Решение № 822 от 24.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 822 гр. Пловдив, 24.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Радослав Радев Въззивно гражданско дело № 20265300500417 по описа за 2026 година

Обжалвано е решение №5397/05.12.2025г. по гр.д.№3735/2025г. по описа на РСПловдив,III бр.с-в в частта,с която е постановено,че вина за разстройството на брака има съпругата,както и в частта,с която иска за издръжка от съпруга на съпругата е отхвърлен.Сочи се неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение.Иска се неговата отмяна и постановяване на друго,с което да се постанови,че вина за разстройството на брака има съпруга,както и същия да бъде осъден да заплаща на съпругата месечна издръжка в размер на 1600лв. за срок от три години.

Постъпил е отговор на въззивната жалба,с който въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.

Пловдивски окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

ПРС е бил сезиран с искова молба за прекратяване на брака между М. Д. Ч. и К. В.

Ч.,като се сочи,че съдът може да не се произнася по въпроса за вината.С насрещна искова молба съпругата К. В. Ч. е поискала съдът да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на съпруга М. Ч..

Пред първоинстанционния съд са разпитани свидетели,като свидетелят на ищеца неговия баща Д. Ч. в показанията си сочи,че от момента на сключването на брака между двамата съпругата е престанала да работи,тъй като първоначално се е родило детето 1 им,което към настоящия момент е пълнолетно,а впоследствие не желаела да работи.Страните след брака си заминали за САЩ,където престояли около пет години,като за издръжката на семейството се грижил съпруга М..Свидетелят сочи,че от момента на сключването на брака съпругата проявявала неприязън към родителите на съпруга си и не се отнасяла с нужното уважение към тях.Всячески се стремяла да пречи в отношенията между родителите му и него.Сочи също така,че съпругата проявявала агресия спрямо съпруга си,като даже го замеряла с разни предмети и масичката в хола била счупена при една такава свада.Същата не полагала грижи за домакинството,а се налагало М. сам да се пере и глади.Заявява,че страните не спят заедно,а съпругът спи в хола.

От показанията на св.Д. Ч.-син се установява,че майка му не работи,а баща му заплаща сметките в къщи,като понякога се включва и той,тъй като е финансово независим.Заявява,че майка му е болна и затова не работи.

Пред първоинстанционния съд е назначена и комплексна СППЕ,от чието заключение се установява,че съпругата К. Ч. не страда от психично заболяване,а при същата са налице характеристиките на тревожна личност,включващо постоянно чувство за тревога,безпокойство,свръхчувствителност към критики,убеденост в собствените възприятия,склонност към съмнения,свръхангажираност с детайли,правила и разписания,като на фона на тази тревожна личност са се развили тревожни състояния,описани в медицинската документация като паническо разстройство,разстройство на адаптацията и други соматизирани състояния.

От така събраните по делото доказателства първоинстанционния съд е приел,че вина за разстройството на брака има съпругата,като този извод се споделя от настоящата инстанция,тъй като по нейна вина е настъпило отчуждението между двамата съпрузи и бракът се е изчерпал от съдържание.Това е така,защото с постоянното си агресивно поведение спрямо съпруга и незачитане на съпруга и неговите родители е довело до отчуждаването им.Следователно решението в тази му част като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

По отношение на издръжката между съпрузите.

Настоящата инстанция намира,че и в тази му част решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди,тъй като вина за разстройството на брака има съпругата,а същата претендира за заплащане на издръжка,която обаче съгласно нормата на чл.145,ал.1 от СК е категорична,че само невиновния съпруг има право на издръжка.Следователно същата не може да претендира за заплащане на издръжка.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от въззиваемата страна съобразно представения списък по чл.80 от ГПК,като е направено възражение за прекомерност на същите,но съобразно чл.7,ал.1,т.2 от НВАР размерът е съобразен с посочения минимум,поради което следва да се присъдят 614 евро.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

2

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №5397/05.12.2025г. по гр.д.№3735/2025г. по описа на РСПловдив,III бр.с-в.

ОСЪЖДА К. В. Ч. с ЕГН-********** от гр.*** да заплати на М. Д. Ч. с ЕГН-********** със съдебен адрес:гр.***,адв.Е. К. направените от него разноски по делото пред настоящата инстанция в размер на 614 евро/шестстотин и четиринадесет евро/за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3