че правилно и законосъобразно е конституирано в качеството на трето лице помагач дружеството „Стара Сокс“ ЕООД.

Излага съображения за действителност на договора за цесия – наличие на цена, заличена в представеното копие, поради съображения за търговска и банкова тайна.

Отново излага готовност да бъде представен препис с незаличена цена. Излага съображения относно качеството си на кредитор, аналогични с развитите в отговора на първата въззивна жалба. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди решението по чл.250 от ГПК. Претендира разноски.

С определението си по чл.267 от ГПК въззивният съд е конституирал служебно, на основание чл.265, ал.2 от ГПК, неподалия жалба другар на въззивника - Г. К. Н. – И..

С определението по чл.267 от ГПК, въззивният съд е указал на въззиваемата страна да представи ясен, четлив препис от договор за цесия от 21.07.2022г. (допуснат и приет като доказателство по делото в препис със заличена цена) без каквито и да е заличавания, в т.ч. и на цената на сделката.

В с.з., въззивникът С. К. Н., редовно призован, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие адв. Д. П. от АК - Сливен, който поддържа подадените въззивни жалби и моли за тяхното уважаване на изложените в тях основания.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Въззивникът Г. К. Н. - И., служебно конституирана от съда, на основание чл.265, ал.2 от ГПК, редовно призована, не се явява и не се представлява.

В с.з. въззиваемата страна „Уникредит Булбанк“ АД, редовно призована, се представлява от процесуален представител по пълномощие адв. В. М. от АК – Стара Загора, който оспорва подадените въззивни жалби като неоснователни. Поддържа подадените по тях отговори. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява основателността на предявения иск. Моли съда да потвърди обжалваното първоинстанционно решение и допълнителното такова, като правилни и 4 законосъобразни. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Третото лице помагач „Стара Сокс“ ЕООД, редовно призовано се представлява от представлява от процесуален представител по пълномощие адв. В. М. от АК – Стара Загора, който оспорва подадените въззивни жалби като неоснователни.

Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното изцяло първоинстанционно решение, както и постановеното допълнително решение по чл.250 от ГПК, са законосъобразни и правилни.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Съдът следва да я ДОПЪЛНИ с установеното пред въззивната инстанция обстоятелство, с оглед представения пълен, без заличавания, препис от допуснатия и приет като доказателство по делото от първата инстанция Договор за цесия от 21.07.2022г., както следва:

На 21.07.2022г. между „Уникредит Булбанк“ АД, като цедент и „Стара Сокс“ ЕООД, като цесионер е сключен в писмена форма договор за цесия, по силата на който Банката е прехвърлила на „Стара Сокс“ ЕООД вземането си към „Фантазия 0 21“ ООД – в несъстоятелност по Договор за банков револвиращ кредит №17/26.08.2013г. и по Договор за банков револвиращ кредит №0044/473/03122015/03.12.2015г., ведно с личното обезпечение: солидарна отговорност на Й.М.Й. и С. К. Н., без обезпечението по ЗДФО, което вземане към 17.06.2022г. възлиза общо в размер на 152733,12лв. /чл.1 от договора/, за цена в размер на 35000лв., която е дължима и се изплаща еднократно и в пълен размер по посочена в договора сметка на Банката, като цената трябва да е налична по сметката към момента на подписване на договора за цесия /чл.2 от договора за цесия/.