Определение № 1044 от 09.07.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1044 гр. Плевен, 05.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500425 по описа за 2024 година Производство по чл.274 ал.1 във вр.с чл.278 ГПК .

С определение на Плевенски Районен съд ,посТ.ено в съдебно заседание на 15.05.2025г.по гр.д.№2346/2024г.по описа на същия съд на основание чл.330 ал.2 ГПК е прекратено производството по гр.д. № 2346/2024г.по описа на ПРС.

Срещу така посТ.еното определение на ПРС е постъпила частна жалба от Д. А. Т. ,която го обжалва пред Плевенски Окръжен съд като неправилно,незаконосъобразно и посТ.ено в нарушение на закона.В частната жалба са изложени доводи,че съгласно представеното споразумение от 29.04.2024г.в т.“Имуществени отношения“е посочено,че съпрузите са прехвърлили на децата си К. В.ов Т. и А. В.ова Т. придобитите по време на брака в режим на СИО недвижими имоти ,собственост на „Стройвест“ЕООД чрез прехвърляне от молителя В. А. Т. дялове на търговското дружество на пълнолетния им син .Твърди се,че са били убедени от адвоката,че до датата на съд.заседание за прекратяване на брака с развод ,сделките с имотите ще бъдат приключени,но са възникнали трудности,които са забавили прехвърлянето.

Двата имота,находящи се в гр.София не са прехвърлени от В. А. Т. на К. В.ов Т. и А. В.ова Т.,съгласно споразумението, тъй като не е назначен особен представител на детето А. Т..В тази връзка е образувано ч.гр.№2298/2024г.на РС Плевен.Твърди се, че с молба жалбоподателката е поискала спиране на 1 настоящото производство до приключване на гр.д.№2298/2024г. по описа на РС Плевен на основание чл.229 ал.1,т.4 ГПК,като с молбата е оттеглила пълномощното на адвокат Д.П.,има искане да бъде призовавана по настоящия си адрес в с.Г.. Съдът неправилно е приел,че се иска спиране по чл.229 ал.1,т.1 ГПК,че трябва да има съгласие на двете страни ,като се твърди,че е сезирала съда с искане за спиране по чл.229 ал.1,т.4 ГПК.С молба от 13.05.2024г.В. А. Т. е оттеглил споразумението,с която молба жалбоподателката не е запозната своевременно,същата не й е връчена,което нарушава правото й на защита и депозираната молба не й е връчена.В заключение моли Окръжния съд да отмени определението на ПРС и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС Плевен,ведно със законните последици.

Ответникът по частната жалба В. А. Т. е депозирал писмен отговор в срока по чл.276 ал.1 ГПК,в който взема сТ.ище,че частната жалба е неоснователна.Изложени са доводи,че разноските за основното производство са поети изцяло от него,а сумата за адвокатско възнаграждение касае няколко дейности,като не са съставени отделни пълномощни,а са отнесени в едно по желание на жалбоподателката.Поради липсата на поети от Д.Т. сума за разходи такива не й се следват при прекратяване на делото,а от др.страна по дела за развод по взаимно съгласие такива не се присъждат ,вкл.и при прекратяване производството по желание на който и да е от молителите.Посочено е,че заявлението му за оттегляне на молбата за развод по взаимно съгласие има значение, на оттеглено негово съгласие с единствено възможна правна последица прекратяване на производството по делото.Без значение е съгласието на Д.Т. за развод при удовлетворяване на материалните й желания чрез позоваване на сключеното споразумение,съгласието за което ответникът по жалбата е оттеглил.Според ответника е без значение позоваването на ч.гр.д.№2298/2024г.на ПРС като преюдициално ,след като той е уведомил жалбоподателката за издаденото на 30.04.2024г.определение за назначаване на особен представител.В заключение моли съда да остави в сила обжалваното определение на ПРС за прекратяване производството по гр.д.

№2346/2024г.

Окръжният съд като съобрази изложените в частната жалба оплаквания и представените по делото доказателства, намира за усТ.ено следното:

2

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК ,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д.№2346/2024г.е образувано 29.04.2024г.на основание подадена молба от съпрузите В. А. Т. и Д. А. Т.,чрез пълномощника им адвокат Д. П. от ПАК с искане да бъде прекратен брака им с развод по взаимно съгласие по реда на чл.50 и чл.51 СК.Към молбата е представено споразумение от 29.04.2024г.

