Решение № 8 от 08.02.2024, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Е., 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е. в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Искра Ст. Вараджакова при участието на секретаря Йорданка Ст. Йорданова като разгледа докладваното от Искра Ст. Вараджакова Гражданско дело № 20224130100246 по описа за 2022 година

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК и осъдителен иск с правно основание чл. 415, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 3 от ГПК, както и насрещен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „П.К.Б.“ ЕООД гр. София, представлявано от С.Н.Н. и Ц.Г.С., чрез юрисконсулт Р.И., против Н. Д. Т. от гр. Е.. В същата се твърди, че ищецът предявява настоящите искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 и т. 3 и чл. 415, ал. 3 от ГПК с оглед подадено възражение от страна на ответника срещу издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 160/2022 г. по описа на Районен съд – Е..

Същият заявява, че на 16.01.2020 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 30041876744, съгласно който ищецът предоставил на ответника кредит в размер на 2000.00 лв. за срок от 24 месеца. Размерът на погасителната вноска бил 123.46 лв. Годишният процент на разходите бил 48.22 %, а годишният лихвен процент 41.00 %. Общото задължение по кредита било в размер на 2962.95 лв. По искане на ответника били предоставени допълнителни услуги, както следва: „Фаст“ в размер на 600.00 лв. и „Флекси“ в размер на 1240.00 лв., като размерът на вноската по 1 закупените допълнителни услуги бил 76.67 лв. Общото задължение по кредита и по пакета допълнителни услуги било в размер на 4802.95 лв., а общият размер на вноската 200.13 лв. Ответникът подписал декларации, неразделна част от Общите условия, от които се установявало, че ги приема и няма забележки по тях. Същият подписал и споразумение за предоставяне на допълнителните услуги. Ищецът твърди, че е изпълнил точно и в срок задълженията си по договора, като на 16.01.2020 г. превел сумата 2000.00 лв. по посочената от ответника банкова сметка. На 17.06.2020 г. между страните бил сключен Анекс № 1, с който последните се договорили погасителни вноски № 4 и № 5 да бъдат отложени и да бъдат заплатени в края на погасителния план. Изготвен бил нов коригиран погасителен план и погасителните вноски станали от 24 на 26 броя. Съгласно чл. 4 от Общите условия ответникът дължал на ищеца договорно възнаграждение за изтегления кредит. Незаплатеното договорно възнаграждение от негова страна било в размер на 548.39 лв. за периода от 25.10.2020 г. до 03.11.2021 г., когато настъпила предсрочната изискуемост. Ищецът заявява, че закупуването от страна на ответника на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ било изцяло по негово желание. Същите му давали следните възможности: Приоритетно разглеждане на искането му за отпускане на кредит, отлагане на определен брой погасителни вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски и смяна на падежната дата на вноските.

Ищецът твърди, че ответникът не изпълнил задълженията си по сключения договор. Последният заплатил шест погасителни вноски и след това изпаднал в забава. С оглед на това и на осн. чл. 12, т. 3 от Общите условия на 03.11.2021 г. кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, като на ответника било изпратено уведомително писмо. Към настоящия момент размерът на задължението му било в общ размер 1624.48 лв. Последният погасил част от задълженията си, които били в размер на 1304.36 лв. Със сумата 240.12 лв. били погасени лихвите за забава по кредита, а от законната лихва били заплатени 68.04 лв. Ответникът заплатил 80.00 лв. от начислените такси по тарифата. С оглед на изложеното, ищецът заявява, че към настоящия момент ответникът му дължи сумата 3806.47 лв., както следва: сумата 1626.51 лв. – главница, сумата 548.39 лв. – договорна лихва, сумата 425.00 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата 878.31 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, сумата 127.22 лв. – лихва за 2 забава и сумата 201.04 лв. – законна лихва за периода от 03.11.2021 г. до 30.05.2022 г. Ищецът счита, че предявените искове са основателни и доказани и следва да бъдат уважени, като твърди, че предявява осъдителен иск за претендираните допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ на осн. чл. 415, ал.

1, т. 3 от ГПК, тъй като съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение в тази част.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че същият му дължи сумата 1626.51 лв. – главница, сумата 548.39 лв. – договорна лихва, сумата 127.22 лв. – лихва за забава и сумата 201.04 лв. – законна лихва за периода от 03.11.2021 г. до 30.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 425.00 лв. за закупена услуга „Фаст“ и сумата 878.31 лв. за закупена услуга „Флекси“, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното им изплащане.

Претендира направените разноски по делото.

С допълнителна молба ищецът е уточнил първоначалната такава в частта, касаеща сумата 127.22 лв. – лихва за периода от 26.02.2020 г. до 03.11.2021 г. и сумата 548.39 лв. – договорно възнаграждение за периода от 25.10.2020 г. до 03.11.2021 г. С оглед на това уточнява и петитума на исковата молба.

Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника Н. Д. Т., чрез адв. В. Д.. В същия се взема следното становище: Предявените искове са допустими, но изцяло неоснователни. Счита, че следва да бъдат отхвърлени, като такива. Не се оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит на 16.01.2020 г., както и анекс към него. Счита, че са допуснати съществени нарушения на ЗПК. Заявява, че процесният договор и процесното допълнително споразумение са недействителни, поради противоречие на закона и добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 12 от ЗПК. Не са спазени нормите на чл. 11, т. 11 и т. 12 във вр. с чл.

