Решение № 5559 от 09.12.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№5559/9.12.2019г.

Гр.Варна,09.12.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ

И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание проведено на осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА при участието на секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 19 211 по описа на ВРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „Е.

П. П.“ АД, ЕИК *, заведена под регистрационен вх.номер 85019/21.11.2018 г. против ответника И.Н.Г..Исковата молба е приета за редовна и допустима от настоящия състав, поради което с Разпореждане № 1039/09.01.2019 г.е разпоредено да се връчи препис на ответника. Ищцовата страна е сезирала ВРС с искането да бъде установено съществуването на паричното вземане за което е била издадена ЗАПОВЕД № 3272/15.05.2018 г. по частно гражданско дело № 6789 по описа на съда за 2018 г., 16-ти състав, по силата на която заповед е било разпоредено длъжникът И.Н.Г., ЕГН ********** ***. *, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „Е. П. П.“ АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление:***, представлявано от П. С. С., Я. М.Д. и Г. К., чрез пълномощник юрисконсулт Н. И.,СУМА в размер от 460,43 лв.

(четиристотин и шестдесет лева, четиридесет и три ст.), представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури подробно описани в т.9 в) от заявлението, за периода от 14.12.2015г. до 15.06.2016г., за обект с абонатен номер *и клиентски № *,за същия адрес /но грешно посочен в Заповедта – като „*“;сума в размер от 88,08 лв.

(осемдесет и осем лева, осем ст.), представляваща мораторна лихва за периода от падежа на всяка една от фактурите до 26.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 11.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 ГПК (т.е. вземане произтичащо от Общи условия за продажба на ел.енергия на „Е. П. П.“ АД и консумирана и незаплатена ел.енергия по фактури подробно описани в т. 9 в) от заявлението, за периода от 14.12.2015г. до 15.06.2016г., за обект с абонатен номер *.)При предявете обективно кумулативно съединени искови претенции с правно осн. чл.

422 ГПК – съдържащи шест отделни искания, съдът е пресметнал, че общия сбор на материалния интерес е равен на 548,51 лв. В този смисъл е и искането на ищцовата страна да бъде установено съществуването на паричното вземане в общ размер от 548,51 лв. – вземането за което е била издадена Заповедта по частното гр.дело /раздел втори от исковата молба – стр. 2 и 3/. Отправено е и искане за присъждане на разноските по делото вкл. и юрисконсултско възнаграждение.

В исковата си молба ищцовата страна е навела следните фактически твърдения:

Твърди се, че И.Н.Г. има качество клиент на Е.П. АД, с кл.номер *, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление заведен с абонатен номер *, находящ се на адрес *, ет. *. Тези облигационни отношения между страните били регламентирани от Общите условия за продажба на ел.енергия на ищцовото дружество, които били приети на осн. чл. 98 а ЗЕ от УС на Е. П. ПVАД, одобрени от ДКЕВР. Съгласно чл. 16, т. 2 от същите общи условия, цитирани в исковата молба ответникът се задължавал да заплаща стойността на фактурираната ел.енергия в сроковете и по начина , определен от ОУ. Сроковете били регламентирани в чл.28, ал.5 от ОУ ПЕЕ „Неполучаването на фактурата не освобождава клиента от задължението му да заплати дължимата сума“. При това положение, пояснява ищцовата страна, потребителят изпадал в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращане на изрична покана за заплащане на дължимата сума.

Съгласно чл. 32 от ОУПЕЕ – В случай на забавено плащане, клиентът, сочи ищцовата страна ,дължал обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на задължението.Ищцовата страна предвид горното сочи ,че била подала заявление по чл. 410 ГПК във връзка с чл. 107 ЗЕ на 12-ти май 2018 г. във ВРС, за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение против Г., като било образувано частно гр.дело № 6789/2018 г. Към момента на подаване на заявлението потребителят на ел.енергия /длъжникът в заповедното и ответник в исковото производство/ релевира ищцовото дружество обща сума от 548,51 лева представляваща сбора от фактури за ел.енергия от 460,43 лв. за главница за консумирана ел.енергия по фактури издадени за периода от 14.12.2015 г. – 15.6.2016 г. и такса възстановяване, както и 88,08 лева мораторна лихва върху главницата, представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 26.4.2018 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. номер *, към същата дата, както и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и до окончателното плащане на вземането.Самите фактури издадени от 14.12.2015 г. до 13.6.2016 г. са посочени в табличен вид на стр.

