Решение № 13475 от 10.07.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 10676/2025
- Вид
- Решение № 13475
- Подписан
- 10.07.2025
- В сила
- 10.07.2025
- Състав
- ГОСПОДИН СТОЯНОВ ТОНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 318 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 13475 гр. С., 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20251110110676 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Ч. *“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Т.“ № ***, бл. *, ет. *, ап. **, срещу „Р.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „А. Л.“ № **, ет. *, ап. *, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 318 ТЗ за сумата размер на 19528.60 лева (деветнадесет хиляди петстотин двадесет и осем лева и 60 ст.), представляваща непогасено задължение за цена на бетон по фактури, както следва:
Фактура № **********/ 19.12.2023г. - 1658.40 лева с ДДС; Фактура № **********/ 24.04.2024г. - 1558.80 лева с ДДС; Фактура № ***********/ 22.06.2024г. - 1608.00 лева с ДДС; Фактура № **********/ 22.06.2024г. - 1658.40 лева с ДДС; Фактура № **********/ 27.06.2024г. - 1368.00 лева с ДДС; Фактура № ***********/ 29.06.2024г. - 397.80 лева с ДДС;
Фактура № **********/ 05.07.2024г. - 9294.40 лева с ДДС; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба /24.02.2025 г./ до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че между „Ч. *“ ООД и „Р.“ ООД съществувли трайни търговски отношения, по силата на които ищецът продавал и доставял на ответника бетон. Практиката между двете дружества била по телефон да се поръчва съответния вид и количество бетон, което ищецът доставял до посочения обект. След извършването на доставката „Ч. *“ ООД издавало фактура, която следвало да бъде платена. В сумата по фактурата се включвала стойността на доставения бетон, евентуално и добавка към него, цената за бетон помпа и др. ползвани материали или услуги. В периода от м. декември 2023г. до м. юли 2024г. ищецът издал следните фактури: Фактура № **********/ 19.12.2023г. на стойност 1658.40 лева с ДДС;
Фактура № **********/ 24.04.2024г. на стойност 1558.80 лева с ДДС; Фактура № ***********/ 22.06.2024г. на стойност 1608.00 лева с ДДС; Фактура № **********/ 1
22.06.2024г. на стойност 1658.40 лева с ДДС; Фактура № **********/ 27.06.2024г. на стойност 1368.00 лева с ДДС; Фактура № ***********/ 29.06.2024г. на стойност 8572.80 лева с ДДС; Фактура № **********/ 05.07.2024г. на стойност 18794.40 лева с ДДС; Плащане на задълженията по посочените фактури ищецът получил както следва: На 02.09.2024г. било получено плащане на сумата от 5000.00 лева, с която била погасено частично задължението по Фактура № ***********/ 29.06.2024г; На 13.09.2024г. било получено плащане на сумата от 9500.00 лева, с която било погасено частично задължението по Фактура № **********/ 05.07.2024г; Съобразявайки извършените плащания, към момента непогасената част от задълженията по фактурите били в размер както следва: Фактура № **********/ 19.12.2023г. - 1658.40 лева с ДДС; Фактура № **********/ 24.04.2024г. - 1558.80 лева с ДДС;
Фактура № ***********/ 22.06.2024г. - 1608.00 лева е ДДС; Фактура № **********/ 22.06.2024г. - 1658.40 лева с ДДС; Фактура № **********/ 27.06.2024г. - 1368.00 лева с ДДС;
Фактура № ***********/ 29.06.2024г. - 397.80 лева с ДДС; Фактура № **********/ 05.07.2024г. - 9294.40 лева с ДДС. До предявяването на иска ищецът отправял множество покани за плащане на задълженията по фактурите, но такова не било извършено. Изтекъл бил и срокът по чл. 303а, ал. 1 от Търговския закон.По така изложените доводи предявява разглежданите искове за главница. Претендира разноски.
Ответното дружество не е подало писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Ищецът е поискал постановяването на неприсъствено решение.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Софийски районен съд е сезиран с предявени обективно и кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение. Процесуални предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, съобразно правилото на чл. 238, ал. 1 ГПК, са: 1) ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба; 2) редовно призованият ответник или негов представител не се явява в първото редовно открито съдебно заседание; 3) да не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4) на ответника да са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в първото редовно открито съдебно заседание и 5) ищецът да е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
В настоящия случай са налице всички предпоставки за постановяване неприсъствено решение срещу ответника. На същия са дадени указания, съответно съдът е предупредил, че по искане на ищеца може да се постанови неприсъствено решение, ако не е подаден отговор на искова молба, ответникът е редовно призован за откритото съдебно заседание, не е направено искане делото да се разглежда в негово отсъствие, а от приетите писмени доказателства – процесните фактури, се установява, че искът е вероятно основателен - арг.
2 чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
При този изход на спора с правна възможност за присъждането на разноски разполага единствено ищецът. Последният е поискал присъждането им, поради което следва да му бъде присъдена сумата от 2963 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА по реда на чл. 239 ГПК „Р.“ ООД, с ЕИК *********, да заплати на „Ч. *“ ООД, с ЕИК *********, на основание по чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 318 ТЗ за сумата размер на 19528.60 лева (деветнадесет хиляди петстотин двадесет и осем лева и 60 ст.), представляваща непогасено задължение за цена на бетон по фактури, както следва: Фактура № **********/ 19.12.2023г. - 1658.40 лева с ДДС; Фактура № **********/ 24.04.2024г. 1558.80 лева с ДДС; Фактура № ***********/ 22.06.2024г. - 1608.00 лева с ДДС; Фактура № **********/ 22.06.2024г. - 1658.40 лева с ДДС; Фактура № **********/ 27.06.2024г. 1368.00 лева с ДДС; Фактура № ***********/ 29.06.2024г. - 397.80 лева с ДДС; Фактура № **********/ 05.07.2024г. - 9294.40 лева с ДДС; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба /24.02.2025 г./ до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2963 лв., представляваща направени по делото разноски от ищеца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент от чл. 239, ал. 4 ГПК.
В едномесечен срок от връчването на неприсъственото решение страната, срещу която то е постановено, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото поради: 1. ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание; 2. невъзможност да узнае своевременно за връчването на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание поради особени непредвидени обстоятелства; 3. невъзможност да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.
Приписи да се връчат на страните.
Препис да се връчи на ответника на адреса, на който е връчено съобщението по чл. 131 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3