С разпореждане на ПРС №5090/02.05.2024г.делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.05.2024г.от 9.30ч.,като в разпореждането на съда изрично е указано на молителите ,че съгласно чл.330 ГПК при искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебното заседание,в противен случай се прекратява делото.Разпореждането на съда е връчено на двамата молители Д. Т. и В. Т. , чрез пълномощника им адвокат Д. П. на 07.05.2024г.

От молителката Д. Т. е постъпила молба на 10.05.2024г.,с която моли да не се дава ход на делото на 15.05.2024г,направено е искане делото да се спре на основание чл.229 ал.1,т.4 ГПК до приключване на гр.д.№2298/2024г.с изложени доводи,че това дело има обуславящ характер спрямо настоящото дело.С молбата Д. Т. е оттеглила пълномощното си в полза на адвокат Д.

П.,като е заявила съдебните книжа да й бъдат връчвани на посочен адрес в с.Г..

На 13.05.2024г.В. А. Т. е депозирал молба до ПРС,с която е оттеглил молбата за развод по взаимно съгласие и е направил искане производството по делото да бъде прекратено.

За да прекрати производството по делото,ПРС се е позовал на разпоредбата на чл.330 ал.2 ГПК.Съгласно чл.330 ал.1 при искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебното заседание,а нормата на чл.330 ал.2 гласи,че когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина делото се прекратява.В конкретната хипотеза видно от протокола от съдебното заседание на 15.05.2024г.и двамата съпрузи В. Т. и Д. Т. ,редовно призовани не са се явили лично в съдебното заседание,не са представени доказателства неявяването им да се дължи на уважителна причина.С разпореждането на съда от 02.05.2024г., с което делото е насрочено за 3

15.05.2024г. на страните са указани последиците на чл.330 ал.2 ГПК ,че при неявяването им в съдебното заседание производството ще бъде прекратено.Депозираната от съпругата молба да не се дава ход на делото,ведно с искането за спиране на осн.чл.229 ал.1т.4 ГПК до приключване производството по гр.д. №2298/2024г. на ПРС,както и изложените доводи,че съпрузите не са уредили имуществените си отношения, не съставляват уважителна причина по смисъла на чл.330 ал.2 ГПК.При прекратяването на брак с развод по взаимно съгласие е предвидена облекчена процедура,която съгласно чл.50 и чл.51 СК започва по обща молба на двамата съпрузи и депозирано от тях споразумение по въпросите по чл.51 СК. Основанието за развод по взаимно съгласие е сериозното и непоколебимо съгласие на съпрузите за прекратяване на брака.Това съгласие съпрузите изразяват първоначално с общата молба до съда, а по-късно с оглед разпоредбата на чл.330 ал.1 ГПК и чрез личното си явяване пред районния съд в насроченото открито съдебно заседание,в което потвърждават пред съда,че съгласието им да се разведат е сериозно и непоклатимо/чл.330 ал.3 ГПК/,че поддържат подписаното споразумение. Разпоредбата на чл.330 ал.2 ГПК е императивна и предвижда,че дори при неявяването на някой от съпрузите, т.е. само на един от тях ,производството по делото се прекратява , а в случая и двамата съпрузи не са се явили в съдебното заседание,без данни неявяването им да се дължи на уважителна причина.Фактът,че до датата на съд.заседание страните не са уредили имуществените си отношения ,не ги освобождава от задължението им за лично явяване пред съда.Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.330 ал.2 ГПК ПРС е прекратил производството по делото,като изводите му изцяло се споделят и от въззивната инстанция.

В конкретната хипотеза е налице и друго самостоятелно основание за прекратяване производството по делото-оттегляне на молбата за развод по взаимно съгласие от един от съпрузите В. П..Оттеглянето на молбата за развод от един от съпрузите десезира съда и е предпоставка за прекратяване на образуваното съдебно производство,без да се изисква съгласие на другия молител.

С оглед изложеното частната жалба се явява неоснователна,а обжалваното определение на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.Останалите възражения в частната жалба са неотносими към 4 предмета на спора.

Водим от горното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.278 ал.4 ГПК определението на Плевенски Районен съд , посТ.ено в съдебното заседание на 15.05.2024г. по гр.д.

№2364/2024г. по описа на същия съд , с което на основание чл.330 ал.2 ГПК е прекратено на производството по гр.д.№2346/2024г.по описа на ПРС.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5