Определение № 30 от 19.01.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30 гр. Варна, 19.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20263000500017 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от Т. С. С. от гр. Дългопол, чрез адв. Хр. Д. от АК-Варна, назначена да осъществява процесуално представителство по реда на по реда на ЗПП с решение № 726/28.10.25г.на председателя на НБПП, против определение № 5591/11.12.25г., постановено по гр. д. № 2624/25г. на ОС-Варна, с което производството по делото е било прекратено. Счита се, че определението е неправилно и незаконосъобразно, поради което се претендира неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Посочено е, че с молбата си до съда С. е поискала да й бъде предоставена информация за произхода й, включително сведения относно здравословното състояние на биологичните й родители, с оглед установяване на евентуална наследствена обремененост и връзка със съществуващи при нея здравословни проблеми. Поддържа се, че правото по чл. 105 от СК обхваща достъп до цялата налична информация за произхода, съхранявана в осиновителното дело, включително данни за здравословното състояние на биологичните родители. Разполагането с копие от решението за осиновяване не изчерпва това право, защото решението съдържа ограничени данни и не включва медицинска, социална и друга информация, която да е от значение за здравето и идентичността на осиновения. В практиката на ВКС се приема, че достъпът до информация за произхода не е обусловен от наличието на важни обстоятелства и съдът не може да откаже произнасяне по същество с аргумент, че молителят вече разполага с част от информацията, тъй като това би обезсмислило правото по чл. 105 от СК.

Предвид наличието на хипотезата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК /липсата на конституиран задължителен участник в производството чрез 1 изпращането на препис на молбата на прокурора/, препис от частната жалба не е връчван на друга страна по делото.

Настоящият състав на съда намира, че частната жалба е подадена в срок, същата е редовна, насочена е срещу обжалваем съдебен акт, от субект с правен интерес от обжалването, при наличието на доказателства за надлежна представителна власт, поради което е допустима. Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по молбата на Т. С. С.

(на 51-годишна възраст) от гр. Дългопол, чрез адв. Хр. Д. с искане за постановяване на решение, с което да й бъде предоставена информация за произхода й. Твърдяла е, че с решение от 29.05.1978г., постановено от РСПровадия (представила е копие от решението на съда в което са отразени рождените родители, посочени с трите им имена), е било допуснато осиновяването й от С.С.С. и С.П.С., като към настоящия момент и двамата осиновители са починали (представени са преписи-извлечения от актовете за смъртта им). След осиновяването са били променени и рождените имена на молителката, които са били В.А.Д.. Изложила е още, че от години е в недобро здравословно състояние, като една от диагнозите е умствена изостаналост, от дете е заеквала и е имала лош успех в училище. През 2020г. е претърпяла тежка гинекологична операция, а отделно от това има проблеми с очите и ушите. Желае да получи достъп до информация за осиновяването си, тъй като иска да разбере кои са биологичните й родители и роднини, защото по този начин ще има данни за наследствените си заболявания и ще може да предприеме по-адекватни мерки за стабилизиране на здравето си.

Съгласно чл. 105 СК, осиновителите, навършилият осемнадесет години осиновен, неговите низходящи, съпругът, съответно съпругата може да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения. Уреденото с посочената норма специално охранително производство има за цел от една страна да бъде защитен законния интерес на лицето, което е било пълно осиновено, да получи информация за своя произход (което произтича от неговото право на личен и семеен живот, закрепено в нормите на чл. 32, ал. 1 от КРБ и чл. 8 от ЕКЗПЧОС), а от друга страна – да се гарантира защитената от закона тайна и да не се засягат чужди права – тези на осиновителя и на рождените родители (чл. 41, ал. 2 от КРБ).

По отношение на осиновения при условията на пълно осиновяване, защитената от закона тайна касае две групи факти – факта на самото осиновяване и неговия произход по рождение. Очевидно в настоящия случай молителката не само знае, че е била осиновена, но и имената на своите рождени родители, тъй като представя препис-извлечение от осиновителното решение, съдържащо диспозитива. Това означава, че знае и от кого произхожда. В молбата си до съда обаче молителката е отправила искане да й бъде предоставена информация за произхода й, обосноваваща правния си 2 интерес с влошено здравословно състояние и възможността да получи данни за наследствени заболявания, за да приеме по-адекватно стабилизиране на здравето си. Съобразно действалата към датата на осиновяването норма на чл.

52 от СК от 1968г., молбата за осиновяване се разглежда от районния съд, който събира сведения за осиновявания и осиновяващия от общинските (районните) народни съвети или кметствата по местожителствата им и взема мнение от тях, дали осиновяването е в интерес на осиновявания. Сведения за детето не се събират, когато то се взема от обществено заведение. Това означава, че сведения за рождените родители, включително и такива за здравословното им състояние, не е било предвидено да се събират. Поради това и подадената молба от С. за получаване на информация за нейния произход, е без правен интерес, тъй като от една страна тя вече знае кои са рождените й родители, а от друга страна – не би постигнала резултата да получи информация за тяхното здравословно състояния по реда на чл. 105 от СК.

При това положение обжалваното определение следва да потвърди.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5591/11.12.25г. по гр. д. № 2624/25г. на ОС-Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщаването му на частната жалбоподателка (чрез адв. Хр. Д.) пред ВКС при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3