22 от ЗПК. Ответникът дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не лихва и други разходи по кредита. Твърди, че уговорената 3 възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва и по този начин накърнява добрите нрави, което навежда извод за нищожност на клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ представлява скрит добавък към възнаградителната лихва, тъй като е включен годишният процент на разходите, което е в противоречие на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който гласи, че годишният процент на разходите не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза за потребителския кредит имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията е нищожна и според разпоредбата на чл. 22 от ЗКП, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то същият е изцяло недействителен. Съгласно чл. 23 от ЗКП, когато договорът е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други разходи по него. В този смисъл, ответникът счита, че претенциите са неоснователни и дължи единствено чистата стойност на заема, като се приспадне действително платената от него сума. Моли съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.

Ответникът Н. Д. Т., чрез адв. В. Д., е предявявил против ищеца „П.К.Б.“ ЕООД гр. София, представлявано от С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч., насрещен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 11, ал. 1, т.

9, т. 10 и т. 12 от ЗПК. Моли съда да прогласи за нищожен Договор за потребителски кредит № 30041876744/16.01.2020 г., сключен между страните Н. Д. Т. и „П.К.Б.“ ЕООД гр. София. Твърди, че в договора за потребителски кредит има неравноправни клаузи. Излага подробни съображения, които са идентични с изложените в отговора на исковата молба.

Претендира направените разноски по делото.

С Определение № 289/14.12.2022 г. по гр. д. № 246/2022 г. по описа на Районен съд – Е. е приет за съвместно разглеждане предявения насрещен иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД от ответника Н. Д. Т., чрез адв. В.

Д., против „П.К.Б.“ ЕООД гр. София, представлявано от С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч., съгласно който да се прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит № 30041876744/16.01.2020 г.

Във визирания едномесечен срок е постъпил отговор на насрещния иск от страна на ответника по него „П.К.Б.“ ЕООД гр. София, представлявано 4 от С.Н.Н. и Ц.Г.С., чрез юрисконсулт Р.И., в който се взема следното становище: Предявеният насрещен иск е недопустим, тъй като е подаден отговор на първоначалния иск и няма характер на искова молба. Моли съда да прекрати образуваното производство, тъй като последното е процесуално недопустимо. Счита, че същият е неоснователен и недоказан и излага подробни съображения в тази насока, а именно че процесният договор отговоря на всички законови императивни изисквания. Кредитополучателят получил предоставената му в заем сума, съгласил се с Общите условия, както и с цената на кредита на преддоговорния етап с получаването на Стандартен европейски формуляр. В процесния договор ясно била посочена методиката на годишния лихвен процент. Заявява, че е спазена разпоредбата на чл. 19, ал.

4 от ЗПК. Счита, че няма нарушаване на добрите нрави. В годишния процент на разходите не били включени разходи за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, тъй като закупуването на допълнителни услуги не е задължително условие за получаване на кредита или за получаването му при предлаганите условия, което изрично било описано в чл. 5, т. 2 от Общите условия. Допълнителните услуги са по избор на потребителя и същият не е задължен да се възползва от тях, поради това счита, че няма неравноправни клаузи. Намира, че съдът в заповедното производство неправилно и незаконосъобразно е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение в частта, касаеща допълнителните услуги. Моли съда да отхвърли предявения иск за прогласяване на нищожност на процесния договор, като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищецът „П.К.Б.“ ЕООД не се представлява.

Същият депозира писмено становище, чрез юрисконсулт Г.А. и юрисконсулт Г.С.-К., от което е видно, че изцяло поддържа предявените искове. Моли съда да ги уважи, като отхвърли предявения насрещен иск.

В съдебно заседание ответникът Н. Д. Т. се представлява от адв. В.

Д., който оспорва предявените искове и поддържа предявения насрещен иск.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Видно от извършената служебно справка в Търговския регистър с дата 14.09.2022 г. и удостоверение с изх. № 20210720095721/20.07.2021 г. на 5

Агенция по вписванията, ищецът „П.К.Б.” ЕООД гр. София е вписан в Търговския регистър и се представлява от С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч..

От Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 30041876744/16.01.2020 г. и приложените към него декларации от 16.01.2020 г. се установява, че същият е сключен между ищеца „П.К.Б.” ЕООД, в качеството на кредитор, и ответника Н. Д. Т., в качеството на кредитополучател. Съгласно договора на ответника е отпусната сумата 2000.00 лв. Срокът на кредита е 24 месеца, размерът на вноската – 123.46 лв., ГПР – 48.22 %, годишен лихвен процент – 41.00 %, лихвен процент на ден – 0.11 % и общо дължимата сума по кредита в размер на 2962.95 лв. Ответникът Н. Д. Т. избрал и пакет от допълнителни услуги, като възнаграждението по същия било, както следва: за допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 600.00 лв. и за допълнителна услуга „Флекси“ в размерът на 1240.00 лв. Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги бил в размер на 76.67 лв., като се заплащала заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Общото задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги било в размер на 4802.95 лв., а общият размер на вноската – 200.13 лв. Ответникът подписал и декларация, че е запознат и приема Общите условия към договора за потребителски кредит. Допълнителните услуги се изразявали в следното: 1.