Определение № 2107 от 15.01.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2107 гр. София, 15.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.ОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т.ОВА Гражданско дело № 20231110163793 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 129, ал. 3-4 от ГПК.

С Разпореждане №160510/20.12.2023 г. съдът е установил нередовности на искова молба, предвид което по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК са дадени ясни указания на ищеца за тяхното отстраняване в определен срок. Предупреден е за неблагоприятните правни последици при процесуално бездействие. Разпореждането е надлежно връчено на 28.12.2023 г. на адвоката, подал искова молба, и на 02.01.2024 г. на страната. По делото е постъпила от адвоката молба-уточнение на 12.01.2024 г., с пощ.кл. от 09.01.2024 г., с която се представя пълномощно и внесена държавна такса. Бланкетно и без да се сочат конкретни съображения, страната прави искане за продължаване срок за отстраняване на констатираните нередовности.

Съдът, като взе предвид изложеното, приема, че срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 04.01.2024 г., вкл., на осн. чл. 60, ал. 4 от ГПК, считно от 28.12.2024 г., на която дата адвокатът, за който се установява, че е имал надлежно учредена представителна власт, е уведомен за разпореждането от 20.12.2023 г. и същият съобразно задължението му да бъде помощник на правосъдието е следвало да извърши необходимите процесуални действия по защита на страната. Това не е сторено в срок, поради което искова молба подлежи на връщане. Този извод не се променя и разглеждани процесуалните действия на ищеца, считано от лично уведомяване на страната на 02.01.2024 г., доколкото в указания едноседмичен срок от уведомяването не са изпълнение в цялост указанията на Съда. В подкрепа на искането за продължаване на срока за пълно изпълнение на указанията на Съда, не са изложени доводи за наличие на уважителни причини за продължаването на срока, респ. не е обосновано, поради което следва да се остави без уважение.

Съгласно чл. 64, ал. 1 от ГПК, процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. В тази връзка следва да се отчетат разясненията по правилното приложения на закона и дължимите от съда и страните процесуални действия, дадени с Решение № 50265/10.01.2023 г. по гр. дело № № 3517/2021 г. ІV г.о. на ВКС, за това че изпълнение на указанията на съда след дадения за това срок са невалидни процесуални действия, по арг. от чл. 64, ал. 1 от ГПК; а "последвали други процесуални действия на страните и съда, вкл. постановяването на съдебни решения, не го валидират. Съдът няма право да преценява кое от изискванията за редовност на искова молба ще съблюдава и кое - не, при кое неизпълнение на указания по чл. 129, ал. 2 ГПК ще 1 прилага последиците по чл.129, ал. 3 ГПК и за кое - не. Повторното указание по чл. 129, ал.

2 от ГПК до ищеца не възобновява, нито удължава вече изтеклия срок за изпълнение. То не може да се разглежда и като погрешно указан по-дълъг срок за изпълнение с последиците по чл. 62, ал. 3 ГПК, защото на практика е дадено повторно, ново указание, при вече неизпълнено указание по чл. 129, ал. 2 ГПК, за което последицата е прекратяване на производството. Като е разгледал, въпреки това иска по същество, първостепенният съд е постановил недопустимо решение. Като го е потвърдил, въззивният съд сам недопустимо се е произнесъл."

За пълнота е необходимо да се отбележи, че евентуалното повторно даване на указания на ищеца за отстраняване нередовности на исковата молба, би нарушило прогласения в чл. 9 ГПК принцип за равнопоставеност на страните в гражданския процес, като би поставило една от тях в привилегировано положение спрямо противната и би превърнало съдът в нейн помощник. В този смисъл е Решение № 315 от 07.12.2010 г. по гр. д. № 3555/2008 г. на ВКС, IV г. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, поради което имащо характер на задължителна съдебна практика съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Ето защо съдът намира, че на основание чл. 129, ал. 4, вр. ал. 3 ГПК, доколкото вече е образувано дело, производството по него следва да бъде прекратено. Правна последица от прекратяване на настоящото производство е обезсилване на заповедта за изпълнение, в която са удостоверени процесните парични вземания (така ТР №4/2014 г. на ВКС), доколкото се сочи, че искова молба се предявява във вр. ч.гр. дело №40412/2023 г. по описа на СРС.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с правно основание чл. 63 от ГПК на ищеца, обективирана в Молба вх. №10243/12.01.2024 г. по описа на СРС, с пощ.кл. от 09.01.2024 г.

В тази част определението не подлежи на обжалване.

ВРЪЩА искова молба, по която е образувано производството по гр. дело № 63793/2023 г. по описа на СРС.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 63793/2023 г. по описа на СРС.

ОБЕЗСИЛВА изцяло заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. дело №40412/2023 г. по описа на СРС.

В тази част определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2