2-ра от исковата молба, така че е виден периода,размера на отделните главни и акцесорни вземания по общо 9 –те счетоводни документа.При тези твърдения ищцовата страна, сочейки, че и след подаване на заявлението длъжникът не е погасил вземанията си обосновава правния си интерес от водене на специалния положителен установителен иск.В подкрепа на твърденията си ищцовата страна е направила доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адвокат от АК Варна -Д.Д.. Ответникът намира предявения иск за допустим, но неоснователен, поради което и желае искът да бъде отхвърлен.В срока по чл. 131 ГПК ответникът е оспорил исковете и по основание и по размер, като оспорва и обстоятелството, на И.Г. да му е било предоставено и надлежно отчетено фактурираното количество електроенергия, като и че процесния период ищецът е доставял реално ел.енергия до процесния обект на потребление на ел.енергия с посочените по-горе абонатен и клиентски номер и местонахождение на обекта.На следващо място адв. Д. Д. счита, че приложените фактури не могат да бъдат основание за претендиране на посочените суми от страна на ищцовото дружество, т.к. в същите нямало подпис и име на лицето, изготвило документа Сумите в представените фактури, твърди адв. Д. били начислявани едностранно, т.е. служебно от ищеца и в тази връзка според особения представител на ответника самите фактури не доказвали по безспорен начин реалното доставяне на ел.енергия до адреса. Оспорено е още надлежното отчитане на СТИ, както и претендираното количество ел.енергия да е било измерено от изправно и годно СТИ . Отделно от изложеното адв.Д. сочи, че фактура ********** от 28.1.2016 г. и фактура № ********** от 15.6.2016 г. видно от които била извършена услуга „възстановяване на ел.захранване“ в размер на 19 лв. с ДДС за обект на потребление с аб.номер *, находящ се на адрес *– нямало как да бъдат издадени, без да били платени преди това дължимите се от абоната суми, заради които било прекъснато ел.захранването. Искът за лихва, сочи на следващо място особеният представител на ответника – с оглед акцесорния му характер и предвид неоснователността на главния иск също се явявал неоснователен. С оглед изложеното се желае отхвърляне на исковата молба като е изразено становище и по направените доказателствени искания от страна на ищцовото дружество.

В проведеното по делото на дата

08.11.2019 г. открито съдебно заседание ищцовото дружество, представлявано от юрисконсулт Д.И.желае ВРС да уважи иска ведно с присъждане на разноските в заповедното и исковото производство съгласно представения списък .

В същото съдебно заседание особеният представител на ответника не се явява, но депозира писмена молба от дата 07.11.2019 г. в която адв.Д.Д. желае ВРС да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

СЪДЪТ, въз основа на твърденията и доводите на страните, събраните доказателства ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

От приобщеното по настоящото исково производство частно гражданско дело № 6789/2018 год.по описа на Варненски районен съд, ХVІ –ти състав безспорно се установява и изяснява, че на 11.05.2019г.във ВРС е било депозирано заявление по чл. 410 ГПК от „Е. П. П.” АД против И.Н.Г.. Видно от материалите по заповедното производство, въз основа на ясно формулираното по основание и размер искане на заявителя, ВРС, ХVІ-ти състав, по частно гр.дело № 6789/2018 г. е издал в полза на заявителя Заповед № 3272/15.05.2018год.за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. От приложената на лист 9 –ти от заповедното дело Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, се установява,че заповедният съд е разпоредил: „длъжникът И.Н.Г., ЕГН ********** ***.*, ДА ЗАПЛАТИ на Кредитора „Е. П. П.“ АД, ЕИК * със седалище и адрес на управление:***, представлявано от П. С. С., Я. М.Д. и Г. К., чрез пълномощник юрисконсулт Н. И., сума в размер от 460,43 лв. (четиристотин и шестдесет лева, четиридесет и три ст.), представляваща главница за незаплатена ел.енергия по фактури подробно описани в т.9 в) от заявлението, за периода от 14.12.2015г. до 15.06.2016г., за обект с абонатен номер *с адрес: * и клиентски № *, сума в размер от 88,08 лв. (осемдесет и осем лева, осем ст.), представляваща мораторна лихва за периода от падежа на всяка една от фактурите до 26.04.2018г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда - 11.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 ГПК,както и за сторените по делото съдебно деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, от които държавна такса в размер от 25,00 лв. (двадесет и пет лева) и 50,00 лв. (петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.

В самата заповед заповедния съд е посочил, че вземането произтича от следните обстоятелства: Общи условия за продажба на ел.енергия на „Е. П. П.“ АД и консумирана и незаплатена ел.енергия по фактури подробно описани в т.9 в) от заявлението, за периода от 14.12.2015г. до 15.06.2016г., за обект с абонатен номер *с адрес: * и клиентски № *.

Видно от ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6707/27.5.2019 г. заповедният съд е отстранил допуснатата ОФГ относно адреса на обекта на потребление , като е вписан точния адрес – *.

От всички останали по заповедното дело писмени доказателства се констатира факта,че Заповедта по чл.410 ГПК, се счита връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, че са били дадени указания на заявителя по реда на чл. 415 ГПК и че специалния положителен установителен иск е предявен в срока по чл. 415 ГПК.

С проекта за доклад по делото ,обявен за окончателен на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, СЪДЪТ е ПРИЕЛ

ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ между страните : че страните по спора са и страни по облигационно правоотношение с предмет продажба и доставка на ел. енергия, за обект на потребление заведен с абонатен номер *, находящ се на адрес *, с кл.номер *, във връзка с продажба на ел.енергия, факт който се доказва и от целия писмен доказателствен материал.

В настоящото исково производство са събрани писмени доказателства - представените с исковата молба заверени копия на : извлечение от сметка към 26.04.2018 г. за клиент на „Е. П. П.” АД с клиентски № *; фактура № **********/14.12.2015 г.; фактура № **********/28.01.2016 г.; фактура № **********/15.01.2016 г.; фактура № **********/11.02.2016 г.; фактура № **********/16.05.2016 г.; фактура № **********/13.04.2016 г.; фактура № **********/15.03.2016 г.; фактура № **********/15.06.2016 г.; фактура № **********/13.06.2016 г.; справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата 28.11.2018 г. за клиент с клиентски № *; извлечение за фактури и плащания към дата 28.11.2018 г. за клиент с клиентски № *; Общи условия за продажба на електрическа енергия на „Е. П. П.” АД; Решение № ОУ-06/21.07.2014 г. на ДКЕВР, ведно с публикацията им във вестник.